Завърнали се от чужбина

Хриси, респект към успехите и амбициите ти, но една добавка от мен- да отгледаш щастливо от живота си дете, Е успех.

Джуди, аз пък никъде не прочетох някой да твърди, че братовчедката е “средна норма” за Щатите. И не знам на кой колко е ясно какво означава, че липсва закон, който гарантира минимален платен отпуск, но аз черно на бяло от конкретен потребител прочетох, че понеже еди кой си имал малко дни отпуск за Х г. стаж, то е или нелегален, или пък не е вярно. Именно няма закон.  На никой нищо не е гарантирано законово. Включително и на легалните, за да се смята автоматично, че много малкият платен отпуск е проблем на някаква съвсем минимална част от американското общество, касаеща единствено нелегално работещите в страната. А аз коментирах въпроса от гледна точка на приложентата статистика.

Между впрочем някъде четох (поправете ме ако греша), че нелегално работещите в Щатите са около 5%. А в статията, от която бяха приложени данните в темата, пише, че 24% от работещите в частния сектор не получават платен отпуск. А колко ли процента получават много малко дни, и колко много над средните стойност, и колко са квалифицираните и колко неквалифицираните работещи, и подобни въпроси... Това в случай, че някой наистина го интересува статистиката, а не просто да си говорим колко е важна. А е важна, да.

И защо да не може всичко да си върви успоредно? Наистина ли мислите, че се търпят лишения и се яде хляб и кашкавал и по 16 часа бачкане на ден ? Защото ви гарантирам, че когато си легален емигрант нещата не стоят така.
Още на втория месец се записахме да учим и двамата с дете на година и половина, имахме стипендии и и заем и си живеехме много добре, детски също взимахме някъде към 600 долара на месец. Та с тези пари още на първата година си позволихме пътуване за Бг и стоене там два месеца, почивка две седмици в Куба и още разни такива. Плю билета и престоя на свекърва ми - и това беше първата година, когато би трябвало да сме най-притеснени...

Chrissi, значи си машинен инженер. Благодаря, че отговори.

Точно така. Неквалифициран труд. Но що се касае до другото... е, да, не че някой каза "не е вярно", но се направиха неколкократни иронични бележки в стил "хаха братовчедката, първата", че каквото и да обяснявам някак се обезсмисляше. Пък и съм немалко години в този форум и знам, че понякога е безсмислено.
За разлика от това обаче аз няма да реагирам на споделените истории с "нищо не значи". За историята с положителен знак е същото като другата. Чета всичко и правя сама изводите си. В разказаната история на chrissy възловият момент за мен лично е образованието ѝ. Нейният пример не би трябвало да бъде даван на човек със завършено само средно образование без данни за особено ученолюбие. И обратно - моята братовчедка не би трябвало да е показателна картина за машиннния инженер. Много пъти в темата казвах да сравняваме сравними неща. Улисани в "хахаха, братовчедката, първата" не го забелязахте.

Защо ме търсиш,

не мисля, че изобщо следва да бъда давана за пример на когото и да било, нямам тези претенции 😃. Историята я разказах след 2 въпроса в тази насока, защото така ми се стори учтиво в подобен диалог. Не че претендирам за уникалност някаква.
Да не говорим колко много още неща искам да постигна и колко много имам да уча. Сравнено с човек на висок пост в голяма фирма, аз съм си направо в училище още. Или в детската градина.


О, да, да го отгледаш, тук съм напълно съгласна, но понеже в репликата на РичиРич ставаше дума за създаване, затова казах, че самото му създаване за мен поне, още не е успех.

Пак не си разбрала. Жалко. Бележките бяха в смисъл, че не могат да се правят изводи и заключения за отпуски, осигуровки и пр. на базата на братовчедката. Това е.

Ясно ми е, че не претендираш за уникалност. Не съм казала това. Но можеш да бъдеш давана. На хора със сходно образование и нагласа към света. Защо не?

Като прясно завърнала се след 4 години в две различни държави (Германия и Италия), завършено висше образование там и кратък стаж (ок. 1 год.) се питам как точно става това прилагане на опита от чужбина. Какво се предполага, че трябва да направя? не мога да накарам институциите да си променят начина на работа, хората - начина на мислене, училищата и учителите - начина на преподаване. Вие, които също сте живяли и работили в чужбина, как конкретно в ежедневието си и на работа прилагате опита и знанията си?

