Деца – чудовища и толерантните им родители

нека не преекспонираме, Говорим за възпитание и наказанието като елемент на възпитанието. Не за родители, които си бият децата за разгрявка, или защото дишат твърде шумно. Дори за възрастните недопустимото поведение е обвързано с наказание. И това не е "насилие" Няма такова нещо като абсолютна неприкосновеност, нито всеобхватно право. Правата на детето свършват там, където започват правата на някой друг, както на всички хора. И това трябва да бъде научено, иначе ще пълним затворите с неприкосновени и с абсолютни и всеобхватни права индивиди. Агент и УАСП са прави- децата трябва да се научат не да отстъпват, а да уважават територията и правата на другите. Дори с възрастните, които би трябвало да са мислещи и отговорни имаме този проблем и тази психопатска реакция "насилие е, когато другите се защитават от мен, а аз имам права" и държавата поддържа система от силови органи, за да упражнява "насилие" върху беззащитните си граждани вероятно? "Насилие" се упражнява върху лицата с антисоциално поведение. Насилието не винаги е насилие, колкото и да ви харесва да философствате на тази тема. И препоръката ви родителите, които си възпитават децата все пак да бъдат приравнени на престъпници и да си знаят, че са "лоши" е един от основните фактори да имаме толкова много деца-чудовища. Но......трябва да се наказва поведението, а не детето! Обичаме детето и наказваме лошото поведение- това отличава наказанието от насилието.

+1
Рядко пиша в подобни теми, но в тази не се сдържах. Мисля си, че тези които обявяват една плесница за насилие просто имат послушни деца - и яз бях така 7г. когато имах само едно послушно, кротко, невъзразяващо за нищо дете, на което даже и тон не съм повишавала. Тогава и аз бях такава крайна в изказванията си и за гледане, и за възпитание, е всичко ми се "върна" когато родих дъщеря си преди 4г. Откакто се е родила тя е едно "чудовище" , ако трябва да ползвам вашата терминология - ревяща, скимтяща, пищяща, неспяща, неслушаща, търсеща вимание, безцеремонна, лигава.....мога да продължавам до безкрай. Опитахме какво ли не - включително сме ползвали услугите на психолог и социален работник, всякакви модерни съвети, наказания, игнориране....много неща. Към този момент се опитвам да сдържам гнева си, но все още ме изкарва извън нерви, признавам си и до плесница се е стигало. Надеждите ми са в това, че когато поотрасне ще види и ще проумее колко неприемливо е поведението и, като дотогава няма да спирам с опитите си да посмекча лъвския и нрав.

Че, то, и мъжът ти и началникът ти те наказват, за да те възпитат, защото си направила нещо неприемливо за тях! Къде е разликата? Тук не говорим за побои за разгрявка, така че няма нужда да омаловажаваш цапването през устата, шамара и т.н. като се опитваш да вкарваш биенето за разгрявка.
Ти самата се смяташ за физически неприкосновена, нали така! Независимо какво направи, нали така! Тогава защо детето да не е физически неприкосновено? Шамарът, ако е по твоята уста или буза ще бъде ли нормален, особено ако е обоснован не с насилие, а като наказание като част от възпитанието ти?

И защо никой не отговаря на въпроса как ще приеме един такъв възпитателен  шамар или цапване през устата, ако го направи учителката на детето?

Роксана, всеки отговаря за себе си и постъпките си. Чуждите деца винаги изглеждат по-кротки. Но дори най-кротките могат да сътворят такива простотии и да се държат така невъзможно, че да онемееш. Дори могат да те гледат в очите и да те предизвикват, докато ти изгърмят бушоните. Но неминуемо идва един момент на оценка на постъпката.

Роксана, съгласна съм с теб. И явно и ти не приемаш боя за нормален, щом сте пробвали други методи.

Аз в такива случаи мога да разбера родителите, но имам позната, която шамареше децата си за щяло и нещяло. Отрови ми една почивка, на която отидохме заедно. Пиеше дъщеря си постоянно за нищо, а детето не е "трудно". Много жал ми беше, а моят син също се травмираше и се криеше.

Andariel, връщаме се пак на статията от първия пост с твоите теории.
Обаче: "Идеята за равенство може би работи добре в една демокрация или пазарна икономика, но пък приложена в семейството – търпи пълен крах, смята шведският учен. " „Тенденцията, започнала със заклеймяване на наказанието на деца, вече мутира в страх децата да бъдат възпитавани, което всъщност родителите трябва да правят. Проблемът не е в това, което се случва с тях като деца, а в това, което ще се случи с тях, когато пораснат и станат самите те възрастни".

Андариел, аз съм неприкосновена и имам право на свободно придвижване- следващият път, ако извърша престъпление, ще го обясня на съдията, за да му се изясни защо не може да ме вкара в затвора. Понеже съм неприкосновена. Шефът ми и мъжът ми не могат да ме удрят, за да ме възпитават, защото моето възпитание не е поверено на тях. Също така, наказанието на възрастните не се налага, защото някой си не харесва тяхното поведение, а защото такива са нормите, установени в обществото. Разлика правиш ли? Явно не. Наказание за кражба, агресия,хулиганство си е наказание от страна на родителя, "наказание" за слушане на "тъпа музика" е насилие. Арест от полицай/или граждански арест/ си е арест, затварянето ти и заключване някъде от някого е отвличане. Ама вие съвсем не правите разлика между различните социални модели! Чудно ми е как се справяте без тези минимални социални умения

Не съм чела статията, но мисля, че се сещам за коя става въпрос.
Между родител и дете няма равенство, това не е приятелство. Връзката е йерархична - родителят, поради естеството на ролята си, е по-силният и държи властта, а това означава, че държи моркова и остена, и може да ги използва неограничено, освен ако някое трето лице или институция, по-силни от него не го спрат.
В темата основно се говори за приемливостта на физическото наказание чрез макар и еднократния шамар през устата, лицето и пр. Но за мен то си е чиста проба безсилие. За наказанията от друго естество не знам, признавам, че съм раздвоена. Уж били възпитателни, ама дали е така не зная. Според мен са средство за упражняване на власт върху поведението на друг човек, а нататък идва ред на морала.

