Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 43

Събират пари за лечение в чужбина само тези, които не могат да се лекуват тук, така ли е? И аз съм давала пари на хора, които се нуждаят за лечение навън, невъзможно тук.
Никой не би тръгнал да събира да моли и да проси пари за лечение на нещо, което успешно се лекува тук. Ако мога да се лекувам успешно тук и отида навън това за мен е лукс, аз така разсъждавам. Някои могат да си го позволят, желая им успех с най-добри чувства. Други - не можем. Гроздето не е кисело, а въобще го няма. И като се проповядва, че тук лечението е съвсем некачествено и невъзможно хората се притесняват и губят вяра и надежда и си объркват и лечение и живот и всичко. И ако някой може да се врътне и да иде в Турция или в Швейцария, друг - не може. Ти се постави на негово място.

Ох, нищо не разбрах от последните постове, объркахте ми още и без това объркания мозък.
Моите лекуващи от Коц Пловдив са просто страхотни, понякога ги чувствам като роднини. Не знам може това, че съм по-млада от повечето болни да е причината, но срещам много добро отношение и загриженост.
 Искам да си взема нещо за детоксиксция, сутрин се събуждам с ужасни налепи по езика. Не мога да жабуря зехтин, повръщам го. Дали няма някакви таблетки за целта.

Като гледам не сте се притеснили. Пък хайде стига вече изваждахте думи от контекста. Кое може да те притесни? Това, че сме написали, че се грешат хистологии ли? Или, че липсват някои практики от чужбина? Или, че има места, където отношението е ужасно. Ама моля ви се! Това е нещо, което всеки го знае, или поне 90% от хората. Даже по-добре да го знаят та да търсят няколко мнения. То това да не е от вчера.
И гроздето естествено, че не е кисело, защото в такава ситуация е абсурдно дори някой да си помисли, че може да е, ама скачате все едно е, когато някой попита за болница в чужбина и по този начин пък притеснявате някой човек, който е събрал цялото имане и го е дал нейде с надежда пък там да му помогнат. То монетата винаги има две страни. Или ако човек имал пари да ги дава по болници не заслужава да му се щади крехката психика?
Онзи ден пита жената за болница в Турция и се изтъпанчва milmich да я пита как пък все към тази Турция тичали, а не към не знам си къде. И сие гракна в тон с нея. Ама пък как не се замислихте, че жената може да няма пари или възможности за пътуване в Германия, например и Турция да ѝ е най-постижимата дестинация извън БЪлгария? Сега сигурно ще почнете с хейта колко е зле там без дори да сте стъпвали, или просто защото сте чули, че някой отишъл там в терминален стадий и не успели да го спасят. По-добре си го спестете, точно в името на потенциални пациенти, че да не го прочетат и да се притеснят, защото каквото и да напишете, няма да сте компетентни, а ще е ЕЖК - разбирайте пълен булшит!

Veniz, за лекарства или добавки не знам, но когато съпругът ми имаше проблеми с черния дроб, лекарката каза - първо, сутрин с една лъжичка да си изтърква езика и да изплюе налепите и второ - по 1 лимон изцеден в топла вода да изпива на гладно. От 1 година и аз пия лимон, но по половин, много ми е цял, и се чувствам много добре от това, имам чувството, че това ме спаси да не се разболявам от вируси покрай вливанията. Хубаво е да изплакваш устата след това заради киселината - може да ти съсипе емайла на зъбите.

Olive  .

Olive  .

Момичета, нека прекратим този безмислен спор!
Исках с моя пост само да кажа (пак се налага да се ояснявам), че и тук в България може да е адекватно и успешно лечението! Отново ще подчертая - ЛЕЧЕНИЕТО!
Колкото до възможността за сравнение - да мога да го направя. Знаят момичетата от форума с които контактувам, че всяка година пътувам до САЩ. Имах възможност да направя консултация с онкоклиника там, като занесох всичките си изследвания, епикризи и прилагани лечения. Нищо по различно от това което прилагат като лечение там. Просто и ясно ми обясниха, че това са възможностите на съвременната медицина. Между другото, понеже имам и ревматоиден артрит, та тук в България ми обясниха, че не мога да кандидатствам за биологично лечение тъй като съм с раково заболяване, естествено занесох документите в САЩ. Отговорът беше същия. Обяснявам толкова дълго за да обясня, че нищо различно като стандарт няма.
Това което е открито и се ползва в цял свят се знае и тук. И пак искам да подчертая, че не обсъждам изобщо недостатъците на здравната ни система като цяло. Като почнем от образованието та стигнем до организацията. Във всяка професия има некадърници. За съжаление има и в лекарската! Аз самата много пъти съм се възмущавала от здравната ни каса, от НОИ и от организацията в болниците, но добрите доктори силно уважавам. Тези в онкологията в Дървеница - също! Много дълго се обяснявам, но все пак мога да изразя своето мнение и дано всички успешно да водят битката!!! Вярвам силно в това!

