Първокласници 2016 - 2017 г. - тема III

Кати си ходи до тоалетна само вкъщи, та идея си нямам как стои положението.
Въпреки че учителката каза че предпочита децата да не идват с телефони/нямам спомен спомена ли нещо за правилника, това беше лятото/, от Кати разбрах че няколко деца имат телефони. Аз засега не смятам да давам.
Снощи на родителската среща се спомена, че има деца с проблем с вниманието, такива които отказват да пишат, както и такива, които съвсем съзнателно дразнят други деца. Класната предпочете да не казва кои са тези деца пред всички, тя си е говорила с родителите. Надявам се положението да се овладее и да няма проблеми в класа.
Като взимах щерката от занималнята, учителката я похвали как добре се справя с писането, как нямало нужда да я поправя или да и помага. На родителската среща като обсъждаше първи впечатления от децата, Кати и още две - три момичета ги похвалиха като най- добре справящи се засега. Класната спомена, обаче, че за разлика от лятното училище, сега Кати била по- неуверена, по-напрегната някак, притеснена. Иначе се справя, взима участие в часовете, но била забелязала че сега е по-несигурна в себе си.
Ноември, покрай патронния празник, правели традиционни екскурзии. Първокласниците - по- наблизо, за да се върнат още същия ден.
Споменавала съм, опитвам се и вкъщи да я занимавам, да пише засега. Обикновено пише отново това, което си спомня че са писали в клас - чертичките, бастунчетата. Така се чувства и по-уверена в клас.

Здравейте!  
Чета старателно, но все не остава време да драсна. Първоначалната еуфория попремина. Първият учебен ден беше вълнуващ за всички, първокласничката е много горда и доволна, харесва си униформата и ходи с кеф на училище. Леко е мъка ставането сутрин, но това го имаше и с детската градина. Учебниците са ужасни (Просвета), изобщо не ми допадат и като материал, и като визуално оформление, отделно ги понамразих и покрай подвързването.   Имат и помагала, които, заедно с учебниците, стоят в училище. Всички дреболии по изобразително изкуство (според ученичката е изобретателно изкуство   ), сметала и т.н. са в една кутия от обувки пак в училище и раницата тежи нормално вече. Даже се зачудих дали не трябваше по-малка да купя.  
Столът работи от понеделник, първия ден е било много вкусно, вчера - ужасно. Това е положението, съгласихме се с ученичката. Тоалетните са доста мръсни и явно първолаците не могат да уцелят дупките и за двата вида нужда. Уж сме обърнали внимание, ама да видим. Предупредила съм я да внимава просто. Малко я е шубе да ходи по коридорите сама, защото не се разрешава на родителите да влизат в училището, ама се оправя. Каза, че се разплакала първия път, но свиква.
На родителската среща се съгласихме да няма телефони и да не се дават пари на децата, поне в началото, но и по двата въпроса вече има "нарушители". Странно, защото бяхме единодушни на родителската среща.  
По материала изобщо нямам представа какво правят, само питам дали има проблеми. Сподели, че малко й е трудно да спазва наклона при писане (левичарка е), но я посъветвах да се старае повече. Не коментираме повече материала, не я карам да се упражнява вкъщи. Казала съм, че това е нейна отговорност и да ми казва само ако има проблем. Така е и с подредбата на раницата. Аз скришом гледам дали всичко е наред, но за пред нея хич не поглеждам.   Всичко е там - моливи, острилки, нещата са по папки. Нямам притеснения, тя има леко OCD, наследено от мен.  
Виж, за междуличностните отношения разпитвам като следовател. Едно, че ми е интересно как се справят вече сравнително независими, а и се опитвам да натрупам информация тя самата как се оправя. Има вече конфликти, злобни изпълнения, едно спречкване, но като цяло децата се опознават. Няма набедени за лоши, непослушни, невнимателни. Много неща й правят впечатление, разказва ми случки, в които тя участва, както и такива, в които е страничен наблюдател. Споделя кое й е забавно, кое я е обидило. Това е важно за мен и засега съм спокойна.
Благодаря ви за полезната информация иначе! Стискам палци всички ученици да си намерят мястото и да са старателни и доволни!  

Разбира се и нямам никакви оплаквания от тях.
Ели, математиката е в Детската академия. Доволна съм от тях защото миналата година децата от тази възрастова група бяха разделени на две групи - начинаещи и напреднали. Детето започна в начинаещи и след това я преместиха в напреднали защото се развиваше изпреварващо. Умишлено не я пусках на състезанията им до края на годината. Тогава я пуснах на последното с цел сверка на успеваемостта и да започва да свиква с такива мероприятия чисто емоционално и психически (та дори и организационно). Там постигна много висок резултат за моя изненада. С 2 точки под максимума. Тази година схемата е същата. Правят входно ниво за да ги разпределят на групи за начинаещи и напреднали като през годината има опции деца да бъдат местени.

