Какво правите ,когато сте ядосани на мъжете си

  • 5 506
  • 32
# 15
Приемай си грешките просто.

Опитвам се да го правя вече наистина , проблема е там , че той не се усеща като съгреши към мен.Някои неща,които за мен не са правилни , той не ги счита за грешка , тоест ,никога не разбира с какво ме е обидил.
Както ти си казала и ние имаме езикови проблеми и изясняването е задължително , защото когато каже нещо аз го разбирам по съвсем различен начин от това което той е имал предвид.
Виж целия пост
# 16
Казвам му набързо каквото има и сгъвам цирка.Нямам нерви за повече.
Виж целия пост
# 17
Приемай си грешките просто.

проблема е там , че той не се усеща като съгреши към мен.Някои неща,които за мен не са правилни , той не ги счита за грешка , тоест ,никога не разбира с какво ме е обидил.
Както ти си казала и ние имаме езикови проблеми и изясняването е задължително , защото когато каже нещо аз го разбирам по съвсем различен начин от това което той е имал предвид.

Това е нормално. Въпросът е къде ви е границата на "поносимостта" на различията.
Не можеш да му се сърдиш, че той има своя истина и виждане на нещата, различни от твоята. Твоята си е само за теб. Той е различен просто.
Затова на помощ идва изясняването -
Пример: "За мен твоите думи, жестове, реакции са обидни, защото не са приемливи за моята култура, свят , чувства и тн. И това ме кара да страдам и да не съм щастлива. Ако ти се държиш с мен така, аз няма да се чувствам комфортно във връзката ни, и това ще промени отношенията ни. А аз те обичам и много искам да сме заедно" И казваш това на БГ, на общият ви език и тн и след това го караш той да повтори и на двата езика пак какво е разбрал.. Така елиминираш грешното разбиране.
Трудно, трудоемко е - обаче си струва.
С времето започваш и него да го разбираш по-добре и доста по-малко да се дразниш.
Виж целия пост
# 18
Двамата с мъжа ми сме флегматици по темперамент, трудно избухваме и изключително рядко се караме.
Случва се в момента, когато някой от нас казва нещо, вече да усети, че дразни другия и се изясняваме веднага.
Противоречията ги коментираме, без да се обиждаме. Нямаме теми табу. Битовизмите решаваме от раз.
Всички важни семейни решения обсъждаме заедно, стигаме до приемливо решение за всички.
Не се дразним нарочно, не водим войни за надмощие
Виж целия пост
# 19
Приемай си грешките просто.

проблема е там , че той не се усеща като съгреши към мен.Някои неща,които за мен не са правилни , той не ги счита за грешка , тоест ,никога не разбира с какво ме е обидил.
Както ти си казала и ние имаме езикови проблеми и изясняването е задължително , защото когато каже нещо аз го разбирам по съвсем различен начин от това което той е имал предвид.

Това е нормално. Въпросът е къде ви е границата на "поносимостта" на различията.
Не можеш да му се сърдиш, че той има своя истина и виждане на нещата, различни от твоята. Твоята си е само за теб. Той е различен просто.
Затова на помощ идва изясняването -
Пример: "За мен твоите думи, жестове, реакции са обидни, защото не са приемливи за моята култура, свят , чувства и тн. И това ме кара да страдам и да не съм щастлива. Ако ти се държиш с мен така, аз няма да се чувствам комфортно във връзката ни, и това ще промени отношенията ни. А аз те обичам и много искам да сме заедно" И казваш това на БГ, на общият ви език и тн и след това го караш той да повтори и на двата езика пак какво е разбрал.. Така елиминираш грешното разбиране.
Трудно, трудоемко е - обаче си струва.
С времето започваш и него да го разбираш по-добре и доста по-малко да се дразниш.


