Последните пет книги, които прочетох #3

Магистрала „Линкълн“, Еймър Тауълс **
Хората, които сеят в снега, Тина Харнеск *
Наръчник на младата дама за лов на богат съпруг, Софи Ъруин **
Искам някой някъде да ме чака…,Анна Гавалда **
Обещанието на зората, Ромен Гари ****

Аня, би ли обяснила защо на "Магистрала"-та само 2 **? Нещо я хвалеха преди време...

1. Коледа в Тифани- Карън Суон 4/5 Книгата е лека и увлекателна. Бързо ми стана интересна. Обемът й е малко по- разтеглен от необходимото, "приключенията" на героинята- също. Замисълът е интересен, въпреки че на моменти доскучаваше. Опитах се да се поставя на мястото на Каси, прелитаща между приятелките си в търсене на себе си и нов живот и установих, че никак не би ми харесало- на всеки няколко месеца да сменяш стил, бит, порядки, без собствено място, без работа, с провален брак. Любовната нишка е твърде сладникава за моя вкус.

2. Пепел в снега- Рута Сепетис 4/5 Остави ми ужасно горчив вкус. Бързо успях да се абстрахирам от елементарния стил и спря да ме дразни. Откакто я започнах, успоредно ровя за факти относно геноцида на Сталин над прибалтийските държави. Темата не ми е много позната и успя да ме заинтригува. А самата книга ми остана като недовършена, претупана, недоизказана.

3. Бавно тлеещ огън- Паула Хоукинс 4/5 Класическа криминална история в, мога да кажа, типичния за авторката стил- прекалено обстоятелствен в не толкова нужни неща и доста схематичен относно изграждането на образите. И както винаги- много участници в сюжета, много нещо, бъркващо и ненужно. Три жени се оказват свързани с жервта на убийство, и трите търсят отмъщение за сторените им злини. В същото време и трите замесени се лутат в търсене на себе си. Най- странен и неясен за мен остана образът на Лаура, изграден като че ли на границата на иронията, на осмиването, толкова нереален ми беше.

4. Бели нощи- Кристин Хана 3/5 Определено очаквах повече. Харесвам историите на автора, тук нещо не се разбрахме. Първата половина на книгата беше неимоверно скучна, без да разкрие нищо важно за сюжета. Две сестри, израснали без майчина обич. Майката е буквално една ледена статуя, лишена от чувства и емоции. Постепенно книгата набира скорост и когато ни прехвърля назад във времето, при обсадата на Ленинград, нещата придобиват смисъл. Емоционалността на тази част е безспорна, но само прави цялата книга някак безлична.

5. Сестра на слънцето- Историята на Електра- Лусинда Райли 4/5 С удоволствие продължавам да слушам историите на седемте сестри. Тази ни отвежда в Кения в началото на 40-те години на 20 в. Интерсно ми беше потапянето в този различен свят, авторът успява да завладее читателя с подробности от бита и традициите на тамошното население. В настоящето Електра далеч не свети със светлината на сестрите си- пристрастена към кокаин и алкохол е, което изобщо не ме накара да я харесам. Дори след рехабилитацията и промяната в живота си.

alen mak,
Скучна е. Повече спада към янг адълт литература. Много мудно действие, досадни препратки и умозаключения.
Имах големи очаквания към книгата, но едва я изтърпях в мазохистично очакване нещо да се случи. Нищо не се случи… Стилът на писане също не ме спечели. Хвалипръцковски и много искащ да наподоби Спасителят в ръжта. Е, и тук е неуспешно.

Чудя се на кого би била интересна. Може би на 13-годишни момчета, но пак се съмнявам.

Благодаря. "Аристократът..." чела ли си му я? Същото ли е положението? Имаше (раз)очаровани и от нея...

Него не съм, но съм приготвила другата от автора - Правилата на доброто възпитание, но ми се охлади ентусиазмът заради магистралата. Ако и тя е толкова тегава, въобще няма да се запознавам с аристократа.

Сега посегнах към Достоевски и неговите Бедни хора.

Имате ли ги книгите и дали бихте ги продали, издирвам ги отдавна трилогията Акушерката от Венеция?

Аня, благодаря ти за споделеното, защото бях на косъм да я купя, а предвид доста високите цени на книгите напоследък, се налага човек добре да си прави сметката. Ще я пропусна с чиста съвест.

