Деца – чудовища и толерантните им родители

Толумба, благодаря за комплимента!  От една страна се лаская, че гледам да взема най-доброто от всички школи и да следя проучванията, но от друга страна е малко плашещо, че се продължава по стари щампи, все едно психолингвистиката, лингвистиката и детското езиково развитие не съществуват. Хората правят проучвания, а билингвите, а вече се говори и за мултилингви (е, ха, де така си звучат нещата, на английски, на български ще е двуезични и многоезични) стават все по-интересни и важни за изучаване, защото глобализацията прави поколения деца, които от раждането си са изложени на многоезичие - мама-англичанка, тати-руснак, а живеят в Белгия, и все повече изследователите си задават въпроса как съжителстват всички езици, как мозъкът обработва, а и покрай многоезичните се избистрят моделите за това как се организира работата на мозъка при обработката на две и повече езикови системи. Аз като родител бих предпочела да не обърквам главата на детето си със сто езика, ако виждам, че му е трудно. Колкото и да ми е мъчно и патриотично, ако живеем в чужбина, бих дала превес на усвояването на езика, който е официален за страната-гостоприемник и на който детето ще се обучава, защото в момента образованието, след здравето, е най-важното ве0нулево за съвременния човек.

В нещата, които съм прояела за би и мулти лингвистите се казва, че такива са ако са усвоили чуждия език до 2-3 годишна възраст. ( ранни билингви) и между 3 и 6 години ( други билингви). в двата случая става дума за семейства където са активни и двата езика и са родни на някой от родителите

За усвояването на език след това се говори за second language но не и за билингви.

Повечето изследвания са правени за билингви - испански и английски.
Попаднах и на близки до българските ( например английски и руски).
Имаше и за китайски ( не беве посочено мандарин или кантонийз) и английски.
При всички съпоставки се споменаваше , че при изучаването след 6 годишна възраст ( въвеждане на езика) детето/индивида следва конструкцията на собствения си (роден) език и при изучаване се опитва да търси сходни модели в родния си език.
Навсякъде се подчертава, че има доминантен език.

Твърдението, че билингвизмът причинява патологично забавяне в езиковото усвояване е старо, от средата на 20 в. По-новите изследвания го отхвърлят, учихме го по приложна лингвистика в университета. Билингвите, също както и монолингвите, проговарят по различно време: едни по-рано, други по-късно.
Също така е отхвърлена идеята, че излагането на децата в ранна възраст на няколко различни езици им "обърква" мозъка. Всъщност е обратното, когнитивно се развива по-бързо, най-просто казано:

https://www.psychologytoday.com/blog/radical-teaching/201211/bil … ns-smarter-faster

В нета е пълно с инфо, има много интересни научни статии, от Корнел и т.н.:

It is important to differentiate between the popular use of the term language delay in reference to a child who is perceived to take longer than average to begin to speak but who is well within the normal range of productive vocabulary development (Fenson et al., 1994) and the clinical use of the term to refer to significant delays in the development of language, which can be either primary (not associated with another disorder) or secondary (associated with conditions such as autism). A lack of understanding of the different uses of the term may result in undue concern for some parents interested in  raising their children with two languages.
Terminology issues aside, the research is quite clear: No empirical evidence links bilingualism to language delay of any sort. As De Houwer (1999) summarizes, “There is no scientific evidence to date that hearing two or more languages leads to delays or disorders in language acquisition. Many, many children throughout the world grow up with two or more languages from infancy without showing any signs of language delays or disorder” (p. 1). Likewise, Petitto and Holowka’s (2002) extensive literature review leads them to argue that “very early simultaneous language exposure does not cause a young child to be delayed with respect to the semantic and conceptual underpinnings at the heart of all natural language, and this is true regarding each of the young bilingual’s two native languages”.

