Нямам идея как се реагира при асматичен пристъп, но ти нямаш ли някакви лекарства, които да даваш при криза, за да не се мъчи детето? Казваш, че едвам е издържал пътя до лекаря. Според мен трябва да имаш нещо, с което да можеш да помогнеш на детето в такива ситуации. Когато моята получаваше пристъпите, винаги ходех за бележка при личната, за да не ме гледат на криво майките сутрин като й чуят гласа, защото наистина звучеше страшно. Персонала знаеше, но и те бяха спокойни като се явя с бележката. В раницата й стоеше една ампула калциев глюконат. Те нямат право да я дават, докато не ми се обадят и аз да да съгласието си. Обаче с директорката се разбрахме да я оставя там, за да могат да реагират за времето докато аз пътувам до яслата.
А кой ти е предлагал да носиш лекарства? Тя или персонала й?