Паническо разстройство - 26

Успех скъпа  ще го вземеш.

Хора, някой чел ли е "Другото лице на паниката"?
Дали са я на дъщеря ми да я чете. И аз ще я прочета след нея. Но нямам търпение да разбера дали представя нещо полезно.

Ние още удържаме фронта без Ад, но на моменти ми се струва, че са наложителни. За дъщеря ми става въпрос, да припомня. Ноември става на 17.

Отчайвам се вече...
Уж я гледам, че е добре, а в следващия момент се скапва. При вас така ли се получава?
Тя твърди, че пристъпите не се провокират от нещо конкретно, въпреки че според мен винаги има някаква обективна причина. 

Например имат една отвратителна учителка по немски, която вече поредна година ги мачка като по този начин си мисли, че ги мотивира да учат повече. Доколкото наблюдавам тази особа има доста значителна роля във влошаването на състоянието на дъщеря ми... Но не виждам какво може да се направи по въпроса... 

Утро, не съм я чела.
Какво имаш предвид под скапва? Настроението ли й пада значително, или паническа атака-става й зле, учестено дишане, потене, или и е лошо-гади й се, има световъртеж, главоболие?
Мисля си, че е добре да се изправяме пред страховете си за да ги превъзмогнем, но когато става въпрос за чувствителни деца, според мен трябва да се щадят. Ако съм много отчаяна и убедена че има конкретна причина бих и я спестила. В случая-сменям училището. Най-малкото бих се оплаквала на директора от въпросната уч-лка до дупка. Бих разговаряла и др родители и тн. Можеш мн да направиш. Аз имах проблем с дъщеря ми в училище по миналата год. Ревеше истерично в час. Оплаках се от учителя, че е строг и притеснява децата. Явно и др се оплакаха и го преместиха на по-голям клас. Тогава се замислих за местене на училището, но удържахме фронта някак. Проблема е че др година и се пада пак този учител да й е класен. Тя още от сега се притеснява. Отделно и с децата не се разбира мн добре и сама започна да ме пита да я преместя. Аз като теб харесвам точно нейното училище и никое друго, но ако се започнат пак истериите, сигурно ще я преместя. Така не може да се продължава със стрес до безкрай. Истината е, че тя е много тревожна личност, много чувствителна и страхлива.
На нас възрастните ни е трудно да се справяме със стреса, а на децата още по трудно.  
Утро, още нещо искам да добавя, това е лично за теб, внимавай със твоето здраве също. Този стрес, на който си подложена, заради тревогите с дъщеря ти, ще ти се отрази и на теб. Аз точно така си влоших моята тревожност и стигнах до АД. Постоянното напрежение, чувството на отчаяние и неудовлетвореност, страха, че нещо му има на детето и въпросите къде бъркам ме скапаха и мен.

Джери, взе ли го?

Вече и аз не знам какво имам предвид... В някакъв омагьосан кръг сме. Аз уж я гледам, че бива, но като се заговорим тя ми казва, че просто не го показвала... Понякога проявява желание да направи нещо, но в последния момент се отказва. Снощи щеше да ходи на сбирка на БЧК, тя членува в младежкия БЧК. И докато стане време да отива, й станало тъпо и се отказала...
Имам чувството, че много се вживява в нещата. Не мога да я разбера напълно, но така ми се струва. На всеки може да му стане тъпо, но това не би трябвало да влияе на плановете му. Не знам, може и самото състояние да се характеризира с такова преувеличаване.

Опитвам се да я разбера, но не мога.



Ами какво да внимавам не знам....
Какво да направя по въпроса???
Аз се опитвам да гледам по-леко на нещата и до сега винаги успявах.

В случая обаче се чувствам наистина мн гадно.
От другата страна на монетата съм и на моменти се обвинявам, че сигурно ние като родители не сме направили достатъчно, за да е щастлива дъщеря ни, да не я терзаят подобни ирационални страхове и т.н.

Също и недоумявам, че сме едно добро семейство, нямаме проблеми, тя си има всичко необходимо, за да се чувства прекрасно, но се чувства зле............

Не, не го взех. Опитах се по време на изпита да премажа една полицейска кола
То как не. Ръцете ми трепереха зверски, едвам си извадих картончето от портмонето.
И двамата инструктори - какво се притесняваш, не трепери, ама да им обяснявам ли какво е ПР

utro77, на психолог ходите ли? Беше споделила, че е ходила веднъж дъщеря ти. Аз като човек, който не е дигностициран с ПА, но знам какво е (просто не съм ходила на лекар). Ще ти кажа, че човек трябва да се справи сам. Може да ѝ се помогне малко отстрани.Но това  е нещо, с което ТЯ трябва да се справи.Трудни моменти ще има в живота си занапред и ще трявба се научи как да ги преодолява. Естествено е ти си насреща за всичко, което има да сподели. Не искам да съм на твое място, мога да предположа колко  ти е трудно. Бях чела някъде преди време, че депресия възниква, когато животът ти е зашлевил шамари доста силно, но все още не си притиснат в ъгъла. Когато стои въпросът за оцеляването, нямаш време да размишляваш или обясняваш(разбирай за депресия). Трябва да останеш жив и това е на дневен ред.  Това последното не знам защо го споделих. Просто защото, се изненадах като го прочетох.Понеже по това време си мислех,че съм на дъното. А аз явно не съм била. Стискам ти палци да го преодолеете бързо! И не се обвинявай за нищо. Какво не си направила? Вероятно си направила много повече, от това, което твоите родители са направили за теб. Всичко правим за децата си.