http://ea.niusileadscape.org/docs/FINAL_PRODUCTS/LearningCarouse … seBilingChild.pdf
http://www.human.cornell.edu/hd/outreach-extension/upload/lust.pdf
http://courses.washington.edu/sop/Bilingualism_PrimerPediatricians.pdf

А, и на български, т.10:
http://www.speeth-cherapy.info/2016/02/10.html

  Темата е залитнала доста към билингвизма, косвено свързан с нея. Мисля, че си е до дете.Имам доста близки, които родиха децата си в други страни. Въпреки,че и двамата родители са българи в повечето случаи децата не говорят добре български. Последното лято общувахме с три деца с различна степен на владеене на езика. При сина на мой братовчед, положенето е ужасно. На 9 години е. До миналата година изобщо не искаше да говори на български, тази година насотява и иска да говори предимно на български, но абсолютно нищо не му се разбира. Той става нервен и агресивен. При сестра му, която е на 12 положението е по-добре.Много по-спокойна е. Говори разбираемо, с акцент. Майката работи в къщи, музикант. Но с дъщеричката са се занивали по-продължително и целенасочено с българския.

Темата наистина тотално се отплесна 

Иначе прясно от вчера: имахме близка среща от третия вид с едно чудовищенце и дебилната му майка, в парка. Детето смяташе, че пързалката е само негова и упорито буташе и гонеше другите желаещи да я ползват. Всичко това под благосклонния поглед на маминка.
Как действате с такива нахални деца всъщност? Аз бях учтива първите пет минути, после му свих сармите.

Вчера имахме гости, сестрата на Мм с детето си. Едно мило, симпатично момиченце, което може да ти скъса нервите! На 3.5 г. и от както я помня, тя все се тръшка за нещо, наддава вой, от който вярвайте ми, главата ми ще се пръсне. Не знам колко децибела развива, но е рев и писъци, които могат да те подлудят. Майка й е в апатия, не обръща внимание, баща й е изнервен яко. Гледат да й дадат каквото пожелае, за да спре. Най-лошата им тактика.
Вчера рева, защото искаше да пие вода в чаша с Елза и Ана, а ние нямаме такава! Около 30 минути. Успокои се, но после писна, че докато играят на криеница сина ми я намери   Естеството е за такива глупости.
 Намекнах на Мм, ако можем да избегнем това гостуване, но той е по-търпелив. Не знам как ще расте това дете. Често и посяга.

  Някои деа са доста енергоемки и имат нужда от повече внимание. Обаче майката, ако не го счита за проблем нищо не може да се направи, детето ще си избива навън емоциите. Не се знае на къде ще избие или ще миряса след време. Близко наше дете, моменце не пищеше, обаче непрекъсното се сърдеше и правеше сцени, ако случайно вниманието се отклони от него. Най-изненадващо майката, лекар, реши че ще бъде добре да се сдобие със сестричка. Бях много скептична към начинанието. Обаче малкият като видя, че така или иначе ще дели внимание и няма накъде да мърда започна да търси поле за изява. Спорт, а след това се заби да решава задачи като невидял. Сега е един от националните състезатели на страната по математика.Моят син го обожава,въпреки че се виждат много рядко, защото живеят в друг град. Продължава да е сдържан и затворен, но си има среда, където се чувства свободно и комфортно.

Моята дъщеря е така. Нонстоп влиза в някакви роли, разиграва сценки и се сърди когато няма ентусиазирана публика. Юни месец в Гърция я бях оставила на двойка англичани за десетина минути, и двамата бяха впечатлени от "актьорските" й способности. Мъжът категорично заяви, че това дете е за сцената. Смяхме се тримата после, но истината е, че много пъти хич не ми е смях с нея.