Хоуп, интересно ми е във вашето училище отново ли започвате с чертичките и ченгелчетата? И с цифра 1 и т.н.? И при нас така започнаха макар това да е преминато миналата година и ми се вижда малко загуба на време. Може би някакъв по-интензивен преговор!!!

Момичета, ченгелите очевидно на много малко деца се харесват. На моята дъщеря и до ден днешен са и драма и досада, макар цялата минала година с това да се занимаваха. Просто трябва да сте спокойни и настоятелни. Не истерясвайте, защото се предава на децата.

Не съм педагог, но ми се струва малко рано да се правят изводи за децата, че имали проблеми с вниманието. Ами те вчера са излезли от детската градина, интересни са си едно на друго, нормално е да се оглеждат и да са леко превъзбудени в час. Всичко за тях е ново, обстановка, правила, авторитети, други деца. И аз бих се оглеждала като гърмян заек на тяхно място. 

Как имате време да се занимавате вечер с децата? Специално за допълнителното писане питам. Аз докато я разпитам за другите неща в училище, докато обсъдим какво се е случило през деня, докато поиграем, включително и с по-малкото, докато приготвим вечерята и оправим след това, то става време да се ориентираме към леглата. Става въпрос за 22 часа някъде. А през зимата подозирам, че ще се натрупа умора и ще окапва и по-рано.

Телефоните при нас са забранени само в час.Това каза учителката.В междучасията не са.Моята ученичка има телефон, стои в чантата с изключен звук.Ние не звъним, до тук и тя не е звъняла.Тя е отговорно дете и няма да ми се обади за някоя глупост, а за мен е по-спокойно да има опция да се обади ако наистина има нужда.А и според мен децата от малки трябва да се учат на отговорности.
За парите не знам дали някой си носи.Ние не носим джобни, защото тя яде сутрин, слагам по нещичко за голямото междучасие, на обяд имат стол.Детето каза, че всички си носели за голямото междучасие сандвичи, плодове, закуски, т.е. явно никой нищо не си купува.Днес носят пари за стола, казаха да им приготвим точната сума в затворено пликче и те я дават на учителката.
В тоалетните е ново на техния етаж, правиха им ремонт.Но пак било понякога малко опикано...Аз съм обърнала внимание на учителката за проблема, а малката знае как да се обслужи без да пипа и да се цапа.Мие ръце съвестно, тя всъщност обожава да си мие ръцете  Което не е лошо изобщо, макар че вкъщи все виси на мивката.Тоалетните не се заключват и при нас.
За писането - справяла се, не се оплаква, но все още не сме имали домашно.Чакам да видя довечера дали ще има за почивните дни.
По коридорите вече се оправя добре.Сутрин понеже пътуваме и се случи да изтървем строя, та я пускам малката сама да влиза нагоре.Тя като стигне до стаята има прозорци в коридора и ми махва оттам за чао и си влиза.Вечер ако не са навън, звъним на учителката от занималнята и тя пуска съответното дете да си слезе.

Време за всичко вкъщи има. Още в колата я почвам да разказва как е минал деня. Вкъщи си играе с каквото иска. До 19 часа обикновено е навън да си играе с приятелчетата си. /сега като се повлоши времето в повечето случаи те не излизат, но пак ще има какво да се прави/. След 19 /зимата ще е малко  по-рано/ вечеря. През това време аз оправям бебето. Ако има желание след вечерята сяда да  си пише сама, ако не се е сетила - след като заспи бебето - сядаме двете за половин час. В момента наистина гледам след училище да я занимавам много малко защото и времето е малко и тя все пак е изморена, в почивните дни - малко повече докато спи брат и през деня.В 21  - 21:20 е в леглото.

Незнам и аз.... обаче тая ситуация много не напряга и изнервя.Вчера госпожата ми каза, че бил с лабилно поведение....това не значеше ли, че не е добре психически? , а госпожата по занималня втори ден го държи за ръка като излизат.Той казва, че нямало другарче за него, но ме съмнява че не само това...Питаха ме в градината правил ли така....ами правеше когато беше съвсем в самото начало и понеже в първата му градина не успяха да работят с "трудно"дете като него, го преместих другаде.В началото е имало някакви такива изблици и търсене на внимание, но пак казвам с течение на времето, с много любов и търпение от страна на госпожите, всичко си стана нормално.Много му харесваше и с кеф си ходеше на градината,беше даже от любимците на лелята и госпожите.Нито се е закачал с децата,напротив, все беше той нападнатия, учеше си и си играеше нормално.
Сега тук в училище незнам как ще е....Незнам и доколко госпожите могат индивидуално да обръщат внимание на децата и освен наказания да има и любов.Тогава мисля че всичко ще си дойде на мястото.

До момента, не ми се е налагало да се занимава с нещо след училище, защото всичко си е написал в занималнята. Иначе заедно за 5-10 минути, преглеждаме тетрадките и ми показва къде по какво са писали.

Докато ходим от училище до вкъщи или тренировка, го питам как е минало, харесало ли му е и така. Вечер му давам малко да си поиграе, вечеряме, баня и в кревата.