Точно както прилагаме и опита си от България в чужбина - трудно. Нужно е известно приспособяване защото много малко неща биха могли да се приложат директно 1:1. Все пак в България това започна да става все по-лесно с навлизането на чужди фирми търсещи хора по западни критерии.

Това да го видя няма да го повярвам.

Трябва да се започне с нещо много просто и лесно постижимо - да бъдеш  сериозен, Като обещаеш нещо да го направиш, а не да търсиш как да шмекеруваш и да се отмяташ. С две думи, ако намалее тарикатлъкът, ще се живее много по-добре.
Друго нещо - планирането. Прави ми впечатление,че в България се живее ден за ден и без никаква ясна перспектива за бъдещето или просто някакъв план Б. Примерно ако си планираш почивката няколко месеца предварително съответно плащаш по-ниски цени, а и отсрещната страна е сигурна, че ще отидеш на почивката и съответно и неговата печалба е гарантирана. А не юруш на маслините в последната секунда със счупена кола и както дойде на място.
Мен лично тези две неща най-много ме дразнят и ги отчитам като спирачка за развитието на държавата. Примерно питам познати какво ще правят през юни - "ОО това ми е толкова далече, че няма накъде" или "Аз другата седмица не знам какво ще правя, та какво остава за след месец..." Или Не знам дали ще съм жив или чакам едни пари....Просто намирам, че това е огромен стрес или просто аз съм си свикнала да си планирам нещата, да се наслаждавам на очакването и после да се потопя в добре организираната си почивка. Примерно!
Веднъж така ни се случи уж се организираме с едни братовчеди, те решиха да си купуват кола три дни преди да тръгнем - уж да има кола и за нас. Такъв екшън беше, не успяха да я прехвърлят, леко я удариха, нямаха застраховка, накрая разбраха нещо, което беше видно с просто око от самото начало - че с тази кола не могат да тръгнат за Гърция. Три дни преживяха голям стрес и ние покрай тях - накрая вечерта преди тръгването ние си наехме кола от летището и слава богу, че намерихме. Иначе се знаеше за почивката от няколко месеца, дори имаха друга кола с някакъв проблем, който така и не отстраниха, въпреки, че им предложихме да платим ремонта - много по-евтино щеше да излезе от рент а кар...Да ама не - все сме тарикати и все в последния момент. Почивката я бяхме платили 4 месеца преди това..

Аз понеже съм от далече планиращите, само ще вметна, че това в България си е доста сложна работа с много неизвестни. Дето се казва, аз хубаво ще си я планирам почивката, ама не се знае дали дотогава и аз и мъжа ми ще сме на същите си работи, дали някой чуден работодател няма да сложи в последния момент вето на отпуските в даден период (реален случай с канадския впрочем работодател на мъжа ми), дали някой възрастен родител няма да се разболее и още куп сценарии.
Или няма да фалира някоя банка и да остана без достъп до парите.
Като цяло ние си живеем в една трудно предвидима и нестабилна среда и като така далечното планиране си е сложно.

Ако хората искат да им се плащат малко по-близко до европейските заплати в чуждите фирми трябва да предложат съответстващо професионално ниво и отношение към работата. Обратното добре си го знаем - плаща се по български за работа по български.

Говориш си теоретично. Чуждите работодатели идват тук заради евтината работна ръка и сравнително по-ниските от собствените им страни данъци. Не идват тук за да плащат европейски заплати.

Дори не мога да си представя да не мога от зимата да си планирам лятната почивка или лятото да не мога да предвидя къде ще ходя на топло. Е, сега за по няколко дни отскачане насам-натам, или къмпинг или Щатите няма нужда да планирам повече от няколко дни напред. Но примерно да си купя самолетни билети за България - ами купувам ги февруари за юни или юли. Ваканциите си ги избираме до 1 април и после, ако камъни да падат, никой не може да ме накара да си анулирам почивката. Синдикатът просто ще ги разкости, ако някой опита подобно нещо. В момента на избор на почивката всичко се вкарва в системата и край. Ако ти самият искаш да анулираш - може.