Откога сами навън (към училище, по улиците и т.н)?

  • 83 899
  • 339
# 270
При всяко дете е различно. Зависи и от темперамент, среда, локация.
Синът ми излиза да играе около блока ни от трети клас. В пети клас училището му беше на другия край на града и се наложи сам да ходи до там. Сега вече е на 14, но ми звъни когато се прибира или тръгва на училище, с кой е излязъл и къде се намират. Пускам го сам на кино, пазарува ако се налага, гледа сестра си понякога. Отговорен е.
Сестра му е на 8 години .Отговорна е, но все още не е узряла , за да и гласувам подобно доверие.
Виж целия пост
# 271
На 8г сме и все още никъде не го пускам сам. Мисля, че е рано. Няма телефон, но не му трябва, защото ако има нещо отива до училищната канцелария (живеем в чужбина) и казва ако желае да го вземем или ако има оплаквания.
Обаче аз имам друго питане пак горе долу свързано със самостоятелността на децата. Например като отидем на детска площадка, сядаме в кафето с други родители и децата играят. Но детската площадка е огромна и аз не винаги виждам добре той къде е, а няма все още часовник или телефон. Обикновено с едното око го следя, с другото гледам към събеседника, но ако не го виждам започвам да изпадам в паника и ставам да видя къде е. Няма как на тая възраст да стоя около него като играе, защото не е ок и му трябва лично пространство. Съвсем наскоро пак така с приятели отидохме в 1 огромен парк където имаше хиляда увеселителни неща за децата, те бягат, аз го изтървах от поглед, на моменти и се панирах. Гледах другите родители как стоят и не им пука или само така изглежда отстрани, не знам.
Искам да давам свобода и се опитвам, но как да реагирам когато сме на такова място, където не винаги мога да виждам добре какво прави детето. Може би е някакъв страх , защото аз като малка все ме губеха. Ако имаше детето телефон или часовник щях да съм много по-спокойна, но още не сме взели. Обмисляме тази покупка, за да може лека полека да му се дава повече свобода.
Виж целия пост
# 272
Ами вземете телефон,часовник...
За щастие моят син играеше с деца,на които родителите стояха пред блока,говорехме си,беше весело и забавно за всички.
Но ни бяха пред очите децата,на метри от нас.
Сега е голям,на 15,има телефон,но ако гадчето реши да остане с други деца след училище или ако излезе с приятели,не си вдига телефона.
За щастие в 22:00 си идва,нали имат вечерен час.
И...колкото и да се увещаваме да си вдига телефона,не го прави.
И крещях,и с наказания заплашвах...
Понякога звъня на едно от приятелчетата му или пиша по Вайбър...
Виж целия пост
# 273
На 8г сме и все още никъде не го пускам сам. Мисля, че е рано. Няма телефон, но не му трябва, защото ако има нещо отива до училищната канцелария (живеем в чужбина) и казва ако желае да го вземем или ако има оплаквания.
Обаче аз имам друго питане пак горе долу свързано със самостоятелността на децата. Например като отидем на детска площадка, сядаме в кафето с други родители и децата играят. Но детската площадка е огромна и аз не винаги виждам добре той къде е, а няма все още часовник или телефон. Обикновено с едното око го следя, с другото гледам към събеседника, но ако не го виждам започвам да изпадам в паника и ставам да видя къде е. Няма как на тая възраст да стоя около него като играе, защото не е ок и му трябва лично пространство. Съвсем наскоро пак така с приятели отидохме в 1 огромен парк където имаше хиляда увеселителни неща за децата, те бягат, аз го изтървах от поглед, на моменти и се панирах. Гледах другите родители как стоят и не им пука или само така изглежда отстрани, не знам.
Искам да давам свобода и се опитвам, но как да реагирам когато сме на такова място, където не винаги мога да виждам добре какво прави детето. Може би е някакъв страх , защото аз като малка все ме губеха. Ако имаше детето телефон или часовник щях да съм много по-спокойна, но още не сме взели. Обмисляме тази покупка, за да може лека полека да му се дава повече свобода.

