Първокласници 2016 - 2017 г. - тема III

Много препускат из материала,да.Не знам дали недоносчето Кунева с новата програма го сътвори това или и преди е било така

Аз пък не го карам да преписва грозните ченгели. И на мен би ми било досадно да повтарям тия черти. Детето ми в ПГ пишеше ръкописно и то красиво. Обръщам му внимание да се старае повече, но не го карам да трие и поправя, ако сам не прояви желание.

Изобщо, не го насилвам за нищо. Казвам, че пише домашни не защото аз така искам, а защото така трябва. "Не ми се пише!" "Тогава не пиши, аз отивам да готвя."  Госпожата го хвали като много съзнателен и явно е такъв, защото малко, след като съм го оставила, ме вика да му помогна с нещо, което не е сигурен как трябва да се направи. Естествено първо е длъжен да ме пробва дали ще си изпусна нервите, дали ще почнем борба на воля...

Ваня1975, а може ли да е нещо от рода на паднала кръвна захар - да не е яла и да й е прималяло?

Emel Manolova, ние узнахме по практически път, че в нашето училище имало и психолог, и ресурсен, и логопед. При по-сериозен проблем явно доста бързо се вземат мерки. За начало вероятно е добре да провериш може ли да ползвате подобни специалисти на място. Край мен няколко приятелки са доволни от работа с училищния психолог.

На мен ми поолекна за домашните. Уговорих си час с класната и говорихме по телефона, защото сутрин е много малко времето и все нещо има да се събира и проверява (например днес ще им правят снимки: обща на класа и индивидуална - по желание.). Обсъдихме нещата и се успокоих. Вечерта се оказа, че и домашното беше написано на занималнята. Дори ги водих да играят - което не се беше случвало от началото на учебната година (в работен ден), макар после да ми поизлезе през носа. Ама бяха доволни поне.

Моят човек се мъчи с последните ченгели, определено. Засега не му давам допълнително, ще видим до уикенда как ще е...

mama Barba, има и такива деца. Звучи много хубаво. Имам подозрения, че средната ми ще се окаже от тази порода, но батко категорично не е за тази тактика...

Здравейте гледам да не забелязвам по-дребните неща,които ме притесняват в училището и да не издребнявам.
Например за една седмица синът ми го местят за трети път и то сега на последния чин-нито е висок нито пречи с нещо..
Вчера като го взех от занималня го заварих с няколко момчета с дълги пръчки да брулят ябълка през оградата.Едното го ударило по лицето с пръчката и имаше малка рана до окото..
В училището има автомат за боклуци и всички само притичват до него.Синът ми не може да се оправя много с парите и има предостатъчно храна и решихме да не му даваме джобни.Но тази сутрин тайно то нас си напълнил джоба с пари от нашите...Това вече много ме разтревожи.Не искам да яде постоянно от тези вредни храни,но явно не трябва и да го оставям без пари.Не знам какво да правя.

Мисля, че не - сутринта в 7 и нещо закуси филийка с масло и домашно сладко от ягоди (настоявам да закуси леко вкъщи - не винаги яде безплатните закуски в училище и ще стои гладна до обяд).
От вчера давам пробиотик, от днес - и мултивитамини. Утре сме на ехограф на коремчето.
След дълъг размисъл и разговор днес я пуснах на училище. От вчера следобед е бодра и свежа, казва, че нищо не я боли, и 3 пъти ми повтори, че вкъщии й е скучно и иска с децата в училище   Госпожата е предупредена и ако има пак проблем, ще ми се обади.
Говорих с нея, докато чакахме пред кабинета на ЛЛ - нищо. Питах я след това вкъщи между другото има ли нещо, което я тревожи - пак нищо. Снощи си говориха с баща й - засега нищо не е споделила. Ще я питам и довечера...

Като сме почнали да се оплакваме, да се включа и аз.
Първо - домашните. Ами според мен са ужасно много, 2 страници от едното помагало с камшичета и всякакви изчекнати съчетания, половин страница в обикновената тетрадка, 2 страници от помагалото по математика, отделно недовършеното в клас. С много рев, триене и пазарлъци направихме по-голямата част, но една страница си остана.  

Другото, което много ме натоварва, е поведението на моя дивак. Миналата седмица се бяха сдърпали с едно момиче и вчера си позволил да я удари; навън смушкал и някакви каки, та щял да яде шамари. Класната се чумери, общо взето я разбирам, но на мен пришки ми излязоха от говорене по такива теми, и с психолози съм се допитвала, и пак ще. Току-виж и ние опрем до училищния психолог.  

Ваня, дано е било нещо моментно и да си ходи спокойно и с желание детето на училище!

