Здравейте,
През 2012 год.започнах да получавам цистит- всеки месец, по два пъти е месеца, през месец...бях постоянно с болки и на антибиотици. Понякога спирах да се храня с дни, не можех дори и солета да хапна, все едно няква буца ми застава в гърлото...нощем не можех да спя, трепереха ми краката и тялото...после имаше затишие,след което пак се появяваше цистита, всичко започваше отново и така... април 2014 отидох на психиатър (градът ни е малък и няма много специалисти, за терапевт не съм чула да имаме), изписа ми антидепресант Тритико, пих го 7-8 месеца , но го спрях, защото не виждах желаното успокоение. Сега малко съм овладяла нещата, но при най-лекия дискомфорт аз отново потъвам- започвам да се страхувам да не ме сполети отново, не мога да се храня, нямам сили и желание за нищо, не мога да си гледам семейството,започват да се въртят черни мисли в главата ми, дори правя планове кой ще се грижи за детето ми .... Естествено страха влияе и на интимния живот- отбягвам инт.контакти, които са сведени до минимум, и моят съпруг колкото и да ме разбира, понякога се дразни и се караме.
Не мога да живея по този начин, нон стоп мисля за това, че всеки момент може да ме споходи цистит, за болката, за това, че може да ми има нещо по-сериозно, за това че няма да издържа психически и емоционално на този стрес, за това, че цял живот ще се страхувам....аз постоянно мисля за това- когато гледам телевизия, разхождам се, работя, готвя, дори докато разговарям с някой. Има и подобрения ( когато за часове мога да не се сетя), но при най-малкия дискомфорт се започва ужаса отново...най-хубавите ми години отминават в страх и безпокойство
Извинявам се за дългия пост и Ви благодаря предварително.
Виж целия пост
През 2012 год.започнах да получавам цистит- всеки месец, по два пъти е месеца, през месец...бях постоянно с болки и на антибиотици. Понякога спирах да се храня с дни, не можех дори и солета да хапна, все едно няква буца ми застава в гърлото...нощем не можех да спя, трепереха ми краката и тялото...после имаше затишие,след което пак се появяваше цистита, всичко започваше отново и така... април 2014 отидох на психиатър (градът ни е малък и няма много специалисти, за терапевт не съм чула да имаме), изписа ми антидепресант Тритико, пих го 7-8 месеца , но го спрях, защото не виждах желаното успокоение. Сега малко съм овладяла нещата, но при най-лекия дискомфорт аз отново потъвам- започвам да се страхувам да не ме сполети отново, не мога да се храня, нямам сили и желание за нищо, не мога да си гледам семейството,започват да се въртят черни мисли в главата ми, дори правя планове кой ще се грижи за детето ми .... Естествено страха влияе и на интимния живот- отбягвам инт.контакти, които са сведени до минимум, и моят съпруг колкото и да ме разбира, понякога се дразни и се караме.
Не мога да живея по този начин, нон стоп мисля за това, че всеки момент може да ме споходи цистит, за болката, за това, че може да ми има нещо по-сериозно, за това че няма да издържа психически и емоционално на този стрес, за това, че цял живот ще се страхувам....аз постоянно мисля за това- когато гледам телевизия, разхождам се, работя, готвя, дори докато разговарям с някой. Има и подобрения ( когато за часове мога да не се сетя), но при най-малкия дискомфорт се започва ужаса отново...най-хубавите ми години отминават в страх и безпокойство
Извинявам се за дългия пост и Ви благодаря предварително.