Синът ми е на девет години. Пускам го да играе или да кара колело, като му обяснявам къде точно може да ме намери. Освен това в такива случаи детето носи на ръката си гривна с името, моя телефонен номер и езиците, които говори. Ние също живеем в чужбина, в държава с повече от един официален език. На колелото също има лепенка с неговото име и моя телефонен номер (от тези, които слагам на вещите му - раници, якета и т.н.).

Мобилен телефон няма и скоро няма да получи, защото не му е необходим. Ще получи, когато започне да се прибира сам от училище или да ходи сам на тренировки, а това няма да се случи поне докато стане на 12-13 години. Макар че миналата седмица, по стечение на обстоятелствата, се прибра сам от училище, тъй като загубил баба си в тълпата в метрото. Не че е голямо геройство, но вместо да седи и да се тюхка, детето е съобразило, качило се на правилния номер метро, пропътувало 10 спирки и слязло на правилната спирка. Ние живеем на около 300 метра от метрото. Бях приятно изненадана от него.
Виж целия пост
# 274
Според мен е важно детето да знае точно къде сте за да ви намери ако има нужда. Когато беше на тази възраст, че и по-малка дъщеря ми, в подобна ситуация я хващах за ръчичка и я водех точно до мястото където ще седя, после до мястото където ще играе или в обратен ред, така че да съм сигурна, че няма да се загуби ако ме затърси. Пак я следях с поглед и щом погледнеше към мен и махнах. Това разбира се действа ако детето не е някой щурчо дето хваща накъдето му видят очите без да се сеща че трябва да се върне обратно, щото и такива деца познавам.
Отскоро правя така и със сина ми, но в по-ограничен периметър, тъй като той още няма 5 годинки.
Ако сме някъде на разходка сред много хора и разглеждаме нещо (базар, панаир, мол или нещо подобно) си набелязваме видно място, където да се чакаме ако се изгубим. Слава богу не се е налагало.
Виж целия пост
# 275
Все още не го пускаме сам навън, той е на 7 години, но преди няколко месеца го загубихме в центъра на града. С баща му смятам, че сме адекватни хора и рядко сме разсеяни, но ето, че се случи, буквално за миг. Поуката за нас беше, че детето трябва да знае наизуст телефонния номер на единия от двамата родители.
Виж целия пост
# 276
Нашият се качи сам в един автобус...бяхме с баща му.
За щастие бързо се усетихме,те и хората в автобуса се усетиха,спря автобусът,качихме се с баща му,прегръдки,целувки със сина...
Много бърз се оказа,метна се в първия спрял автобус...
Сега със смях си разказваме тази случка,но тогава не беше забавно.
После се загуби в пети клас на една екскурзия,организирана от училище...Но имаше телефон в себе си.
Виж целия пост
# 277
Бяхте ми много полезни и дадохте добри съвети. Ще се възползвам от тях и съвсем скоро ще му купим часовник, за да се реши въпросът с притеснението ми и тогава ще му давам повече свобода. Като цяло детето е доста отговорно и винаги идва и ме пита може ли това, може ли онова.
Аз много съм се губела и дори изчезвала нанякъде без да казвам. Майка ми ходеше по съседи и площадки да ме търси редовно, но аз си бях буйно дете. Явно за това сега ме е страх, но то пък моето кротичко се оказа.
И аз се замислих , че е добре да знае телефонният ни номер, но не може да го запомни. Иначе ущето е близо до нас и той знае пътя, ако нещо се обърка, въпреки, че не би трябвало класната да го пусне сам ама знаеш ли. Моята племенничка така се прибра сама от уще като беше 3-4 клас и класната я е пуснала, а те не изчакала баща си ,който закъснявал.
Около мен повечето приятели оставят децата сами без много да ги гледат. На мен редовно ми правят намеци , че съм прекалено страхлива.
Виж целия пост
# 278
Е,всяка майка малко или много се страхува.
Аз пощурявам когато не е вкъщи и не се обажда до 22:00,но не смея да звъня паникьосана на приятелите му,да не го излагам(според него).
Ужас направо.
Всеки път обещава да се обажда и забравя...И не си държи телефона на звук...
Но е на 15.
Аз на 16 ненавършени вече работех през лятото...И също излизах...
Виж целия пост
# 279
mariqivanova799, Да, аз бих звъняла на приятелите ако в уречения вечерен час не се прибере примерно. Иначе и аз ще се притеснявам да звъня на другите деца, за да не ме помислят за луда и да бъзикат и него Laughing.