В момента съм на "Сестра на Луната-Историята на Тиги" от поредицата за седемте сестри и техния баща. Автор е Лусинда Райли. Харесва ми това, че се разказват различни човешки истории от различни времена. Много са увлекателни книгите и ми харесват. Горещо препоръчвам да се прочетат. Има ги и в Стори тел.

1. Не се отказвай- Харлан Коубън 4/5 Чудесен трилър, без да е нещо много впечатляващо. Освен може би името на главния герой- Наполеон Дюма. Отделно от това, полицаят търси дълго време истината за смъртта на брат си преди 15 години. Упорито и методично успява да проследи тънката нишка между престъплението и виновниците, която променя истината за смъртта на близнака му.

2. Съдбовен път- Кристин Хана 5/5 Отдавна, отдавна не бях плакала, четейки книга. Тази не просто успя да ме разчувства, а изкара дълбок и искрен плач от мен.
Колкото и да се ядосвах на Джуд през цялото време, нямаше как да не й съчувствам. Майка- орлица на близнаци, чийто живот е посветен само и единствено на децата. В началото се лута в търсенето на правилния подход в общуването с децата си, после се оказа в плен на депресията, която почти я погубва.
Много въпроси възникват при прочита на романа. Той успява да те грабне не толкова с герои и сюжет, колкото с тези въпроси- как и къде са разположени семейството и любовта в ценностната система на индивида, кога избираш сърцето пред разума, кога дългът пред семейството изличава миналото и кога бъдещето е онова, което ни дава решения.
Книгата не е от онези типично романтични романи, които ни разкриват любовта между двама души. Тук любовта към децата и семейството е движещата сила. Емоционален и затрогващ до дъното на сърцето роман.

3. Изчезналата сестра- загадката се разплита- Лусинда Райли 2/5 Тук е моментът, когато историята за седемте сестри зацикля сериозно. Напълно излишна част. Една каша от истории с различна хронология, образи и случки, които е трудно да проследиш. Озоваваме се в Ирландия, но това е всичко, което ще остане в главата ми от книгата. Сестрите прелитат насам натам в търсене на изгубената сестра, която им се изплъзва постоянно. Тя от своя страна се среща с миналото си, което с всяка разказана история ни отвежда в различна посока.

4. Като дъх- Ферзан Йоспетек 5/5 Една малка книжка, побрала в себе си вселена. Две сестри, разделени от времето и във времето. Причината за тази разлъка е прозаична- любовта. Двете жени търсят себе си, отдалечавайки се от другата, всяка, поела своя път. Могат ли да се забравят болката и предателството, може ли любовта да излекува, заличи и да смири човек дотолкова, че да забрави и прости. Много въпроси изплуват, но малко получават отговор. Книга- енигма. Малко думи, а случващото се те помита и те оставя без дъх.

5. Библиотекарката от Аушвиц- Антонио Итурбе 2/5 Въпреки по принцип тежката тема за живота( по- скоро неизменната смърт) в концлагерите, тук нещо ме спираше през цялото да съпреживея ужаса на героите. Цялата книга ми звуцеше като една пропаганда, колкото и странно да звучи. Някакви идилични сцени в семейния лагер. Някакви декори за представления. Някакви книги, пък било то и тайни. Не съм запозната с тази част от историята на Аушвиц, може и да е имало такива неща, просто не можах да повярвам на автора по никакъв начин.

Този Антонио Итурбе казва истината... Най-после...

Има книги на хора оцелели от концлагерите. Ако на някого му се чете разказ от първо лице, препоръчвам Виктор Франкъл и Едит Егер.

Помните ли в началото през първите години на 90-те,когато като гръм от ясно небе мнозина българи разбраха за концлагерите "Белене","Скравена" и другите? Тогава много от тях просто не вярваха и трябваше да минат още много години докато повярват. Същата история е и с Холокоста... Той не е точно това,което го представя пропагандата...

Не разбирам какво коментираш изобщо, два поста, две позиции. Или казва истината най- после( според теб) или Холокостът не е това, което го представя "пропагандата"( това е мой израз, защото така съм почувсвала книгата, която ти очевидно не си чел).

Аз лично съм чела книгата и се чудя къде са тия идилични сцени в нея? Ако за някой е идилично да ти повръщат и се@@т по главата от горното легло, значи може и да е идилия. Не знам, мен книгата ме натовари, точно колкото и всички останали книги за Холокоста, които съм чела. Безнадеждност, студ и смърт, глад, лишения, едно яйце, което е по-ценно от всичко на света и някаква утеха за изгубените души в лагера намерена в няколко книги. Пропаганда не видях. Като да сме чели различни книги...