Едно от нетърпимите за мен неща е дете да реве, за да му обръщат внимание и още по-нетърпимо е възрастните да не се усещат и да влизат в ролята на придворни шутове.Малката ревла, дето не ще да пие от обикновена чаша, бих я оставила жадна и бих я затворила да реве в друга стая, вместо да й обяснявам, че тук няма чаша с Елза, но тази с кокиче, примерно, също е много хубава. Айде де, малкото лайно ще разваля на всички вечерта! Може и да я опердаша ако нещо не съм на кеф тоя ден точно.
Малкият ми син беше невъзможен ревльо - едно че като бебе ревеше денонощно, второ - и като попорасна, спонтанно избухваше в плач и ридания, ама не казва какво точно иска, просто хлипа и реве, като накрая се оказва, че искал айрян, пикаело му се, имал сопол и куп други неща, за които не е нужно да ревеш, а просто да кажеш нормално. Е, отучи се като го изпращах да си реве в друга стая и никога не му давах, каквото е поискал. Имаше един период, в който седнем ли на вечеря, малкият намира за какво да ревне и да развали апетита на всички. Писна ми от тая стратегия за тормоз и го гонех да яде сам в друга стая, защото никой не е длъжен да се храни, слушайки рев, все пак вечерята е времето, когато се водят приятни разговори, другото дете разказва за училище и не е честно това време да бъде обсебено от ревяща, зачервена гад, която иска всичкото внимание. Отучи се да реве и да прави циркове, сега е много разбрано дете.

Казвам му как да се държи обикновено. Не е нужно да викам и да се карам. Смятам, че възрастните там сме за това - да се намесим при нужда. Никога не ми се е случвало другият родител да ми изказва недоволство. Обикновено или се прави на невидял и нечул и нищо не прави /по- честия случай/, или ме подкрепя. При малки деца почти винаги има положителен ефект такава една резонна и напълно необходима намеса.
Ползвала съм в подобен случай: "Изчакай и другите да се спуснат.", "Не се бутай." - съвсем нормални фрази, но нужни.
Тези проблеми по площадките се създават от малки деца, които все още не са се развили до степен пълен поведенчески дебилизъм и чудовищно нахалство.

Това с пързалаката съм го виждала в различни варианти:
- децата започват да се карат се детето "не е твоя", "тя е на всички", "махай се"
- майките се намесват; за всяка нейното дете е "най" и се повишава тон
- масата избягва да се пързаля, но по някое време се появява по-наперено дете, което вкарва правосъдие чрез бутане и дори шамари; удареното обкновено реве с пълно гърло и забравя, че донякъде си го е изпросило

При подобна ситуация на пързалката се провиквам на детето да се пуска по-бързо, че и другите чакат. Обикновено се стряскат, спускат се и после си играят другаде, избягвайки пързалката. На малки лигочи не им цепя басмата, не ме интересува ще ревнат ли, ще ги стресирам ли, важното е да не пречат на нормалните деца да я ползват по предназначение. Също им се карам като хвърлят камъни по пързалката, защото могат да ударят някое дете по главата.

Джуди, има деца, които тотално ти игнорират опитите да си учтив и любезен. Като вчерашното хлапе. И аз се пробвах кротко да обясня, че пързалката е на всички и прочие стандартни клишета, ама нъцки. Дебилчето си продължи да бута другите деца и да вика по тях, за да се махнат. Майката дума не обелваше, само се усмихваше като гъска.

Янечек, много си войнствена, бе човек 

И мен не ме интересува, дали някой ще се стресира, когато възрастен запълни някоя непълнота в поведението му, па макар и за кратко. Не викам никога обаче, за да не стават скандали с други родители. Защото никой няма да спечели накрая. Когато направя кротка забележка, скандали не стават, но пък и детето, когато е малко, обикновено взема от дума.
С големи деца, които имат вече съществени и стабилни пропуски във възпитанието, е трудно друг човек да запълни такива празноти.

Не съм войнствена, но вече съм се убедила, че от мил тон и внимателно подбрани думи полза няма. Трябва да стреснеш малкия принц или принцеска, за да стане, както искаш ти, така че директно се провиквам.