А иначе замисляла ли си се да инсталираш приложение за показване на локацията? Ние имаме такова с мъжът ми, защото живеем в голям град, понякога отнема 1ч да стигнеш от точка А до точка Б. Всеки е зает и не може постоянно да си вдига телефона. Когато трябва да се чакаме някъде, не звъня ако закъснява, а само поглеждам къде е и дали скоро идва. Той по същият начин прави. Наскоро една моя колежка не дойде на работа до 10ч и не си вдигаше телефона, което е супер нетипично за нея. Звъннахме на приятеля й, който имал въпросното приложение, видял я, че се придвижва към офиса и ни се обади, че идва. Тя после обясни какво е станало , имала е някакъв проблем с колелото, понеже пътува с колело до работа.
Виж целия пост
# 280
Дреб (на 11 е] от година и нещо е с телефон. Редовно не го чуваше, защото в училище му спира звука и после забравя, да го пусне. Купихме ми една фит гривна, свързах я с часовника и от тогава няма проблеми.
Прибира се сам от училище от миналата година, а от тази, вече и когато няма никой вкъщи - знам кога свършва училище и му звъня 15 минути след това, да го питам прибрал ли се е. Докато вземем гривната, откачах, докато не го чуя, че се е прибрал (точно пред къщи пресича кръгово кръстовище с 3 ленти в посока Rolling Eyes ).
Има инсталиран Фемили линк на телефона, но локацията не е съвсем точна и не може да се разчита на нея (за разлика от часовника, с който беше, преди да мине на телефон - там gps-a нямаше грешка на открито)
Виж целия пост
# 281
Ами...надали ще ми позволи да инсталирам нещо.
Аз не му пипам телефона,нито той моя...
Изобщо никой не рови в телефона на друг.Това си е лична собственост,нищо тайно не правя,но все пак...
Мога да поговоря с него и да го помоля да инсталираме това приложение.
На приятелите му майките са явно по-спокойни,не ги търсят,аз само пиша на този или онзи младеж да помоли сина ми да се обади...
Побърква ме.
Обаче не може да е нон стоп до мен.
Добре,че на плаж не са хукнали само,на тяхната възраст ходехме...И момчетата скачаха от моста...
И какво ли още не...
Виж целия пост
# 282
Според мен такива приложения са много удобни, стига да не показват грешна локация, че и това е проблем. Ние бяхме купили един китайски часовник на детето като беше предущна и уж показваше локация. Нищо подобно, показваше на такива откачени места. Първия път ми изкара акъла, звънях в уще да питам там ли е, казаха да. После го зарязох, защото даваше все грешно и ми писна. И самият часовник се счупи в крайна сметка, та от тогава не съм купувала ни часовник ни телефон.
Ние ползваме Life 360 . Показва вярно и е много удобно. Поне знаеш детето ти къде е в реално време особено в тази възраст.
Виж целия пост
# 283
Може и без приложение, което да е нож с две остриета според зависи как се приеме. Гугъл има опция да дадеш разрешение на някой да вижда локацията ти. Много се смях като ми го казаха, а научих от мои приятели, които го практикуват семейно, за да не си звънят постоянно кой къде е.
Пресях мисли и се оказа, че повечето деца у дома са започнали да са в положение да се приберат сами от училище или да играят сами пред блока около 2 -3 клас, това прави 8 - 9 години. Допълвам, че училището е на 10 минути и че ВИНАГИ използваме абсолютно един и същ маршрут, за да се автоматизира предварително.
Виж целия пост
# 284
Вкъщи също всеки си има устройства и никой не пипа тези на останалите, но и телефона на Дреб, и компютрите на двамата са с детски профили, които се контролират от нас (за телефона  - FamilyLink, за компютрите - Family Safety). И двамата са наясно, че за да посетят сайт, който не е одобрен предварително, трябва да поискат разрешение.
За мен това е най-удачното - контролирам това, което гледат и какви сайтове посещават. Прекалено малки са, за да им дам свободата, да сърфират неконтролируемо.
Говорим постоянно за безопасността (на живо и онлайн) и искрено се надявам нещо да им е влезли в главите, че след някоя и друга година вече едва ли ще са съгласни, да са ограничавани толкова Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия