Деца – чудовища и толерантните им родители

Рядко се качвам в автобус и винаги предпочитам да стоя права, дори да е празен. Онзи ден се возя и на една от спирките нахълтват  млада майка с малък принц – видима възраст около 4 години. Имаше една празна двойна седалка близо до мен (аз стоя права). Майката подкани отрочето си да побърза и двамата се разположиха на двете места. След тях се качиха две възрастни жени. Едната беше с бастун. Майката въобще не реагира. Аз, като един ЗАЩИТНИК (от друга тема), я подсетих учтиво да вземе малкото дете в скута си, за да седне едната жена. Последваха крясъци и обиди от младата госпожа, а принцът скочи и ме удари, което предизвика небивала радост у родителката му. Промълвих само, че добре го възпитава.
Как трябваше да постъпя?

Toва за шведите съм го чела още преди година. Проблемът при тях е, че родителите нямат никакви права, а само задължения и могат да им отнемат детето по най-малък повод - например ако го караш да си оправя леглото и чисти стаята, може да се тълкува като експлоатация на детски труд. Уж за доброто на децата, ама вече се вижда, че тази система за отнемане на деца дава много лоши резултати - от една страна, защото от страх да не ти вземат детето, не смееш да го възпитаваш и създаваш чудовище, второ - че отнемайки го от семейството, не му правиш доброто.
А в Бг е грозна картинка - децата не се възпитават никак - гордостта на родителите е, че са им изтърпели истерията, а че после ще има по-голяма истерия, защото то граници не знае и няма как да узнае, понеже все го изтърпяваш, не се мисли. Отделно умишленото разглезване и презадоволяване с материални блага и слагането на детето по-високо от родителите, които са му слуги. Това пък е отзвук на сиромашкото мислене - той не е имал като дете, позамогнал се и сега изсипва върху детето рога на изобилието.
Съгласна съм със Сирената - единствените деца са по-разглезени и невъзможни за общуване, защото са свикнали да командват и друго не знаят - непрестанно чувам "едно дете имам, ама всичко ще му дам", много вредна нагласа и тези принцове и принцеси много ще ги боли, когато ги детронират.
И е много странно, че уж ходят на ясли и градини, обаче не са социализирани, а са като хванати от гората, не знаят да говорят нито с възрастен, нито да играят с другите деца.
С моите деца нямам съществени проблеми, защото си има ясна йерархия - мама и тате решават, децата ги слушат, точка - не ги умолявам и увещавам как трябва да се свърши нещо, а казвам какво трябва и не е възможно да ми кажат "няма". Колкото по-големи стават децата, толкова повече неща могат да решават сами, не им стоварвам права, които им е рано да имат и не биха понесли.
Колкото до заниманията - не си играя с деца, не им измислям занимавки и не им правя интересното, защото не желая да отгледам идиоти без въображение. Играя с тях, разбира се, но на скрабъл и шах, на не се сърди човече, когато са били по-малки, въобще игри, в които има участници. На колички и роботи не съм играла.

Много полезна книга по темата е "Малкият тиранин" на Иржина Прекоп.

И конско да й четеш на такава майка ... все тая. Може би въпроса: "А ако тази жена беше вашата майка, пак не бихте ли направили място?" би я накарал да се позамисли ...  ама да се ненадяваш.

Не знам, ама мен ужасно ме дразни липсата на каквото и да е мисъл за другите - и то точно в случаи като този, в който другите ОЧЕВАДНО имат нужда от помощта ни. Издивявам, направо си побеснявам в такива ситуации. (Всъщност и аз излязох Защитник в Личностите типове)

За да си "приятел" с детето трябва първо да имаш доверието му. А то не се спечелва никак лесно. И не става с авторитет.  Мислите си, че ви дадено по дифолт, ама ела да видиш в тийн възраст какво става.

Разбира се, че доверието трябва да се спечели, но аз съм на мнение, че родителите не трябва прекалено много да се набъркват в личния живот на децата си - все пак и те трябва да усещат известна самостоятелност и да си имат техни си неща и лично пространство. Както казва класният на сина ми - "родителите не трябва всичко да знаете".
Приятелка на децата си няма да бъда, приятелки си имам, ще им бъда майка завинаги.

Да, определено доверие не се печели с авторитет. А балансът между двете (т.е. така че да ги имаш и двете) е много труден.

Е то там е тънкостта..

Балансът най-често се постига с женската мекота на майката и мъжката строгост на бащата. Няма как да се пръкнат чудовища, които да замерят малко коте с камъни, в семейство с нормални човешки ценности, независимо от подходите. Но децата рядко са еднакви като поведение. Брятя и сестри често се различават - едното е по-сговорчиво, друго по-опърничаво, по-подлагащо на съмнение авторитети. Характерът не е само функция на възпитанието.

Няма рецепта.
Баланс, при само един родител, е като да ходиш по въже постоянно.

Характерът се възпитава с личен пример и с признаване на неговата личност.

Характерът не е някаква мистерия: поведението става навик, навикът става характер.

А родителят може да управлява поведението- не директно, но като управлява средата, границите, ценностите, донякъде и целите.

Чудовище не е побойник или мъчител на котки. Чудовище е дете, което не признава за авторитет нито родител, нито учител, понеже от малко е учено, че всички с него трябва да се съобразяват и каквото то каже, това и ще става. Такива деца са невъзможни, защото нямат усещане за мярка и не им хрумва, че е възможно те да се съобразяват с нещо - например с правилата в училище или със законите. Бих искала да ги видя, когато имат шеф един ден
А заради това, че всяко тяхно желание и каприз бива моментално удовлетворен, те дори не могат да си помечатят за нещо и не изпитват щастие от това да получат подарък или празник, защото само да смигнат и готово. Затова са гадни с другите деца, защото им завиждат за радостта, която те самите не могат да изпитват.

Янечек, моето дете беше точно такова.
И повярвай ми, никога не е бил глезен. 
Още по-малко да е ставало каквото каже или поиска.

Май-май си права. (Не ми обръщайте внимание на "май-май", аз много рядко съм категорична; винаги имам предвид и 1% при който нещата ще бъдат точно противоположните  )

Е, аз не говоря за нечие конкретно дете, а обобщавам личните си наблюдения. Не бих искала никого да обиждам