При нас също са започнали от цифрата едно, на което се засмяхме дружно и с малката и с каките, тъй като миналата година в училище решаваха задачи до 10. По български са разглеждали буквара, още не са взели някаква буква, но и там целият клас вече чете. Все пак са първи клас и си имат програма и е нормално да вървят по нея, независимо какво е нивото на класа и какво са правили в училище миналата година.
Нещата са както и при каките в първи клас и не съм изненадана от това. Доволна съм, че нямат голямо натоварване, тъй като скоро ще почнат да пишат и да четат по български, но и по немски и е добре поне нещо да е отработено и да не е толкова натоварващо в случая математиката и четенето, както и чертичките.

Бела няма телефон, но за 1.06. получи часовник МайКи и вече се научи да звъни при проблем на мен или баща си. Много е удобен, не дразни като телефоните и винаги имам връзка с нея 
Ей сега ми се обади да каже, че малко я боляло гърлото, отишла при сестрата и тя й дала да смуче ефизол, защото малко й били зачервени сливиците 

Домашни имаме буквално от 15.09. - тогава трябваше да оцветят картинка. Имаха и в работната събота, така че със сигурност ще имат и сега за 4-те почивни дни.
Давам й по левче да има парички, знам, че и други деца имат стотинки. Засега не е харчила, пести си ги.

Здравейте и от мен. Направо ме изненадвате с тези чертички и бастунчета. Моята дъщеря не е казала нищо до сега за чертички. Каза, че ѝ е много скучно в учлище (особено първите два дни), защото само ги карали да четат срички. Вчера беше много щастлива, че са имали музика и рисуване. Доволна е и от немския (учителката им измисля разни игри). По математика вчера за пръв път ни каза, че са смятали някакви "лесни" (според нея) задачи. Но като цяло тя никога не е споделяла много и сега не прави изключение. Вадя ѝ думите с ченгел и накрая пак се оказва, че "не помня", "не знам" и пр. Така ми липсват приятелките от миналата година, на които децата им си разказваха всичко.

Учебниците и тетрадките ще идват вкъщи само събота и неделя, така че се надявам да ги видя днес. Миналата седмица имах време само да ги подвържа и не съм разглеждала какво е вътре. А не ми ги върнаха само за неделята. Явно не са работили по тях. Домашно ни казаха, че няма да им дават засега, само ако някой има нужда да наваксва с нещо. И ще бъде само за събота и неделя.

Телефоните не са разрешени. Ако на някой много му трябва си го носи, но им ги събират сутрин и ги връщат следобед преди тръгване. И пари не им трябват, защото няма къде да се пазарува наоколо.

И аз не искам да влизам в спор за очилата. Но в случая съм съгласна с Bliss. И при мен навремето преди 20 и кусур години бяха сложили по-малък диоптер да не става мързеливо окото. Преди 10 години специалист го смени с правилният. И лично аз като човек с очила , считам това за правилният подход.

Bliss, да си призная няма идея какво правят. Класа има 10 учители. По СИП, по ЗИП, по сободноизбираеми спортове, по музика, по бит и техника, по английски. Вземаме го и го оставяме при различен преподавател. С част от тях изобщо не се познавам. Класната за тези 5 учебни дни я видях веднъж. В къщи донесе домашно с букви. Но пише гарги...затова го карам да пише чертички и ченгелчета.


Bellanina усещането е ужасно. При нас миналата година в ПУК, децата минаха такъв етап. На адаптация и налагане, на търсене на място в колектива. Моя се беше сбил на вторият ден. Учителката стегна бързо дисциплината. Моя и другото било се дете, дълго стояха сами на чин. Не беше хубав период за никого, но след месец нещата се успокоиха и се оказа, че подхода да ги стегнат в началото при нашият клас беше успешен.

А как играят при вас децата по двора? Нашите ги пускат сами, с идеята, че няма врата към улицата, то е и тиха уличка, но все пак... Има дупки в мрежата по оградата, още от първия ден едно от децата излизало през тях и бягало по улицата, това ми го разказа Яни и даже ме заведе и ми ги показа, че не му повярвах. Тичат по двора, по стаите на другите класове, вече има и конфликти с деца от по-големите класове. Аз му говоря да не ходи така по чуждите стаи, да не се дразнят с децата, но съм учудена, че няма учителка покрай тях, много мънички ми се виждат, да са оставени сами.

Нашите излизат с учителката от занималнята, в задния двор, където са само 1 клас, големите трябва да минат през охраната, за да излязат там.

Нас изрично ни предупредиха,че децата няма никога да остават сами,освен като ходят до тоалетната де:)
Навън са с учителка задължително.Затова ни и казаха да не им даваме пари,защото не ги пускат да ходят в училищната лафка,само храна от вкъщи и с купони.Това много ми харесва,защото контролирам храната,да не прекалява със сладка и с наскоро заобичаните газирани спрайт и фанта,които обяснявам вече сто пъти колко са вредни,но от време на време давам,все пак едно е веднъж на две седмици,друго е всеки ден.