Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 248 391
  • 3 490
# 3 030
Ние като малки често се биехме със сестра ни и нашите ни изпращаха в ъгъла да си помислим коя е виновна и виновната да се извини. Цялото ни време в ъгъла минаваше в едногласно ритмично напявяне "Ти-ти-ти-ти..." и сочене с пръст  hahaha
Виж целия пост
# 3 031
Смях се с глас от последните постове  Laughing
И нас като ни наказваха 4 деца, изобщо не сме мислили и плакали, по-скоро наказанието се превръщаше в нова беля.

Виж целия пост
# 3 032
Като са ви наказвали заедно... Дете в ъгъла никога не съм изпращала, не е нужно наказанието да е унизително, нито пък бих го наредила на стол за размисъл, защото е обидно да се държа с детето като с идиот. Това, че е малко, не значи че трябва да му се подигравам все пак.
Виж целия пост
# 3 033
Мъжът ми намери прекрасна стратегия за мотивация на тинейджър - ако има повече от 90% на тестовете и изпитите - интернет по всяко време.  От 80 до 90 % - два пъти в седмицата без уикенда. И за мое учудване работи страхотно. Само веднъж беше паднала под този резултат и седмицата й се видя много дълга - имаше предостатъчно време да учи! Simple Smile
Виж целия пост
# 3 034
Признавам, че на мен винаги ми е било чудно това със спиране на телевизия за малките или интернет за големите, изобщо, някакво кранче. За мен е все едно да си спра тока или телефона - все неща, които не са лукс, а обичайни неща за съвремието ни. Явно не ме бива по наказанията. А все ми е на ума как ще размишлява за поведението си на столче - никак няма да размишлява в смисъла да си казва "ах, направих беля, заслужавам да съм наказан". Възрастните просто изтърпяват и ни най малко не се чувстват виновни, дори да са направили очевадно гадни неща. Не знам, нещо не ги вярвам тези работи с наказанията, не знам защо, имам някаква вътрешна съпротива, сигурно защото мен само веднъж са ме наказвали, и то ги разбирам, че е било повече от страх за това какво е можело да ми се случи, а не за да размишлявам.
Виж целия пост
# 3 035
Зависи от гледната точка. В нашия случай това не е наказание, а условие за ползване на интернета в къщи- един вид договор. Преди време дори нямахме интернет след 9 вечерта за цялото семейство.
Виж целия пост
# 3 036
Меркантилница, наистина много смешно разказваш за боба и леля Здравка. А описанието ти на респекта, който си имала към баща си, ми напомни как питаха сина ми като малък кого слуша повече- мама или татко. Диването неизменно отговаряше "Мама" и на въпроса "Защо" изцепваше "Защото тя е по-страшна". Laughing
Хаха, моята отговаря точно същото  Laughing
Аз съм лошото ченге у дома  Twisted Evil

И при мен бе така додето щерката бе малка!Даже плашеше  другите с мен!,Ще видите вие като дойде майка ми какво ще стане, тя и от вас е по луда! Laughing Laughing!
Виж целия пост
# 3 037
Е, хайде сега авторитета намесихте. Това, че вашите деца са податливи на наказания не означава, че другите са. Мен никога не успяха да ме накажат, повече бой ядох, но наказание не. Сега казвам да си отиде в стаята да хленчи там, но във всичките си такива моменти той иска да е около мен. Няма сила, която да го задържи сам в другата стая.
Започвате с грешната логика, че щом при вас нещо работи/е работило, значи прие всички е така.
 

Абсолютно съм съгласна. Не опира само до авторитет, но човек, който не се е сблъсквал с такова дете, няма как да го разбере. Много родители със сговорчиви деца са убедени, че имат лична заслуга и е нормално да мислят така. Истината, обаче, често е друга, но не пожелавам на никого да се убеди лично в това Wink
Виж целия пост
# 3 038
Като са ви наказвали заедно... Дете в ъгъла никога не съм изпращала, не е нужно наказанието да е унизително, нито пък бих го наредила на стол за размисъл, защото е обидно да се държа с детето като с идиот. Това, че е малко, не значи че трябва да му се подигравам все пак.
И къде е обидата и подигравката ако го изпратиш на стола да си помисли за действията си. До сега не съм видяла обидено дете. Детето мисли върху постъпката си... И знае че е сгрешило
Виж целия пост
# 3 039
В един стар виц поуката беше, че човек не го съдят и изпращат в затвора, защото е направил нещо лошо, а защото са го хванали. И за какво мисли в затвора? Как следващия път да направи така, че да не го хванат.  Wink Wink
Виж целия пост
# 3 040
За разлика от вица ти децата помнят
Виж целия пост
# 3 041

В една по-късна възраст, но доста по-късна (примерно след 23-25 год) вече можем да си позволим да поддържаме приятелски отношения с детето си. И това ако сме ги възпитали правилно, ако сме ги направили самостоятелни и независими от нас възрастни хора. Тогава вече можем да се държим като възрастен с равен възрастен. Но не преди това.
Ти сериозно ли мислиш за (примерно след 23-25 год) ..... Та аз на 22г. вече родих първото си дете.Не се представям на тази възраст да позволявам на родителите ми да ме командват.
Виж целия пост
# 3 042
Аз пък никога не съм искала от децата си да размишляват за постъпката си и да се покаят. Деца са все пак, достатъчно е своевременно да им се покаже какво не е наред, а не да разпъваш във времето и да разчепкваш някаква детска тъпотия.
Нета и аз не им го спирам, нито го ползвам като механизъм за изнудване нещо да се свърши. Не че не съм го правила де - няколко пъти отнех телефон, но видях, че е абсолютно безсмислено и вече няма ограничения. Ученето не е обвързано с нета, телефона и т.н.
Виж целия пост
# 3 043
Зависи от гледната точка. В нашия случай това не е наказание, а условие за ползване на интернета в къщи- един вид договор. Преди време дори нямахме интернет след 9 вечерта за цялото семейство.

Защо няма повече такива родители?
Днешните деца са масово пристрастени към Интернет и това е една от най-големите причини за ниските им резултати (недостатъчно развитие в училище). Не мога да разбера родители, които уж притеснено ми разказват как "детето не може да спи. Много е уморено. Не може да се концентрира в къщи да учи" и като поразпиташ...никакъв контрол върху телефони и други устройства. Дори в леглото им позволяват да си носят телефоните. Имах ученик, който посред нощ слизаше да си вземе Ipad-a, за да играе игри. И родителите знаеха и свиваха рамена.

При много родители забелязвам, че ги е страх или нямат желание да поставят граници и условия. Да не развалят рахатлъка на детето.

Виж целия пост
# 3 044
Сега за пристрастяване ли говорим или за използване на интернета и телефона като остен или морков? Ако е за зависимост работата е друга. Все повече са замислям относно придаването на свръхценност на някакво благо, в случая интернет и телефон и да се обвързва с постижения. Ми, ние също не сме били "стрейт А" навремето, но сме се изучили доста сносно. Голяма работа, че понякога не били шестици, то е за него, не за мен високият успех. Сделки с ученето не правя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия