Дори не мога да си представя да не мога от зимата да си планирам лятната почивка или лятото да не мога да предвидя къде ще ходя на топло. Е, сега за по няколко дни отскачане насам-натам, или къмпинг или Щатите няма нужда да планирам повече от няколко дни напред. Но примерно да си купя самолетни билети за България - ами купувам ги февруари за юни или юли. Ваканциите си ги избираме до 1 април и после, ако камъни да падат, никой не може да ме накара да си анулирам почивката. Синдикатът просто ще ги разкости, ако някой опита подобно нещо. В момента на избор на почивката всичко се вкарва в системата и край. Ако ти самият искаш да анулираш - може.
Завърнали се от чужбина
- Публикувана: 30 авг. 2016, 10:49 ч.
- Последно мнение: 26 май 2019, 23:40 ч.
# 465
12 май 2019, 20:36 ч.
Виж целия пост
Тъй, ама не си явно в България.
# 466
12 май 2019, 20:44 ч.
Тоест действаш така, както би действал в някоя да я наречем"бяла" държава, давайки пример на околните. Обаче според мен ефектът е минимален. Банален пример - вървиш си по улицата, виждаш боклук на земята, нареждаш се и го хвърляш в близкото кошче. Колко човека биха се впечатлили от това и биха повторили примера ти? (Не казвам, че никой в България не си хвърля боклука на правилните места, просто пример.)
Може би и зависи от професията на даден човек и това до колко има влияние върху околните. Едно е за речем учител, друго е ИТ специалист, който работи от вкъщи или от офис.
Аз например се опитвам да бъда вежлива, да поздравявам, когато е нужно, да не гледам като теле, да бъда учтива в работата напук на променливите настроения на колегите и понякога острите им реплики, дължащи се на лошото им настроение или натоварване в работата, ако щеш и липса на възпитание. Моите колеги в Германия например в почти всички случаи са се държали търпеливо и вежливо към клиенти/по телефона/към колегите, въпреки че са им били задавани досадни въпроси или не са били съвсем на кеф. Ето това ме дразни тук, какво ти коства да се усмихнеш и да си възпитан, да отговориш нормално с едно изречение, а не показваш раздразнението си.
Виж целия пост
Може би и зависи от професията на даден човек и това до колко има влияние върху околните. Едно е за речем учител, друго е ИТ специалист, който работи от вкъщи или от офис.
Аз например се опитвам да бъда вежлива, да поздравявам, когато е нужно, да не гледам като теле, да бъда учтива в работата напук на променливите настроения на колегите и понякога острите им реплики, дължащи се на лошото им настроение или натоварване в работата, ако щеш и липса на възпитание. Моите колеги в Германия например в почти всички случаи са се държали търпеливо и вежливо към клиенти/по телефона/към колегите, въпреки че са им били задавани досадни въпроси или не са били съвсем на кеф. Ето това ме дразни тук, какво ти коства да се усмихнеш и да си възпитан, да отговориш нормално с едно изречение, а не показваш раздразнението си.
# 467
12 май 2019, 20:48 ч.
Скъпи сме на усмивките - не знам защо - хем нищо не струват. Аз в първите дни в Бг по навик казвам на шофьорите в градския транспорт "Благодаря и приятен ден". Гледат ме сякаш съм луда и сумтят навъсено. Е, спирам след петия път - защо да ги притеснявам?
Виж целия пост
# 468
12 май 2019, 20:57 ч.
Лош късмет. На мен винаги ми се усмихват и отговарят любезно. Нито един шофьор или продавачка не ми е реагирал както описаните от теб.
Виж целия пост
# 469
12 май 2019, 20:58 ч.
Всъщност от личен опит мога да твърдя, че, когато си любезен и се усмихваш на хората, те отвръщат със същото. Може да се стъписат първоначално, но в крайна сметка едно 95% процента отвръщат.
Виж целия пост
# 470
12 май 2019, 20:59 ч.
Същите впечатления имам и аз.
Виж целия пост
Всъщност от личен опит мога да твърдя, че, когато си любезен и се усмихваш на хората, те отвръщат със същото. Може да се стъписат първоначално, но в крайна сметка едно 95% процента отвръщат.
# 471
12 май 2019, 21:14 ч.
Е, явно българите са една усмихната нация, просто аз не съм случила...Не че нещо, ама за 14 години поне 7-8 пъти съм си идвала и как пък не успях да нацеля някой да се усмихне. Няма защо да отричате - това си е факт, намусени са българите , дори и тук с точност до 90% мога да позная кои са новодошли българи, руснаци, румънци и други неусмихващи се нации. Нямате си идея как си личат ....Това си е просто културна особеност - не че е нещо лошо или вредно - просто сме си така...