Всичко правим за децата си и именно поради тази причина търся вината у нас като родители. Нали докато ги порастим всичко е наша отговорност...

Най-много ми е неприятно, че не намирам грешката. Нормално семейство сме. Слава Богу, разбираме се, нямаме проблеми вкъщи. Работим. Просто каквото можем сме й осигурили като обективен и субективен комфорт. 

На психолог ходи няколко пъти, но последния път нещо стана някакъв фал. Дъщеря ми попитала дали е възможно да има деперсонализация и психоложката казала, че е възможно. Аз прочетох, че се отнася за ПР. Дъщеря ми обаче към момента има силен страх от полудяване и всякакви психически болести. Просто тези състояния, които й се случват /ПА/, разбира се, не са най-естественото нещо на света. И въпреки че много четохме и говорихме, че от ПР и ПА не се полудява... тя все още не иска да го приеме и силно се страхува и притеснява.  Та като казала психоложката, че може да има деперсонализация, дъщеря ми го е приела  съвсем буквално и беше голяма драма. Че за късмет и точно този ден бях в командировка...  Та сега не знаем дали тази седмица да не пропуснем психолога. 

Утро, Това не се вижда, никой не го вижда, само ние си знаем как се чувстваме. И как се стискаме когато ни тресат нервите. И моя мъж ми каза, че нищо ми нямало на външен вид. Но като си описах симптомите на доктора, веднага поклати глава и каза типичните симптоми на силна тревожност. Те се изразяват дори във физически симптоми. Не можеш да я разбереш, защото никога не си го преживявала. За нея е абсолютно реално. И аз така не мога да разбера дъщеря ми, когато от страх дори повръща или я боли глава.И аз мисля, че много преувеличава със всички нейни чувства. А е толкова малка. За мен са ирационални причините за страха й, но за нея са толкова реални, че предизвикват физическа проява на симптомите. При дъщеря ти ПА. Когато й е тъпо, обаче трябва да се подкрепи да отиде, да опита, да не се предава. Ако отиде и все още се чувства така, да се прибере. Не трябва да се затваря, това може да доведе до агорафобия, също доста разпространено растройство. Но по скоро мисля, че трябва психолог да и поговори за това. Вярвам ти, че не те слуша и е като стена, също като моята дъщеря,говоря,говоря, казва ДА, Да и после всичко се повтаря.

За това, че не била нормална, как ще е ненормална, нали чете по въпроса, на всякъде пише, колко много хора страдат от това. Да види статистиките. това е реакцията на организма и психиката на човек, когато е подложен на стрес продължителна време. Всички тези хора са по- чувствителни, бих казала и по-умни. Вчера някъде прочетох, защо няма ПА,тревожно растройство,ОКР,агорафобия, при животните. Защото те живеят тук, в сегашното, в този ден, а хората имат способността да се връщат в миналото,или да мислят за бъдещето,да се тревожат, да обмислят и премислят, да съжаляват за минали неща... При животните има само страх от нещо,което ги заплашва директно.
ПА е преодолимо, само ако тя иска да го преодолее, с много труд, да се сменят посоките на мислите. Продължава ли да ходи на психолог?

Какво да направиш за себе си? - Много,много е трудно, когато става въпрос за собственото ти дете, най-важното за теб. Невъзможно е да се правиш на щастлива и че това не се случва у вас... Аз не успях, не мога и да ти кажа да не се връзваш. Всичко това притеснение,обаче знай, че с нищо не помага, с нищичко,само вреда за теб. Може би, да отидеш и ти на психолог, отделно, само за себе си. Със сигурност трябва да спреш да се обвиняваш и да се чудиш къде си сгрешила. Никъде не си сгрешила,никъде, просто някои хора са такива, по-чувствителни,по-тревожни. Единственото,което можеш да направиш за нея е да я подкрепяш,да и показваш,че я обичаш и ще я обичаш каквото и да става.

Благодаря ви, че обсъждате с мен! Много ми помагате! 

 

джери, нищо, другия път ще го вземеш! И по добре не им обяснявай какво е ПА, ще се откажат от изпита, хахаха.

Мерси, Дарси! Може би още другата седмица!

Казват ми, че трябваше да я помеля полицейската кола. Поне нещо полезно да направя

Виц: Главното е да си щастлив... И не е важно, какво е заключението на психиатъра...

Приятен ден!

Здравейте,преди години имах голям проблем с ПР.Измъкнах се от него като се записах да уча,влюбих се и т.н  пълна промяна в личния живот.Сега съм щастливо омъжена с детенце на две годинки.Върнах се на работа и ежедневието ми стана доста натоварено,малката много боледува....Мисля че ПР май се завръща.От около два месеца ми прилошава,боли ме корем, вие ми се свят.Снощи обаче беше страшно-събудих се изведнъж със страшен световъртеж,цялата стая се въртеше.Възможно ли е от ПА да се събудя с прилошаване?Преди не ми се е случвало,чак от сън да ме събуди.Някой да го е усещал ?

Аз четох някъде, че е възможно да се появи ПА по време на сън.  Иди си направи иследвания и ако си физически здрава значи е ПР.

Аз чета книгата, още съм в началото, но за мен книгата е разкошна. Избиваме на рев на места, защото ми припомня лошите ми моменти и ме кара да се замислям над грешките ми, които отчасти смятам че са имали своя принос, за да изживея всичко това.
Добра е определено, много повече от напудрените американски книги. Бих я препоръчала и на всеки човек, непреминал през нашата екстра.
Има много истина, човечност и много зрънца за размисъл в нея.

Кой е автора?