Учители споделят, че най-трудните деца са именно тези, които вкъщи са наказвани, много контролирани и държани на въже. Веднъж откъснали се от въжето, изпускат парата на обществени места. Защото всеки човек има нужда някъде да бъде с по-малко задръжки, да се чувства по-свободен. А може би правят и циркове, за да бъдат забелязани.... Но сигурно няма формула, при всеки е различно. Възможно е и презадоволяването да води до подобно поведение.
Виж целия пост
Деца – чудовища и толерантните им родители
- Публикувана: 10 септ. 2016, 11:49 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2016, 21:45 ч.
# 75
10 септ. 2016, 17:22 ч.
# 76
10 септ. 2016, 17:28 ч.
Не е достатъчно само детето да не се подчинява на авторитети. Детето чудовище освен това осъзнава силата си, осъзнава, че може да е гадно и да наранява другите. Прави го нарочно и изпитва удоволствие от това- а не просто да не се подчинява, за да постигне някаква цел и в крайна сметка да е добронамерено. Даже неподчинението на авторитети може да е положителна черта в някои случаи.
А детето-чудовище може някой ден отлично да научи да се мазни на авторитети, за да си постигне целите.
Това за трудните деца, дето били много наказвани...не знам кое е първо- кокошката или яйцето. В крайна сметка ако самото дете няма лошо поведение, едва ли ще предизвика от нищото прекален контрол. Тоест имало е някакъв дълбок проблем, който е подтискан със строгост, но избива някой ден. Детето никога не е било безпроблемно, а родителите да са изцяло със заслуга.
Виж целия пост
А детето-чудовище може някой ден отлично да научи да се мазни на авторитети, за да си постигне целите.
Това за трудните деца, дето били много наказвани...не знам кое е първо- кокошката или яйцето. В крайна сметка ако самото дете няма лошо поведение, едва ли ще предизвика от нищото прекален контрол. Тоест имало е някакъв дълбок проблем, който е подтискан със строгост, но избива някой ден. Детето никога не е било безпроблемно, а родителите да са изцяло със заслуга.
# 77
10 септ. 2016, 17:33 ч.
Да, така се получи.
Не генерализирайте просто.
И без това е пъслен света с психопати. И е са били деца някога..
Виж целия пост
Даже неподчинението на авторитети може да е положителна черта в някои случаи.
Да, така се получи.
Не генерализирайте просто.
И без това е пъслен света с психопати. И е са били деца някога..
# 78
10 септ. 2016, 17:36 ч.
Прекален контрол може да се предизвика от нищото. Ако си някой вманиачен чистник, можеш по цял ден да крещиш на детето и реално нищо да не му даваш да прави.
Или се страхуваш от настинки - лятото прекалено горещо, зимата много студено, през есента и пролетта духа. Това само за пример. Обикновено това са лабилни като психика родители, несигурни в други сфери, търсещи компенсация. Но не съм психолог, може и да е друга причината - наследяване на модели, страх да не възпиташ от "новите чудовища"
Виж целия пост
Или се страхуваш от настинки - лятото прекалено горещо, зимата много студено, през есента и пролетта духа. Това само за пример. Обикновено това са лабилни като психика родители, несигурни в други сфери, търсещи компенсация. Но не съм психолог, може и да е друга причината - наследяване на модели, страх да не възпиташ от "новите чудовища"
# 79
10 септ. 2016, 17:39 ч.
Ако родителите ти наистина са толкоз луди, не е нужно и думичка да ти казват, за да ти изкривят битието и съзнанието.
Виж целия пост
# 80
10 септ. 2016, 17:41 ч.
Точно това е истината. Обикновено няма нужда от много казване, подходи и т.н Децата общо взето са като родителите .
Виж целия пост
Ако родителите ти наистина са толкоз луди, не е нужно и думичка да ти казват, за да ти изкривят битието и съзнанието.
# 81
10 септ. 2016, 17:43 ч.
Точно това е истината. Обикновено няма нужда от много казване, подходи и т.н Децата общо взето са като родителите .
Може и да не са като родителите, може да са противоположност и да са надарени с много качества. Но родителят примерно така да ги подтисне тия качества и да ги изкриви, че да се получи надарен, но нереализиран човек. Имам чувството, че за родителите понякога е по-лесно детето да няма качества и да прави грешки, отколкото да се окаже с много качества. Може би някои родители не могат да допуснат, че детето им може да е много по-напред с материала от тях и гледат да му подрежат крилцата.
Виж целия пост
Ако родителите ти наистина са толкоз луди, не е нужно и думичка да ти казват, за да ти изкривят битието и съзнанието.
