Деца – чудовища и толерантните им родители

Напоследък (особено по време на лятната почивка) се нагледах на мамини принцове и татини принцеси! То не са лиготии, крещене, тръшкане, пищене, викове, истерии, а родителите само се суетят и успокояват чудовищата с най-милия си гласец. Едно даже удари шамар на баща си/дядо си.   Децата масово не знаят как да се държат, а родителите не се и опитват да ги учат. 8 годишно не се сеща да си измие зъбите и реве, защото картофите в ресторанта не били такива, каквито обичало. 4 годишно мята кофичка по майка си. Изобщо трагедия! А родителите "Не така, мами, спокойно, тати!" И после като станат по-големки, се чудят какво да ги правят! Еми учете ги тия деца, бе!

За наказанията съм, За шамарите, когато е необходимо и категорично съм против допускането на всякакви лигавщини за щяло и нещяло.  И да - сладоледът не е основна полезна храна, награда е, возенето на въртележка също, и е по преценка на родителя, а не на крещящия отрок.

При ситуацията с телефона - ами аз не позволявам с тези неща да се играе извън къщи/хотела и т.н. Таблет и телефон има дъщеря ми. Писала съм по-горе кога се ползват. Лятото, като бяхме на почивка, си стояха в стаята. На плаж, на вечеря, на разходка - не се носят. Ако се е заиграла преди да излезем, изчаквам я около 5-10 минути, като преди това съм я и предупредила, да знае, че трябва да приключва играта.

Ту, и теб мога да попитам - ако ти се дояде нещо сладка какво правиш? Просто отиваш и си вземаш или чакаш момент, когато да се наградиш?
Или отишли сте на почивка. През деня плаж, вечер вечеря в заведение, родителите си гледат кефа, но детето ще чака благоволението на мама и тати да се повози на въртележка? Защото при нас на почивката лятото, след плажа и след вечерята следваха забавления и за детето. Всяка вечер по въртележки. После цяла година я се сети за въртележка, я не.

Мисля, че авторката на темата - Кафе, има право по отношение на модата във възпитанието. През последните дни се опитвах да се сетя дали съм виждала мой приятел да повишава тон на родителите си и не се сещам за такава случка. Нито тон, нито посягане, нито обида, дори тропане с крака и прекомерно настояване. Това беше недопустимо и не съм го виждала, а съм посещавала доста домове на приятели.
Защото, макар и с много минуси, онова време си имаше, съвсем логично, и плюсове. Такъв бяха общоустановените правила за поведение. Да, бяха малко в повече и се месеха, по мое мнение, повече от допустимото в личния живот на човека, но пък вършеха доста работа в насока свеждане до минимум на чудовищата.
В момента само около мен има 5-6 деца, които крещят заедно  с родителите си и са на не повече от 10-11 години. Виждала съм малки деца, на около 3-4 години, които си позволяват да посягат, да се тръшкат /на тази възраст това е неприемливо/, да тропат, да викат и дори да обиждат. В училище на места е малък /и не само малък/ ад. С помощта на възрастните, разбира се. Когато се проявява търпимост към недопустими прояви проблемите ескалират в геометрична прогресия.
Родителите на чудовищата не са толерантни. Те са просто незаинтересовани, мързеливи, не особено интелигентни /щом не могат да предвидят последиците от собственото си поведение/. И понеже, както писах, съвременното ни общество няма, за жалост, точни граници за позволено по отношение на важните неща, тези родители нямат и коректив в лицето на това общество. А това е доста съществен момент за темата.

Деска, организираме така нещата, че да има забавления и за децата, и за нас. Но, съгласи се, след като сме висяли цял ден в аква парка, заслужаваме накрая една спокойна вечеря. За сладкото не мога да ти отговоря - не ям сладко, но ако например ми се допие бира, изчаквам подходящ момент, не си я отварям веднага  

Цеце,  

Права е Мамасита, твърде много и напоително дрънкаме за майките. Бащите къде са в картинката?

Възпитанието е И принуда, както Цеца умно отбеляза. С или без шамар, няма значение - всяка форма на възпитание е вид по-голяма или по-малка принуда. Самият живот в социума ни налага задължения и ограничения, при неспазването на които следват определени наказания - от проста глоба до доживотна без право на обжалване. Нашата задача е да набием този факт в главите на децата си, за да не израснат с идеята, че светът се върти единствено и само около тяхната прелестна особа.