Льоклер, никъде не съм писала за продавачки, а само за опита ми с градския транспорт и шофьорите....
Виж целия пост
Льоклер, никъде не съм писала за продавачки, а само за опита ми с градския транспорт и шофьорите....
# 472
12 май 2019, 21:17 ч.
Може би зависи и от населеното място. Аз живея в град с около 80 Хил. души.
Смея да твърдя, че имам опит с хора. От ученичка работя в областта на търговията.
Виж целия пост
Смея да твърдя, че имам опит с хора. От ученичка работя в областта на търговията.
# 473
12 май 2019, 21:21 ч.
Да ти кажа обикалям навсякъде, в големия град горе-долу са се понаучили, но в моя роден град - вече 30 000 души е останал - е някакъв ужас. Там дори ти се нахвърлят да ти правят забележки и да ти се карат - като глутница. Винаги от всичко са много възмутени, а най-много ги дразни някой да се чувства добре и да се усмихва. Това им е смъртоносно. Просто много високо ниво на гневност....
Виж целия пост
# 474
12 май 2019, 21:23 ч.
Ами, аз не съм попадала на описваното от теб ниво на гневност.
Виж целия пост
# 475
12 май 2019, 21:49 ч.
В интерес на истината и аз не съм. Дори вчера за пръв път от много години ми се случи нелюбезен сервитьор и направо блокирах. После се замислих, че преди 15тина-20 години неговото поведение си беше по-скоро норма, той самият беше възрастен.
Виж целия пост
# 476
12 май 2019, 22:04 ч.
Това да го видя няма да го повярвам.
Ако хората искат да им се плащат малко по-близко до европейските заплати в чуждите фирми трябва да предложат съответстващо професионално ниво и отношение към работата. Обратното добре си го знаем - плаща се по български за работа по български.
Говориш си теоретично. Чуждите работодатели идват тук заради евтината работна ръка и сравнително по-ниските от собствените им страни данъци. Не идват тук за да плащат европейски заплати.
Това е ясно, но въпреки това, трябва да се радваме, защото ако ги нямаше, заплатите щяха да са още по-ниски и отношението още по-лошо на българският работодател.
Виж целия пост
Все пак в България това започна да става все по-лесно с навлизането на чужди фирми търсещи хора по западни критерии.
# 477
12 май 2019, 22:08 ч.
Аз също съм с впечатление, че в бг хората обичат да демонстрират лошото си настроение и раздразнение. Малко съм като извънземна с моята любезност, а съм от голям град.
С някои привички в чужбина свикнах веднага и ги приех за свои, но никога няма да си планувам почивките няколко месеца предварително - напълно спонтанна съм и такава ще остана, независимо колко години живея тук. Спонтанността е половината чар на нещата. Добре, че и мъжът ми е такъв, че и по-зле - той се прибира от работа и ми вика - заминаваме, без дори да ми каже къде.
Виж целия пост
С някои привички в чужбина свикнах веднага и ги приех за свои, но никога няма да си планувам почивките няколко месеца предварително - напълно спонтанна съм и такава ще остана, независимо колко години живея тук. Спонтанността е половината чар на нещата. Добре, че и мъжът ми е такъв, че и по-зле - той се прибира от работа и ми вика - заминаваме, без дори да ми каже къде.
# 478
12 май 2019, 22:12 ч.
За няколко дни става - до седмица мога да си позволя спонтанност. Но за презокеански пътувания не мога да рискувам - имам и животни да разпределям кой за кого да се грижи, къща и т.н. Да са ми живи и здрави комшиите!
Плюс това имам тинейджърка, която ходи на училище - и която често си има и своя програма...
Виж целия пост
Плюс това имам тинейджърка, която ходи на училище - и която често си има и своя програма...
# 479
12 май 2019, 22:19 ч.
Спонтанността е разбираема, когато няма въвлечени деца, активности, ангажименти и още куп допълнителни елементи.
Дай Боже всекиму.
Аз съм от другата страна на бариерата. Ваканции, лични пътувания в и извън страната, визити на колежи, посещения на баби и дядовци и други роднини, всичко е по график и разписание.
Виж целия пост
Дай Боже всекиму.
Аз съм от другата страна на бариерата. Ваканции, лични пътувания в и извън страната, визити на колежи, посещения на баби и дядовци и други роднини, всичко е по график и разписание.
Препоръчани теми