При нас явно го дават по- лежерно. Тя учителката сама каза, че в началото няма да ги товари, за да ходят с желание. После постепенно ще започне да вдига изискванията си.
Лято, дано успеете да овладеете положението. Явно си е доста буен

Ани, не знам, в твоя случай сигурно бих предпочела да му давам парички. Така няма да е забранено и ще е интересно до време.
На Кати и даваме уж по 1 лв всяка сутрин. Не всеки ден си купува нещо и досега не се е случавло да изхарчи целия лев. Знае, че може да си купи нещо, но и не се нахвърля като невидяла. Първия ден пробвала да си купи два пъти едно и също нещо, но втория път не и стигнали парите с някакви дребни стотинки. От тогава как си прави сметката... Все и остават пари. В момента в портмонето и има 3-4 лв май, тези дето си и останали си стоят там...

Лято  , търпение и говорене му е майката! Дано бързо свикне детето в училище и се кротне.
За домашните - имаме буквално от 15.09., имахме и за 4-те почивни дни. Пише ги с желание, но предпочита математиката. Разните бастунчета, лулички, чертички не са й интересни, бави се с тях и се ядосва, ако не може от първия път да ги напише красиво.
Даваме й по левче в портмонето, но едва вчра си беше купила солети. Пести си ги 

Добро утро!

И при нас е спокойно откъм домашни - успява да си ги напише в занималнята. Е, вечер му ги преглеждам и трия с гумичка, каквото не ми харесва. Мрънка, но си ги пише пак. Вчера писали двойки, надраскал там някакви червеи  , на нищо не приличаха. За 10 минути, с малко упражнения, се научи да пише идеални двойки.


И ние взехме решение да не му даваме джобни. Първите дни човекът тайно си вземал пари от касичката. Купувал си дъвки, вафла, разни други боклуци. Разкрихме го и си поговорихме, сега вече не взема пари и не си купува нищо. Мисля, че вече са достатъчно големи, за да разберат.

Благодаря ви, дано наистина му уври главата. Не може така, и в ДГ понякога имаше подобни случки, но не се вживяваха толкова; време е да се отучи.

И при нас по- се тачи математиката, по-разнообразни и леки са задачите, онези ми ти ченгели и мен ме хваща съклета като ги погледна. От вас научавам за сгъстения график, ама че глупаво - по-добре повече време да пишат едни и същи елементи, но по-кротко, сега това е безсмислено.

При нас се оказа, че ще ни сменят госпожата по занималня за тази уч. година.Те тъкмо свикнаха и харесаха тяхната, но на жената се случило нещо и се наложило да вземе болничен и неплатен отп. до края на годината.Надявам се новата също да я харесат децата и тя тях.Сега замества една, която доста се карала по думите на дъщеря ми.Явно е строга.Но тази седмица ще е тя.

Моята щерка кашля...пуснах я днес в училище, само суха кашлица е без нищо уж за сега.Следобед, обаче ще я водя при личната да я види.Не ми се ще още втората седмица да я спирам, но  ако се налага ще я спра.Само не знам как ще наваксваме с материала, те всичко пишат в занималнята и в клас, за вкъщи нищо не дават за домашно, освен в поч. дни.

Днес говорих със Социални грижи - Пловдив, казаха ми, че срокът бил до 15 октомври за първокласник.

Срокът е до 31 ви октомври

mmilityy ,ако се наложи да отсъства,може да питаш госпожата какво са взели или друга майка от класа

И аз тук

Здравейте,
Честито на всички първолаци, лека и успешна година!
Искам и аз да споделя и потърся съвет.
Дъщеря ми е много весело дете, общителна е и игрива.
Започна училище с желание. Но сега .. сутрин ме гушка и не ме пуска, не иска на училище, иска с мама. Когато я вземам от занималня виждам, че си играе с децата, а сутрин ...
Един ден, докато била в тоалетната, са заключили вратата към двора, явно са били навън и госпожата я е забравила. Уплашила се...докато намери от къде да излезе. Все още не си е намерила приятелчета ... въпреки че си играе с няколко момиченца, но повечето деца явно се познават от преди и си играят повече помежду си. За това много не се притеснявам .. ще влезе в час и ще се сприятели.
Нашите учителки - класна и по занималня - от първо впечатление не ги харесах много. Много сериозни и строги изглеждат. Което не е лошо ... но се надявах да са по-лъчезарни... така прехода от детската градина към училище щеше да е по-лесен.
Надявам се да успеят да сплотят децата и да ги научат и да учат заедно, и да играят заедно.
Проблемът е, че и двете не са многословни ... Питам ги нещо .. отговарят с дума-две. Разбирам, че много родители разпитват за децата си, но все пак самите госпожи в началото казаха, че може да ги търсим за разговори по всяко време.
Да, ама не. Имат час "Консултации с родители". Попитах в колко часът е в посочения ден и ми отговориха, че нямало нужда да идвам, нали сутрин сме се виждали. Само че сутрин се вижда още 25 родители .. познайте дали може да отговаря на въпроси ...
Решила съм все пак да разузная кога е този час и да отида. И като се познавам, всички въпроси, за които си мисля, ще ги забравя в момента на срещата. Сега мъдря и пиша
Затова Ви моля да помислите .. ако сте в такава ситуация, какви въпроси бихте задали на учителката в първи клас за детето си???