Може и да не са като родителите, може да са противоположност и да са надарени с много качества. Но родителят примерно така да ги подтисне тия качества и да ги изкриви, че да се получи надарен, но нереализиран човек. Имам чувството, че за родителите понякога е по-лесно детето да няма качества и да прави грешки, отколкото да се окаже с много качества. Може би някои родители не могат да допуснат, че детето им може да е много по-напред с материала от тях и гледат да му подрежат крилцата.
# 83
10 септ. 2016, 17:46 ч.
Абе според мен , за истинските деца- чудовища, а не тия дето крещят на родителите си, си има генетичен компонент. или пък много сериозен психически и физически тормоз.
Иначе "специални деца" под път и над път. Винаги е имало. Но и такива порастват. Просто им е малко по-трудно да се адаптират към реалния живот, в който от тях се иска да са полезни, да покажат умения и качества, а не "специалност". Според мен, това е трудно за изтърпяване, но в крайна сметка не е фатално.
От тази гледна точка, за мен дете, което е жестоко с котка, е мнооогооо по-опасно от дете, коеот не слуша родителите си.
Виж целия пост
Иначе "специални деца" под път и над път. Винаги е имало. Но и такива порастват. Просто им е малко по-трудно да се адаптират към реалния живот, в който от тях се иска да са полезни, да покажат умения и качества, а не "специалност". Според мен, това е трудно за изтърпяване, но в крайна сметка не е фатално.
От тази гледна точка, за мен дете, което е жестоко с котка, е мнооогооо по-опасно от дете, коеот не слуша родителите си.
# 84
10 септ. 2016, 17:48 ч.
В някои случаи подозирам недиагностицирано психично заболяване, което може и генетично да е.
Виж целия пост
# 85
10 септ. 2016, 17:48 ч.
От тази гледна точка, за мен дете, което е жестоко с котка, е мнооогооо по-опасно от дете, коеот не слуша родителите си.
Тук съм абсолютно съгласна.
И тогава и аз бих сложила етикет "чудовище" и бъдещ психопат.
Виж целия пост
От тази гледна точка, за мен дете, което е жестоко с котка, е мнооогооо по-опасно от дете, коеот не слуша родителите си.
Тук съм абсолютно съгласна.
И тогава и аз бих сложила етикет "чудовище" и бъдещ психопат.
# 86
10 септ. 2016, 17:49 ч.
От тази гледна точка, за мен дете, което е жестоко с котка, е мнооогооо по-опасно от дете, коеот не слуша родителите си.
И за мен. Категорично.
Виж целия пост
От тази гледна точка, за мен дете, което е жестоко с котка, е мнооогооо по-опасно от дете, коеот не слуша родителите си.
# 87
10 септ. 2016, 17:55 ч.
Е, щом моето голямо "чудовище" иска да стане ветеринар, съм си изпълнила мисията като родител. 
Виж целия пост
# 88
10 септ. 2016, 17:58 ч.
Така е..
Моето е редовен осиновител на всички улично-превъзходни..
Виж целия пост
Е, щом моето голямо "чудовище" иска да стане ветеринар, съм си изпълнила мисията като родител.
Моето е редовен осиновител на всички улично-превъзходни..
# 89
10 септ. 2016, 18:01 ч.
https://youtu.be/zZwx1LgJJTs
Нещо забавно по темата!
Ние преди две години дойдохме в Канада и не след дълго синчето ми развя лист с "оня" телефон под носа, докато му се карах за едно ненаправено домашно. Говорих му. Прибра листа и не го е вадил повече! Ама в първият момент наистина онемях.
И тук масово виждам лигави деца, които злоупотребяват с търпението на родителите си и са, меко казано асоциални. В началото ми обясняваха, че било едва ли не незаконно да им крещиш, камо ли да ги удариш. Е, аз и викам и понякога тупвам някого по дупето (вече са големи и рядко се налага, слава Богу!). Аз съм на мнение, че едно тупване в подходящия момент струва хиляда думи. И не става дума да го удариш,та да го заболи, а наистина просто да го тупнеш.
Виж целия пост
Нещо забавно по темата!
Ние преди две години дойдохме в Канада и не след дълго синчето ми развя лист с "оня" телефон под носа, докато му се карах за едно ненаправено домашно. Говорих му. Прибра листа и не го е вадил повече! Ама в първият момент наистина онемях.
И тук масово виждам лигави деца, които злоупотребяват с търпението на родителите си и са, меко казано асоциални. В началото ми обясняваха, че било едва ли не незаконно да им крещиш, камо ли да ги удариш. Е, аз и викам и понякога тупвам някого по дупето (вече са големи и рядко се налага, слава Богу!). Аз съм на мнение, че едно тупване в подходящия момент струва хиляда думи. И не става дума да го удариш,та да го заболи, а наистина просто да го тупнеш.
Препоръчани теми