Докато се приема, че само бащата е авторитет, децата ще са чудовища.
Ефект има единствено, ако родителите работят в екип и имат авторитет и двамата пред децата си, не повече, не по-малко. Иначе какво? Децата няма да излизат, ако не са с баща си ли? Или ще се правят на маймуни, защото са само с майката... А после се чудите защо. Ами отговорът е пред очите ви. За 9 г. един поглед трябва да е достатъчен. Ако се изпуснат нещата не искам да ви казвам какво ви чака след няколкото години в пубертета.

Това по принцип. У нас няма забрани за телефон. Сигурно и затова не я привлича толкова и на масата не сяда с него, иначе е залепена. Според мен това се получава само, ако детето знае, че има свобода. Колкото повече се чувства насилено да се разделя с него, толкова повече ще му действа като магнит.

Е, ако родителят не може да обясни и убеди детето си защо трябва да ги прави, тогава сигурно насила се налага, но не е толкова трудно да е по желание според мен. Може да се направи и по интересен начин, (снимки по нета се намират), включително за най-малките, за зъбите по аналогичен начин + някакъв забавен ритуал, четка за зъби и т.н.

Бащите имат друг вид енергия, тоест друг вид авторитет. Това, което на мен ще ми отнеме 100 думи наистина може на мъжки авторитет да отнеме само 2. Мисля, че почти всеки го е забелязал.

Сладко с бира не може да се сравни. Сладко можеш да хапваш и на работа, докато с бирата не стоят така нещата в масовия случай.

А пък за аквапарка или плажа - аз мога да си вися там с дни, та затова явно така разсъждавам.

Всеки има гледна точка на база собственото си възпитание, мироглед и специфики на децата си. 

Judy много точно се е изразила. Чета темата от началото и наистина не мога да повярвам някой хора защо изобщо раждат деца...

      Аз пък имах съученици, които правеха номера на учителите, слагаха тебеширен прах по столовете нарочно, вярно, не смееха много да се репчат, но зад гърба им- прякори, подигравки...Не е като да е било идеално всичко.Малко повече страх стоеше зад всичко, не чак толкова различно възпитание.
      Аз и сред днешните деца не се сещам за чак такива да отговарят на родителите си и да крещят, предполагам са изключение. Иначе- от друга тема- шумни деца има- на плажа се смеят, подвикват си като играят на топка, плискат се във водата. Но чак за чудовища не се сещам, освен за едно-две
     
      Факт е, че и времето е доста по-изнервящо днес. Почти всички деца са на занималня, целодневното висене в училище няма как да не им се отрази. После- на нещо си- то не са езици от ранна възраст, то не са занимания, допълнителни натоварвания, стремеж да изпъкнат.Дори и да го желаят това си е стържене по нервната система. Това е една причина за неадекватното поведение на повече деца, която често се пренебрегва. Иначе чак пък толкова всеки родител  да има възможност да задоволява всякакви капризи, не ми се вярва много.

     
     
     

   

Нема начин да не се стигне дотам, че могат да раждат само избрани. Мамасита дори и по далеч е стигала, разделяйки децата на качествени и некачествени.
Темата е много образователна по отношение на родителите. Вие наистина ли усещате живота сред обществото като принуда, че го спрягате постоянно?

Аз пък на последната си лятна почивка в морски хотел от зле възпитани възрастни не успях да обърна внимание ни на едно дете:)

Не. При нас не е така.
Както казах дори думи не са ми необходими, един поглед само.
Изпуснала си нещата, не си намирай оправдания.

Разсмя ме!  И ти си права, да ти кажа!

А ако имаше момче?

Каква е ситуацията- женствен мъж или мъжествена жена? Щото у нас аз съм 165 см., таткото- 191. А децата уважават И визуално. Едва ли ни възприемат като абс. еквивалентни авторитети.

Между другото, аз не държа всички неща да са ми под контрол- наистина някои ги изпускам и ги оставям друг да ги оправи. НЕ вярвам, че майката дава 100% от възпитанието. Не се и опитвам. Напротив, смятам, че е полезно не да изпусна, а да "отпусна" някои неща, за да ги свърши друг. И да, честно казано, не ми се занимава 100% с всеки детайл. Понякога не ми се занимава да коригирам някои лоши поведения, защото виждам, че няма нужда, ще го израсте или друг ще ги поправи (таткото например, каква приятна идея- по-малко работа за мен!). За мен родителите не са взаимно заменими, а взаимно допълващи се.