Маргич, може ли да препоръчаш добър ревматолог в София (нали артрита такъв специалист ти го лекува?), може и на лични?
Болят ме ставите доста и искам да проверя какво е състоянието им.
Иначе, след като направих остеометрия и консултация с един професор в Александровска, ми излезе коефициент 1,7 - т.е. остеопения. Порфесорът препоръча 2 инжекции Пролия годишно, защото от Золадекса и Нолвадекс ще станат по-зле нещата - т.е. ще се докарам до остеопороза. Ще си ги плащам аз. Мога да изчакам да стане коефициента 2,5 и тогава НЗОК поема наполовина лечението, ама за какво ми е да се докарам до остеопороза зорлем. ..
Пиша тези подробности, защото повечето са с това хормонално лечение и предполагам знаете до какви проблеми с костите води, а не всички специалисти препоръчват Пролия толкова рано.

Олив, ако тази Пролиа е бифосфонат, то оправи си всички зъби, извади ако има проблемни, защото след време може да се стигне до онч.

Какво е онч?

Остео некроза на челюстта. По време на лечението не се вадят зъби и не се прави кореново лечение, така че предварително си оправи нещата. На мен ми слагат същото лекарство всеки месец и сега, 3 год. по-късно имам за правене един зъб, но зъболекарката ми се е притеснила. Питай пак своя зъболекар да ти обясни. Аз и на лчх ходих.

Аз се лекувам при проф. Рашков в клиниката по ревматология на "Урвич". Много съм доволна. Отделението е на ниво хотел 3 звезди! Намира се на последния етаж. Аз си направих венозно вливане на "Акласта", една година след химиотерапията и от тогава поддържам едно ниво (остеопения - 1.2) на костната плътност. Артрита няма нищо общо с остеопорозата.  Сериозно автоимунно заболяване, което изисква продължително лечение, да не кажа цял живот, за да се поддържа в ремисия. Смея да твърдя, че в клиниката на проф. Рашков всички доктори са отлични млади професионалисти. Има ден за свободен прием, но става с предварително записване на час за преглед при професора. Пакета за изследване на ревматоидните фактори е доста скъп, ако се прави по собствено желание!

Ами да, аз само две изречения написах, а ти се развихри на широк фронт.  То голямо писане, натякване, размахване на пръст и назидание... По - спокойно, де!!!
Продължавам да твърдя, че това с Турция е ненужно в повечето случаи и, че ходенето не е оправдано...Съчувствам на всички, които смятат че там е последната им надежда...
Дай Боже здраве на всички!!!
р.р. По малко страсти няма да са излишни! Анонимен - липсваше ми!!!

И на мен ми липсваше Анонимен, Миленка.
С удоволствие го изчетох 

Моя стара публикация, но и към днешна дата е пак така!!!!
маргарита пецанова
2 февруари 2013 г. · Sofia ·
МОИТЕ РАЗБИРАНИЯ ЗА ЖИВОТА
 Когато преминавах през ада на химиотерапията се молех да бъда жива, но в съзнанието си аз всъщност се молех за моя си живот, такъв какъвто го исках да бъде, а не "полуживот". Исках да мога да живея по начин, по който съм живяла преди да ме посети неканения гост, да правя всичко онова което обичам. А аз обичам всеки ден да се случва нещо различно, обичам динамиката и пътуването на някъде, не понасям застоя. Обичам да общувам със съдържателни хора от които мога да науча нещо ново. Обичам безкрайно много децата си и внуците и контактите с тях ме правят много жива. Но моля да не си помислите, че не съм наясно, че понякога на човек трябва да му се случват някои драматични катаклизми в живота , нещо да го разтърси за да излезе от удобното инертно малоумие. Да го накара да страда, а страданието да мине през него като пречистващ огън. Така беше и при мен с тази кошмарна болест. Огъня се опита да изгори всичко, но не успя - в мен се възроди надеждата да започна от начало. Хиляди пъти предпочитам началото, трепетното очакване, вълнуващата несигурност, пред края, пред скучния полуживот. Човек винаги има право на избор. Най-страшно е когато блокираш и не можеш да направиш правилния избор, а същевременно усещаш, че не е това което би те карало да се събуждаш с усмивка и лекота. Но аз зная една истина - винаги след бурята, небето става кристално чисто. И винаги след тежките моменти се раждат красивите мигове, които ме вдъхновяват да грабна живота си и да го живея точно както аз си искам, без да ми го определя някой разбирач, дали е възможно или не. Знам също, че с всяка крачка, откакто съществувам съм се доближавала до моята истина и съм била усърдна и добра, и сега е дошло време да бера плодовете на посятото от мен.