Деца – чудовища и толерантните им родители

Не вярвам да са две.

Жаве, това дете сега е студентка вече втори курс и учи иконометрии, статистики и разни други такива неща. То и родителите ѝ с това се занимават.

На мен готвенето и ръкоделието в училище ми бяха досадни. А и така и иначе готвя с дъщеря ми почти всеки ден, нищо че няма три. Освен това плевим, садим, сортираме плодове и изобщо я включвам навсякъде, където е безопасно за нея. Считам, че това са занимания за вкъщи.

Домашният бит в класа на малкия е един от най- обичаните и смислени предмети. По тази дисциплина наистина се развива и сръчност, и обща култура, и фантазия, и творчески подход, и мислене /последното не се изразява само в умение да се решават математически задачи по шаблон/, стига отново учителят да си е на мястото, да си кара програмата, да изисква сериозно отношение. Много неща научи детето там и учениците много си харесват този час. Винаги си изработват по нещо, на което се радват изключително много. Но имат качествен човек в часа си.
Готвенето си е супер. Питайте децата, те ще го потвърдят, стига да не са от типа, който освен екранни забавления за други не е чувал или родителят не им е втълпил, че това е част от домашните задължения, а те всичките са супер досадни.
Чертането също развива редица знания, умения и начин на мислене. Чудесно е. Стига да се преподава качествено и отново учителят да изисква. За мен беше любимо занимание в основното и средното училище. И на състезания съм ходила. И си се започва на ръка.
Изобщо свеждането на образованието до академичните глупости по БЕЛ и кандидат-гимназиалните математически задачи е един изключително погрешен подход. Има деца, които са тикани още в ДГ или І клас на уроци по математика за великите МГ с прием от пети клас. Както и такива, които от пети - шести вече готвят приема след седми. Разнообразното и равномерно развитие е изключително важно, особено в ранната възраст на децата, когато те трябва да придобият възможно най- широк общ поглед върху различни науки, мислене, логика, разнообразни умения /изразяващи се далеч не само в четене и разбиране на текст и попълване на тестове/, за да могат в гимназиална възраст да изберат някаква специализация, да се насочат концентрирано към нещо, което им е интересно, към област, в която са силни. Как да видят коя е тази област, като 99% от нещата не са ги ни виждали, ни чували? А не на 17-18 да се пулят, без да са наясно изобщо какви специалности се предлагат във ВАЗ-овете и какви професии има по света, да избират на сляпо и после да се чувстват цял живот като бракми в голяма машина.

Че що да са за вкъщи? Не всички деца имат градина и плевят, а доста момчета изобщо не готвят с майките си. Няма лошо да се повъртят в училищната "кухня" поне да видят че не е толкова лесна тази работа.
Това си е разнообразие и обща култура. Добре е да пипнат различни материали-дърво по дървообработване, да знаят какво е пила, да са виждали струг. Така разбират, че тези професии хич не са лесни и ще имат повече уважение към еснафа...

ХУбаво е да има подобни занимания и в училище, за да си проветрят малко мозъците. А и не с всички деца се занимават у дома. Не всички имат възможност да отидат в истинска градина. Първия път, когато в кутията за обяд на дъщеря ми бях сложила жълти чери домати, някои деца я бяха питали дали това са зърна грозде и са били изненадани, че има жълти домати.

Ето това винаги проваля хубавите идеи.
Ами да им даде едно зарче поне да начертаят....

И аз го познавам това дете 
пп: Техническото чертане е чудесно за Циндил-пиндил, но не и за Джаста-праста. В днешни дни е абсолютно безсмислено въобще да бъде споменавано на учениците, да не говорим да бъдат измъчвани да защриховат, чертаейки с линийка. Това упражнение го оприличавам на безсмилените занимания в концлагерите, целящи за пречупят духа на затворниците, от типа на това всеки да премести своята купчина камъни пред дясностоящия. Това направо е подигравка, при положение че никой не го прави на ръка.

E, значи са две! Ти да видиш!    Моето приятелче още е ученик в СМГ.

Между другото съм чела някъде, че талантът в музикално отношение, често се съпровожда от математически /така да го кажем/ талант.

Не винаги. Баща ми е нещо като математически корифей, но с музиката е абсолютно скаран. Баба ми го е записвала на пиано и той бягал от часовете и тайно ходел на курс по корабомоделизъм. Като види пиано и леко му побелява физиономията. На концерт не ще изобщо да отиде, защото явно баба ми го е водила насила...
 Но пък рисува изключително точно...

Мъжът ми е пример точно за това нещо, математик и музикант, работи и с двете, като е изключително търсен специалист, понеже инженерите, които имат ухо, са твърде малко, а музикантите, които разбират от физика, съвсем ги няма.

Чакай сега. То не може двете крайности. Или само теория или пък да ги карат да щриховат с линийка...
 Няма лошо на Джаста -праста да му дадат да начертае кубче с дупка по средата.
Не може само с големия чук да се млати-трябва да види, че не е лесна тази работа. Ей тъй да не се прецака после да учи за инженер или архитект... Що такива съм ги виждала-треперят им ръцете и още втори курс са чао..ако бяха чертали в училище щяха да знаят за кво иде реч!
 Чертането на компютър също е за циндил-пиндил между другото...бросто боли гъза от седене, а не лактите и китките от линеала.

Нашите ги караха да защриховат с линийка, затова давам именно този пример. Няма нужда да казвам, че моят изкара двойка, точно колкото изкара и на изделието от текстил, а също и на изделието от дърво. Добре че им смениха учителката тази година, защото колкото и да не искам да се карам с учителите, този зъл, сивокос вампир ми идва да го попилея 

Чертането си е все чертане, дали с молив или програма, резултатът зависи от задкормилото у-во.

Има научни трудове по въпроса, доказващи пряката връзка между музициране и математическо мислене. С малко ровене се намира доста литература по въпроса.

В доста немски гимназии музиката е много сериозно вкарана в програмата, особено през първите 2-3 години (5 до 7 клас). В гимназията на първородния петокласниците можеха да избират между клас с пеене и клас с инструмент (не е музикална гимназия, най-нормална езикова и ПМГ е) и няма опция "не искам да музицирам". Имаха по 5-6 часа седмично хор или инструмент, независимо колко музикално е детето. Хоровете им са шампиони в региона, печелят първи места от години по разни конкурси и се конкурират успешно със специализираните музикални училища. За 3 месеца в 5 клас успяха да спеят перфектно 90 деца, повечето от които никога не са пели и да изнесат 2-часов коледен концерт на много високо ниво. И на всичко отгоре много им харесва на децата. Правят всяка есен 1 седмица лагер някъде, като през цялото време само пеят и почиват и пак пеят. Самото училище има 3 броя хорове - на петокласниците, на шестокласниците и един общ голям с пеещи учители, родители и ученици. Имат много голям училищен оркестър също на много високо ниво. Концертите им са огромно удоволствие за публиката.
И никой не мисли, че заниманията с музика са загуба на време. Частните учители по музикални инструменти са толкова заети, че има опашки от чакащи за място. Уроци взимат не само деца, но и възрастни, ей-така, за удоволствие.