Любители на кучета - тема 66

kloi, единствено Лора бе взета от кучкарник, по изключение. Останалите пет кучета бяха спасени от улицата. Лора имаше спътник --Лъки -- който живя след нея повече от година. Малко преди той да напусне този свят, спасих трите котарака на една изпаднала старица. След още няколко седмица спасих еднодневно коте, изоставено от майка си. Днес то навърши два месеца.

Трябва да разбираме и помним, че хиляди мили хора като мен спасяват и се грижат за хиляди животни и услугите на побългарената приютна система са с двоен знак, нещо като нож с две остриета.

dadka95 - Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол  е./последния да затвори вратата  /
B&C, Sivi -   за информацията - ще си го поръчам

amadis при мен ефект имаше но при B & C не е имало. Цената при нас е около 10 лв., така че поне пробата не е скъпа.

Аз пък днес чета, че някакъв мъж/момче от Пловдив събира 10 000 лв.  приют да правел. Или нещо подобно.. Малко в повече ми идва. Имал около 30 котки в къщи и съседите вече дават отпор. Каквото и да си говорим... в апартамент толкова животни, мирише си. Имал и оше 4-5 кучовци. Верно, добрина е, приютява несретници, които пък иначе биха умрели, но и си мисля, ше прехвърля границата на нормалнпто и се чудя дали е редно да му съдействам.. Това е мания някаква. Аз обичам животни, но бездомни не храня.. Не искам да подпомагам популацията.Може и да е жестоко, но мисля, че трябва да се вземат крайни мерки, за да се оправят нещата. Та, да пращам ли пари, да не пращам ли.. Сега, като пиша тук осъзнавам, че май няма да го направя.

Мерките могат да бъдат крайни и крайни. У нас са избирани само крайни мерки, които са палиативни, неефективни и поддържат кризата удобно за един кръг от организирани престъпници.
Събирането на животни (в най-широкия смисъл, не само в приюти) може да бъде ефективно и неефективно. Цивилизованите общества прибират всяко куче в приют или в мрежа от приемни домове, нямат външна популация, и някъде имат действително много висок процент на осиновени и върнати на стопаните животни.
У нас има изоставени кучета навън, има кучета, раздавани чрез обяви (просто собствениците знаят, че в приюта е най-вероятно животното да загине), има кучета в кучкарниците и експерименталните заведения. Трагедията е навсякъде.
Ако някой предприемчив реши да поддържа някакъв малък имот, напр. къща, с намерението да кастрира/стерилизира неголям брой животни седмично и да ги задомява бързо ("бързооборотно"), това намерение е ОК. Това би повлияло до някаква степен динамиката на местната домашна популация.
Ако обаче намерението е 50-100 животни да бъдат натъпкани и държани безсрочно, болни-здрави (вкл. душевно), всяко от тях доколкото доживее, това може да бъде налудна глупост, но по-вероятно е да бъде предприятие за събиране на частни дарения.

Истината е, че първо трябва да се образоваме, преди да пристъпим към взимане на куче (и преди създаване на семейство също), а не след като кучето вече е факт, да се чудим откъде ни е дошло - белите, пишкането, грижите за него...
Едва след като сме сигурни, че ще можем да осигурим адекватни грижи и добър живот на едно куче, чак след това трябва да започнем да търсим. Да сме сигурни, че можем да му даваме хубава храна, да можем да обезпечим посещенията при ветеринаря (поне тези, които могат да се планират - ваксини, обезпаразитяване), да можем да се грижим за него.
И след като вече сме се образовали, ще знаем откъде да намерим кученце - породисто от лицензиран развъдник, непородисто от приют. Ще знаем защо не се купува куче от зоомагазин, защо не се купува от "ферми" (т.нар. puppy mills), защо не се купува от "междусъседско" развъждане. Ще можем да вземем адекватно решение дали да кастрираме нашия нов любимец, основано не на "ами тя трябва да роди за здраве" и "той иска да стане татко", а базирано на медицински изследвания показващи ползите и вредите от тази процедура.
В този ред на мисли не подкрепям разни "новоизлюпени" приюти, не подкрепям "събирането" на много животни под един покрив. Смятам, че за мен и апартамента, в който сме, оптималният брой е 2 кучета и евентуално котка. За къщата, в която сме сега - също. Може би евентуално още една котка, но нормална (в момента котаракът там е абсолютно невменяем злобен старчок, но си го обичаме). Да не говорим за адекватните грижи, които можем да осигурим на по-голям брой животни - обикновено колкото и да са добри идеите, не се получава. Не вярвам, че един човек може да наблюдава и познава достатъчно 5-10 кучета и котки, и да забележи кога едно или няколко от тях не се чувстват добре.
И след този дълъг (и може би досаден) пост, малко усмивки от старите ленти. Това е Бела, моето първо куче, което сега живее при баща ми на село.

Alien1 за този въпросния господин има много дискусии из фейсбук групите. Имай на предвид, че той събира у дома си котки, лекува някои от тях, но не кастрира. Така, че това за мен не е опит за справяне с проблема с популацията им. А доколкото разбрах не ги и дава за осиновяване. Аз такъв човек не бих подпомогнала.
В моя град има сдружение, което прибира болни животинки, лекува ги, кастрира ги и им търси домове не само в БГ, но и в чужбина. Имат доста задомени душичи, но пък и доста при тях. Помагам им, когато имат нужда от сума за ваксини, лечение, а също им нося и храна.
Ако искаш да подпомигнеш някой частен приют, можеш да намериш някой друг, чиито действия не пораждат съмнение у теб.

Аз следя от доста време дейността на Костадин - така се казва момчето. И му имам доверие. Доколкото знам той разполага с  парцел и е предприел действия по изграждането на своеобразен приют. Просто няма достатъчно средства, за да го довърши до край.
Не е вярно, че не предлага за осиновяване! Била съм свидетел на много, много постове за осиновяване на негови котки. Дали кастрира не съм обърнала внимание.

Бездомните животни са ми изключително болна тема...
За съжаление държавата не прави нужното и се налага тук-там хората сами да се организират.

В моя град има два приюта. Работят с пълен капацитет. Нямаме много бездомни животни по улиците и както и друг път съм споделяла, от години не съм виждала майка с малки.
Това лято лично се обадих в приюта да ги помоля да кастрират една женска, която се появи в квартала. Взеха я, свършиха си работата и пак я върнаха. Животното се възстанови и се чувства добре.

Аз дост мислих и се опитах да се информирам по този въпрос и не мога да се съглася с мнението на Малко Сладко Коте.
Първото ми куче не е било от приют, нито е било от лицензиран развъдник. Кучето го взехме от приятелско семейство. Аз познавах майката и много я харесвах. Стопаните на майката не искаха повече кучета и тази бременност не беше планирана, но след като вече кученцата се бяха родили е нормално да се потърси нов дом за тях. Кучето ми живя 15 години, беше здраво и никога не съм съжалявала, че го взехме точно него.
Аз не виждам нищо лошо в това да се вземе кученце от съсед, приятел или роднина и дори според мен е за предпочитане, понеже в този случай ще познавам добре майката, а и ще знам дали собствениците са се грижили наистина добре за нея.
Сегашното ми куче отново не е от лицензиран развъдник, а е от частно лице и въобще не се чувствам виновна, че съм го взела. Естествено, че ми беше важно да знам при какви условия се е родило кученцето, как са се грижили за майката и колко братя и сестри има.
При лицензираните развъдници за съжаление също няма гаранция, че кучетата са обгрижвани добре и няма да си вземете куче, което е много скъпо, но е болно.
Не е хубаво да се избързва и човек трябва добре да обмисли от къде да си вземе кученцето, а и каква порода да бъде то.

https://m.youtube.com/watch?v=pqxU0SarJGY

Сега намерих, че полезна дискусия е тръгнала. Доста аспекти сте били засегнали, вкл. приюти, спасяване у дома, осиновяване, правилно развъждане, правилно купуване, култура и разбиране за нещата.

Последното обаче е същинският фактор, когато това засяга динамиката на популацията, която на свой ред е най-съществения проблем в отношенията между хората и домашните любимци. Ето пример с Пловдив от темата. Там имаме вероятно популация от 30,000 домашни кучета, от тях 15,000 женски, от които ежегодно поне 1200 "трябва по тукашна традиция да родят само веднъж в живота". Годишното потомство на последната категория ще наброява около 7200 кученца. Само че, годишната загуба на основната популация от смъртност е около 3000 животни. Следователно, минималният годишен прираст само вследствие на разбирането за "веднъж в живота" е 4200 или 14%. Отгоре на всичко, повечето от тези 4200 домашни любимеца на свой ред бързо влизат в оборот, попадат при случайни хора и само след година започват да дават още поколение. Но капацитетът от 30,000 домакинаства с кучета е приблизително константен. Те няма да станат 60,000 след пет години. Така, динамиката включва висока раждаемост и преждевременна, висока смъртност (такава статистика съм срещал за човешкото население в Ирландия през 19-ти век).

Представата на всеки, който се интересува от благоденствието на домашните любимци, относно справянето с въпросната динамика, би трябвало да поставя на първо място търсенето и предлагането на домашни любимци и взаимодействието между двете човешки действия, т.е. колкото повече, толкова повече. Нали уж разумни развъждачи предлагат потомството си на импулсивни кандидати-гастрольори, като така насърчават търсенето на бебета; и уж разумни кандидати купуват бебета от безскрупулни търгаши и така насърчават производството и вноса на "живи играчки".

Ако прочетеш пак поста ми, ще видиш думичката "купува". Сега ще ти обясня и лошото при взимането на кученце от такова "междусъседско" развъждане:
1. Кучетата много често нямат никакви изследвания, дори за бруцелоза, да не говорим за дисплазия и очни проблеми. Повечето подобни болести са наследствени и когато се заплодят две нездрави кучета, тяхното поколение е прекалено вероятно да е болно.
2. Кучетата много често са от различни породи. Ако те е грижа за здравето и чистотата на дадена порода, няма да го правиш.
3. В повечето случаи кучето е "пуснато" да забременее "за здраве" или за пари. Такива кучета не се радват на по-добро здраве, да не говорим какъв стрес за организма на животното е едно такова раждане "за здраве". Има си и откровени търгаши, които "ще го дам дори за 50-100лв, само искам да му намеря дом" - в такъв случай няма да търсиш пари, а ще подаряваш кученцата. На проверени стопани.
Сигурно има и още, но в момента не се сещам. Това е лично мое мнение, не ангажирам никого и не се опитвам да убеждавам никого. Това е многократно коментирано, давани са много доводи за и против такова развъждане, за мен кантарът е категорично против.


Никъде не твърдя подобно нещо. Но в повечето случаи кученцата са обгрижвани добре, хранени са с хубава храна, здрави са и са направени поне задължителните изследвания на родителите, за да се избегнат поне наследствените болести.
Освен това, давайки парите си на развъдник, ти не подпомагаш т.нар. puppy mills, където една кучка ражда, докато умре от изтощение. А давайки парите си на някой зоомагазин подпомагаш именно тези ферми за кученца.

Абсолютно съм съгласна с поста на Малко сладко коте   Само ще добавя и задължителна кастрация за всички домашни кучета, които няма да се ползват с цел развъждане. Но не междусъседското развъждане и раждането за здраве, а развъждане на породистите кучета и то със съответния лиценз и документи.

Многобройните репортажи за лицензираните развъдници в Германия опровергава твърденията ти. Масово се предлагат кучета за които се знае, че имат множество наследствени болести и при положение, че в Германия е така, то се съмнявам положението в лицензираните развъдници в БГ да е по добро.
Да, болестите са наследствени, но за тези болести много добре се знае в лицензирания развъдник и за развъдниците това не е проблем, както и за VDH 

Това е и моето мнение!
Има как да стане, но на никой не му се занимава.
То уж и зоополиция има, ама на практика няма.

Моето куче е мъжко и в момента обмислям въпроса за кастрацията.
Виждам, че в темата има любителки на кастрацията и аз се питам при положение, че кастрацията е толкова хубаво нещо, то защо монасите и католическите свещеници не се кастрират масово.
За някои ракови заболявания кастрацията би била животоспасяваща, но масовото кастриране на здрави кучета ми се вижда прекалено и доста се двоумя какво да направя.

ПП. Съседката си е пуснала кучето да забременее за здраве или за пари, а интересно в лицензираните развъдници защо забременяват и раждат кучетата. Явно не е за здраве или за пари.
Какви ли са техните възвишени цели и подбуди?