това много ми хареса  Mr. Green , благодаря ти , със сигурност ще се опитам да го приложа  Heart Eyes Hug
Виж целия пост
# 20
О, да - това е ключово.
Ако не ти повтори какво е разбрал - няма как да знаеш какво си е помислил, доста често точно там лъсват разминаванията от езиково естество.
Особено когато милият ти кима разбиращо и казва "да" на всичко.. Joy
Виж целия пост
# 21
При нас общо взето е така - аз съм страшно избухлива, емоционална и си изливам всичко на момента, право куме в очи (както се казва). Знам, че понякога прекалявам и не винаги се замислям дали ще се обиди или не. Но колкото и да подскачам и да се нервя той седи пред мен, с един невероятно спокоен поглед. Изчаква ме да си излея всичко и най - спокойно се обръща с въпроса - Е, добре, защо сега се яодсваш така, аз имах предвид.... Той определено е по - уравновесения от двамата, запазва спокойствие. Имали сме случаи, в които сме стигали до викове, когато вече и той се изчерпа, но със сигурност от както се е родил малкия (вече 3 години) не сме имали скандали на висок тон. Ако той се нацупи за нещо, за което знам, че е абсолютно незначително просто го оставям да му мине за 1-2 часа. Ако аз се нацупя (пак за някоя дреболия) той започвада се закача и всичко преминава в смях или....в нещо друго...  Wink
Виж целия пост
# 22
О, да - това е ключово.
Ако не ти повтори какво е разбрал - няма как да знаеш какво си е помислил, доста често точно там лъсват разминаванията от езиково естество.
Особено когато милият ти кима разбиращо и казва "да" на всичко.. Joy

Много правилно , защото го усещам ,че на моменти казва "да права си " или "ок" по дефолт за да млъкна , без да осъзнава с какво се съгласява  Joy
Виж целия пост
# 23
просто не му говоря  и не му обръщам внимание Laughing  а той почва да ми се умилква като котка  Laughing #2gunfire
Виж целия пост
# 24
Мълча. Не се карам, не викам, не вдигам скандали и не тряскам врати. Цял живот съм живяла с избухливи мъже. Първо баща ми - врещи за щяло и нещяло, след 3 мин му е минало, но вече ти е скапал деня. Като малка се заричах как ще си намеря кротък мъж и си намерих точно като баща ми - пали от четвърт, врещи за всякакви глупости. Като загърми с това гласище направо лошо ми става.  ooooh! Много мразя някой да крещи. За това аз не го правя дори да съм абсолютно сигурна че съм права. Не е добре така, знам, но не мога да се насиля да вляза в открит конфликт. Когато разговора излезе от добрия тон просто млъквам. И мълча докато не се извини или не ми мине. И никога не обяснявам защо мълча и защо съм сърдита, обидно ми е. Понякога мълча с дни. Лошото е, че е така много неща остават неизяснени, но ми е трудно да се променя.
Виж целия пост
# 25
Не му обръщам внимание правя се на сърдита   Joy ,но това е макс за час . Бързо ми минава .
Виж целия пост
# 26
Пазарувам 😀
Виж целия пост
# 27
Обаждам се на сестра ми.  Laughing

Предпочитам да замълча и да говорим след 7 минути примерно.
И аз не обичам да се повишава тон. И опитвам този момент да си го спестяваме.

Виж целия пост
# 28
Аз много бавно разбирам, че не е постъпил добре с мене, че съм се минала. И мога дълго време да не забелязвам това. Но след като го разбера, съм способна да го натяквам също така дълго време, докато ми мине.
Избухвам, не спотаявам нищо в себе си. Казвам си го направо.
Той разбира, нищо не казва, но се старае да се съобрази с това, което ме е подразнило.Малко много му идват моите натяквания, обаче не мога да се спра, докато не ми мине.
Виж целия пост
# 29
По принцип съм много спокоен човек.Моя Мил е по избухлив и по не му мисли като става нещо.По скоро действа малко първосигнално.Аз повече обмислям и анализирам нещата.Той се шегува ,че аз съм мозъка а той действието.Достатъчно уравновесена съм, но като ми падне пердето (макар и много рядко) хвърлям огън и жупел навсякъде.

Контролираш гняв.Уравновесеният човек умее да се владее, но това не означава, че нищо не го афектира.Всеки има различна граница на поносимост и е добре да предупреждава другия, преди да бъде достигната, за да се избегне истинското стълкновение, което води до разрушение и погром.Докато „стрелям” наблюдавам и когато наближа границата на мм рязко си затварям устата.Той често се самообвинява, че думите изпреварват мисълта му, но не е в състояние да промени това и аз съм го приела.Алтернативата е да не я отваря изобщо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия