Завърнали се от чужбина

Стягат куфарите до няколко години, защото по-голяма част от тях не успяват да си намерят работа тук. Едно щото да, София не е България, и второ защото те самите нямат какво да предложат. Не ги слушай тези тук из форума. Те никога не са сервитьорки, детегледачки, камериерки или чистачки. Винаги са ядрени физици, финансови директори или IT специалисти. А истината е, че ако си сортирала 5 години пратки в склад на Амазон, без връзки няма кой да ти даде прилична работа в България. Хората тук не са аборигени и отлично знаят какво е склад на Амазон, какво е берач на ягоди и монтажник на тавани. За работодателя подобен натрупан стаж не значи нищо ако на него му трябва минен инженер или опитен търговски представител.

Отделно от това виждаш как се говори. Същият стил на говорене ако държат и като се върнат предизвикват това, че след първоначалната учтива радост, на никой от някогашните им местни приятели не им до тях. Започват да се чувстват чужди сред своите. И така стягат обратно куфарите.
А е толкова просто. Не се фукай постоянно на познатите си, за да имат и те от своя страна уважение към теб и пътя, който си минал.

Кефи ме обаче колко бързо си показвате истинските лица. Заминавай, братко Alexslav, заминавай. Вервай ми никой от познатите ти няма да те изтърпи ако ходиш да му разправяш нещата, които не устиска да кажеш тук. И впрочем бира Каменица (и всяка друга, която помниш от едно време) отдавна са чужди компании. Така че не българите трябва да виниш за вкуса им, а Carsberg, Molson Coors Brewing Company и други подобни.

Мда, така е, ама аз не съм крил нищо, че да го показвам, виж за теб не знам.
Аз не разправям на никой нищо без да ме пита изрично, точно за да няма такива дразги и обидени на родина и зеленчуци.  Питате, а после се започва, не е вярно, не е така и т.н., ами защо питате изобщо, като всичко знаете?


Тесногръдие му се вика на това

За протокола, аз кандидатствах на няколко работи преди да се върна, за 2 седмици бях на няколко интервюта в последствие във Варна и София и така, на одобриха ме на две места без връзки и рушвети, хем реално в България имах общо 3 месеца стаж преди 15 години.
Не съм ИТ, ядрен физик, нито нещо велико, както повечето тук.


Сега след анализа в по-горните мнения, очаквам да ми кажете успял ли съм, не съм ли, гастърбайтер ли съм, че поне да  знам какво да отговарям като ме питат, явно сте много добри в тази сфера. Давайте смело!

Аз анализи няма да ти правя, защото няма и материал за такива.
Прекарал си по- голямата част от съзнателния си живот в Испания- 15 години и не си могъл да пуснеш корен.
Каквато и да ти е специалността, ако беше кадърен, да си се установил и "окопал" там за цялото това време, а не да се връщаш в България и да си търсиш препитание с твоите 3 месеца стаж отпреди 15 години.

Няма да гадая на каква "престижна" позиция са те назначили, не ме интересува, но и не те виждам, въпреки дуенето ти, да си хванеш отново куфарите и да се върнеш в Испания..
И там, особено при високата безработица, държат на можещите и знаещите, а ти явно не си от тях.

Благодаря, нямаше да правиш, ама взе, че направи докъдето можа. Супер си.
Видно е, че си на ти с много неща.
Някой друг  няма ли мерак да се включи?

Аз. Но наистина не правя анализи на хора, които не познавам. Чак до там...
 За отпуските в САЩ да кажа, че легенди и измислици чета тук как са се изписали. И по други въпроси. Имат си хората, съгласно трудовите си договори. Имаме не един или двама познати, които, работейки легално на трудов договор, си идват за по месец тук. В отпуск.
За здравните осигуровки и за пенсионните такива също само ще упомена, че това в САЩ отново си е въпрос на договор. И на легална работа по такъв.
А който иска наистина да прочете споделено мнение на различни хора - има си даже в този форум теми на родители по държави - може да пита и там. Повече хора ще споделят.
И в различните "щати" си е различно - това не е една унитарна държава с общо законодателство, все пак.
Друго е в различните държави в Европа, трето в Австралия, четвърто в Нова Зеландия, пето в Канада, шесто в Русия /и там познавам българи, които живеят, работят и се чувстват добре/... В една и съща държава един човек може да се чувства на върха, друг - на дъното. И не зависи от държавата. Тя си е една и съща. Обект някакъв. Имагинерно понятие. Хората са различни. И ситуациите, в които попадат.
...
А това, кой как се чувствал някъде си, защо заминал, защо останал, защо се върнал - толкова е индивидуално, че няма повече накъде. Един не може без мама и сигурно жилище, което някой тук му е предоставил; друг си обича наистина държавата, защото така е научен /за мен е безсмислено и нелогично да се обича обект, нещо, което не е живо същество, особено илюзорен такъв, това е въпрос на политика и някои хора са просто лесно податливи на внушения, но и това, да речем, е въпрос на гледна точка също/; трети се е привързал към начин на живот и определени хора; четвърти не може да ги диша всичките тия неща и се чувства супер на друго място; следващ е трудноадаптивен /изобщо не е въпрос само на професионализъм, адаптивност е съвсем друго качество, то може да е налице и при хора, които нямат дори никаква професия и не са от най-работоспособните/; друг си намира лесно среда където и да иде и т.н., и т.н.
Всеки може да сподели за себе си и за своите причини да направи един или друг избор и толкоз.
Да обобщи на базата на него обаче е смешно и наивно. А да изопачава факти, които са лесно проверими - още повече. Това бие или на евтина пропаганда, или на нескопосан опит за самоубеждаване в личната правота. И в двата случая няма ползи ни за активиста, ни за останалите.
Наивно е и човек да търси съвет от непознати хора за свое важно решение, което е толкова индивидуално, като това, къде ще се живее и как. Той просто може да види различни решения на различни хора. Но не би могъл по никой начин по тях точно да се ориентира за себе си. Ако си търси успокоение някакво, че има хора, които постъпват като него, това е също безсмислено. Винаги има всякакви хора, постъпващи по най-разнообразен начин. Това реално нито ще му помогне в избора, нито дори ще го успокои, както му се ще. Просто ще се запознае с различни съдби, без дори да знае кое и дали е реално, все едно гледа сериали по телевизията.
То дори ако се поогледа сред личните си познати, може на повече достоверна информация да се натъкне. Поне има изгледи да е по-малко излъган, ако лично познава хората.
...