Диана, може да си пропуснала, но началникът ти именно те възпитава - кога да работиш, как да работиш, да спазваш корпоративните директиви, и ако не слушкаш и не папкаш това, което са ти сервирали, има наказание, а ако питаш всичките управленци по йерархията, те ще ти кажат, че е с възпитателна цел - за да станеш по-добър работник.

Ей, със какъв акъл го написах това за  шамара през устата
след като си знаех, че ще се появят майките всезнайки  
Не става въпрос да си биеш на почивки детето, а говоря за по голямо
дете, което си е позволило нещо което ако не се прекъсне от корен
после ще е късно . Има го и в подходящите книжки написано...
като при животните ...Например майката мечка удря леко с лапата малкото мече ,
което е извършило нещо, което застрашава живота му .
В психологията реагирането на момента се нарича "камшичен удар"...
Сега ще кажете , че ние не сме животни и се разбираме със думи, но пак казвам говоря
за извънредно положение .
И децата не са толкова крехки, колкото ги мислим. Много повече има развалени деца от
прекалени потресии, отколкото от строго възпитание .

vasilena***, а още и Мамасита не е надушила темата...

Шефът не може да ме удари, но може да ми направи доста по-болезнени неща - като да ме уволни например.

Децата до към 5 са много по-неподатливи на възпитание от някои животни.

Но аз никога не съм удряла по лицето.

Дай ги тези подходящи книжки, дето е написано, че шамарът през устата  е приемлив за прекъсване от корен! Нещо съм ги пропуснала, та с удоволствие ще се образовам.
Майката-мечка няма друго средство за комуникация с малкото мече, освен физическия контакт. Ние имаме думите. И отдавна не става въпрос за нещо, което застрашава живота, не извъртай!

    Е ,как да не е като още в началото има нейни постове

    Още като прочетох заглавието / статията не съм чела, но съм я мяркала някъде преди това/ си знаех за какво ще се говори- "Има много деца около мен,които така и така, а правилно е така и така..."Т.е., някак в повечето постове се дистанцираме от това, че и нашето дете може да изглежда в нечии очи чудовище.

      Детето може и да ни е приятел и да не е, може и да знае да чете преди първи клас, а може и да не знае, може и да сме си изпускали ръката, а може и да не.И пак крайният резултат да не е такъв, какъвто трябва да е. За мен е важно в стремежа на родителите да създадат правилна ценностна система, да бъдат обществено подкрепени. Да, предимно е отговорност на родителите, ама нека тази отговорност я има навсякъде. Щото може и да има друго послание рекламата "Искам Бониии" и "Аз, такива бабо, сандвичи не ям", може и смях да предизвиква, но в ушите на едно дете посланието е "Нормално и весело е да мрънкам и да искам".Ще кажете, че не е редно да се очаква ТВ да възпитава, така е, но е факт, че в обществен план се бълва лиготия, надпреварване, надцакване и простотия. Кино, Тв, ако щете и разказчетата в читанките или са абсолютно смахнати или концентрирани в едва опорна точка- толерантнос към етноси и толкова. Сега, като бабичка може да прозвуча, но още в начален курс, като се съберем 30 деца и днес разискваме "Сините листа"/ до ден днешен ми се пълнят очите със сълзи на това разказче/, утре- приказката за "копанката", изхвърлена на боклука и др. подобни, едно лигне да има, ще му се поокастри лигавщината в училище

      В час на класа- 4 години- Правилникът за движение- добре, нужно е, полезно е. Когато пък стане напечено- в час на класа се правят тестове. Ами нека учителите да имат свобода в този час да говорят свободно, да коментират ситуации, да поставят въпроси пред децата.

      Друго- от първи клас се вижда от всички, че има майки, които буквално "живеят " в училище. То не е сучене и мазнене и в крайна сметка, децата получават своето. А посланието какво е? Как изглежда това в очите на останалите деца?

     Мисълта ми е, че няма ли обществен коректив, няма ли един филм на който да ти се насълзят очите, една ситуация да ти се напълнят с възторг гърдите, бошлаф е как точно ще го възпиташ у вас си.


     

   

тя ще ме разбере

намери си ги . Аз нямам време -трябва да храня домочадието .
Една хубава книжка е "Децата и ние"...другата ми книжка е моята свекърва
която е възпитала три деца които се е случвало да ги удря със машата през дупето ..
И не само, че не ги е увредила, а никога не са я посрамили и изпитват голямо уважение към нея ,
за разлика от много учените майки които се обясняват до пропадък на маминото детенце.  

И с какво един шамар през устата ще направи детето възпитано и отговорно?
Защо сме сигурни,че няма да доведе до агресия у него и да се научи,че така се поставят хората на място?
Едва ли един шамар ще доведе до някакви трайни последици де. По скоро постоянното шамаросване.
Но много по-лесно е да го направиш пак,щом веднъж си си позволил.
И все пак,темата е за децата чудовища и толерантните към това родители,Т.е те виждат,че детето проявява насилие, а те не правят нищо по въпроса. На такова дете,следващия път някой друг ще си позволи да му покаже,кое е неприемливо.

Всеки родител възпитава по пътя на собствения си опит, в реално време на своя отговорност. Чуждият опит работа не върши, защото е от чужд човек спрямо неговото дете при съвсем различни обстоятелства.