Не виждам никаква драма в това, че хората са се преместили от друга държава в България, а след 3-4 години са заминали за трета. Мобилност се нарича. Има професии, за които е нормално - сключва договор за няколко години, после се мести пак за няколко години и така докато не му омръзне.

Така е.
Каква драма?! Съвсем нормални избори. Отиваш там, където ти допада повече, където ти е по-изгодно в съответния момент и се чувстваш по-добре.
Останалото е елементарна демагогия. Самозаблуда. Понеже тя вече трудно би заблудила някой друг, след широкото отваряне на гриниците и свободният достъп до информация.

Общият закон в САЩ , го пуснах по-назад и той гласи ,че никой работодател НЕ Е ДЛЪЖЕН да ти плаща за неизработено време, било то обезщетения за безработица, ваканции, национални празници или болнични !
Всичко е въпрос на договаряне работник - работодател ,  как ще се продадеш самия ти, в нашата фирма, с над 6000 служители само в управленито, имаше колективни договори с  установени едни и същи правила за всички . ваканция от 5 работни за без стаж (при тях) до 15 работни за над 15 год трудов стаж , 5  платени национални празника, 6 месеца трудово обезщетение ако прекъснат договора по тяхна вина.
Там работих на позицията "архитекурен КАД дизайнер " ,  фирмата SEARS тази
 https://ronaldsteyn.wordpress.com/sears-com/sears-holdings-corporation/.
 За позицията положих практически изпит при  явили се към 200 кандидата за 4 места, не ми отчетоха предишен стаж, освен ,че по резюмето ми, ме  допуснаха до изпита.
Всеки ден пътувах да местоработата с кола 50 и обратно 50 мили ,
при големите задръствания около Чикаго. местоработата ми беше в Хофман Истейт, управлението на фирмата ,къдета работеха 6000 души, намираше се в прерия- пущинак, нещо като оазис спед пустинята.

Зависи. Моя позната замина за ОК на 50+, само че знаеше английски и е лекар специалист. Сега е лекар-консултант, наред с тези, завършили в кралството. Тя дойде не много отдавна, за информация.
Зависи от годнините, но и от сферата, в която работиш.

И моята зъболекарка замина на 50+ за Франция и си практикува успешно в Париж.

Трябваше да започнеш, че си работил за SEARS, компанията обяви фалит.
При големите вериги като SEARS, Уалмарт и подобни много от работниците не могат да направят изискуемите по закон 40, и нямат никакви бенефити.

За твоят избор и това, че не си конкурентно способен обявяваш системата. Ами да си кажа честно, ако нещо е на 50 мили от къщи, не бих си подала и резюмето. Освен ако не е за ВП ( тогава ще имам съвсем различно работно време естествеено)

Аз съм жена и става въпрос за 2001-2 -3 година и съм си съвсем конкурентно способна, след ката ме избраха сред 200 кандидати с изпит . Заплатата беше много добра. Ние оттогава не живеем в САЩ, моите цели не бяха постоянно оставане там, тъй като аз отидох там от Австрия, където живеем  и сега.
Исках синът ми, тогава на 6 години, да научи добър антлийски и да поразгледаме  държавата, които цели и постигнах за 2 год  ,без Аляска и Сиатъл (там ходи пък майка ми та ни разказа хахаха) бяхме навсякъде , чак до Карибите, но хич не ни хареса никъде и даже смятам ,че приключих с тази държава, не си струва там вече и на екскурзия да ходим, защото бяхме преди 6 години пак на гости само и всичко  е отишло още по на зле пък и няма нищо какво да се гледа там.

Има две възможности - или не си конкурентно способна, или не умееш да се продадеш добре. Малко хора пътуват 50 мили в посока (за 9 години работа това е 1 година в трафика - изчислявала съм го), малко хора се съгласяват да работят с 5 дни отпуска и с орязани бенефити.
Само не схващам защо си сърдита 

100 мили дневно отиване-връщане(собствен избор) и после се оплаква във форумите колко зле било в Щатите.Ама никъде не пишеш,колкото добра ти е била заплатата щом си обиколила всички Щати,че и тясно ти е било,та си обиколила и Карибите.Неблагодарна работа.
И твоята информация датира от преди 16-19г ,която е неактуална.

Че то Карибите от Щатите е като Гърция за българите.
Шегата настрана, не са толкова малко хората, които комютват по 50 км в посока, дори на средни и високи мениджърски нива (даже колкото по-високи, толкова по- на майната си живеят). Наблюденията са ми от IT, фармация и логистика. Някои от примерите са в ЮК, де, но ми е направило впечатление, защото подобно усложняване на деня ми е едно от най-кошмарните неща

То и аз в София ходя на работа, до училището на детето и на пазар пеша, но и в България това не е масовият случай. Повечето хора пътуват с коли или обществен транспорт.