Откога сами навън (към училище, по улиците и т.н)?

Моят син е на 8 и половина,за момента слиза да играе с няколко деца около нашия блок и близките такива,но само и единствено с Myki часовника,и то не защото му нямам доверие,напротив,много е отговорен, а защото е страшно в наши дни и при нужда да ми звънне,както и аз на него...Живеем на нисък етаж,забранено му е да ползва асансьор,понеже е доста стар,амортизиран и често засяда между етажите.За момента разполага със собствен чип за вратата на входа,обяснила съм,че ако се отнесе сериозно към това да го опази,ще има и ключ.
На училище няма как да ходи сам,понеже е доста далече,но евентуално след година или две,ще ходи сам до автобусната спирка ,за да си хваща училищния автобус...Ще видим ,че е доста импулсивен и понякога мишоците в главичката му са доста,когато е с приятел псобено,много се влияе🙂

Тези дни си мислех дали да не пробвам да пусна детето да се прибира само от училище от есента. Тогава точно ще е навършил 11 години и ще бъде шести клас. Училището свършва в16:00 ч, тоест светло е, а пътят е десетина минути пеша по оживена улица и после 10 минути с метрото.

Мислех си да му дам един стар телефон с копчета за всеки случай, но той не иска и да чуе. Иска смартфон, аз пък не желая да му дам, защото екранното му време е ограничено, а и има склонност да гледа клипове, които хабят много интернет.

Ще продължа да го мисля, но вероятно ще се откажа от идеята. От друга страна, малко самостоятелност няма да му е излишна.

От втори клас излиза дъщеря ни. В началото я следях на Гугъл картите, ходех да я прибирам, звънях и упътвах по телефона. Вече се оправя сама. Обикаля града пеш, не ползва никакъв транспорт. Вярно, не живеем в София и може би е по-лесно за ориентация и придвижване.
Това не ми пречи вечер в тъмното да я чакам пред училище, което е пред къщи. Както и да я водим и вземаме от тренировки.

От края на първи клас ходи сам на училище. Пресича една малка, еднопосочна уличка, на която има постоянно задръства е сутрин и всички карат бавно. Вечер ние го вземаме. Ходи сам до магазина, който е залепен за блока, слиза да играе сам пред блока, понякога го пускам сам и до близкото паркче,, или двора на училището. Има смартфон с родителски контрол.
В повечето случаи, обаче, някой го води и взема от парка, двора, или стои с него.
От края на втория срок или началото на третия, мисля да го пробвам и сам да се прибира.
Оставяла съм го сам в къщи често. Още като беше на 4-5 г и не иска да излезе с мен до магазина. Оправя се чудесно и му имам доверие. Може да си направи сам сандвич, или да си вземе нещо за ядене. Играе си кротко, гледа телевизия.

Имам следния казус :
Дъщеря на 11 която излиза сама ,обикаля си ,най често  са в двора на училището и ,което е на 2 мин от нас  обаче брат и (8г )вече и той иска да излиза сам ,до колкото знам само едно дете от класа му ходи да играе в училището .Това дете въпросното доста си обикаля ,а моя досега сам не е излизал .Не мога да строя каката да гледа малкия ,не мога да стоя и аз там защото съм на работа по цял ден .Нямаме комшийски деца ,защото живеем в къща ,а детето си иска своето.
Какво да правя ?

Каката да го гледа...

А други деца на неговата възраст има ли? Аз бих го пуснала, с уговорката каката да го наглежда къде е.

Тъй като темата все още е активна от време на време, се завръщам с update, може на някой да му е интересно.
Kогато аз съм писала в нея е било преди близо 7 години, детето ми е било на 3 г. и и мнението ми не е било от личен опит, а само размисли.
Дъщеря ми вече е на 9 г и е 3 клас. Миналото лято започнахме да я пускаме да ходи сама до кварталните магазини, за които се налага да пресича 2 или 3 квартални улици. Ходи сама на гости на приятели от квартала, излиза сама и до близките площадки, но тя вече има и 5-годишна сестра, та ако и тя е там, винаги има наличен родител. Ходи на училище заедно с най-добрата си приятелка, която е в съседния блок. В началото ги карах да ми пращат селфи като са пред училище, но мина и това. За прибирането - тя приключва към 17 ч. и чак отскоро се връща сама, вече по светло.
Като цяло, тя е изключително доволна, че вече има някаква свобода, но тя сама си я спечели - смея да твърдя, че имам едно много отговорно и разумно дете. Това все пак не ми пречи понякога да рефрешвам локацията й във family link през 20 секунди или да звъня през 20 минути. Но само понякога, гледам да не съм досадница.
Но на самостоятелност се учат и двете вкъщи. Правят си сами закуска, правят салата, понякога цялата вечеря, пускат прахосмукачка, сгъват си прането, мият чинии. Всички тези неща повече каката, но и дребното помага. И само да отбележа, че това се прави по тяхно желание, никой не ги тормози и ако не им се върши, никой не ги кара.
Скоро ще се местим в друга държава и не знам колко време ще отнеме докато започна и там да я пускам сама навън, но мисля, че там ще ми е дори по-спокойно отколкото в България. Да видим!

1128, седнете с малкия и с каката и обсъдете удобен за всички вариант. Например тя да го наглежда, но да не се занимава постоянно с него. Той да носи отговорност също за себе си-да не пречи на кака си, да не ходи на някъде, където тя не го вижда. Тя съвсем нормално не иска да се занимава с него, може и да се притеснява, че ако нещо стане тя ще излезе виновна. Затова измислете компромисен вариант.

Моето стана на 8 и няколко месеца. Все още сме си на варианта да излиза за малко сам с часовник на игрището до блока. Случвало се е и да играе на площадката(нищо не се пресича), с други деца. Но родителите(те с ани приятели) имам усещането, че се чувстват длъжни да го гледат и ми е неудобно, все едно нарочно съм го тропнала на техните плещи.
На училище не ходи сам, не се и прибира сам. Все още не ги пускат самите учители. Трябва декларация до директор ако искаш само да се прибира, но си намекнаха, че е неприемливо. Не, че ми е зор, ние живеем на 3 минути, а аз работя в сграда до входа на училището. Синът ми, обаче, е с някои затруднения ...отразяват се на способността за бърза преценка, за това да се ориентира в пространството и честно...като го гледам да пресича и ми става зле. Изхвърля кофата от скоро-ние живеем до голям столичен парк, в локалното на улицата, която разделя квартала и парка. Това локално е паркинг, но има и непрекъснато движение от хора с коли, търсещи да паркират. И като го пратя, стоя като някой ястреб в междуетажната площадка и зяпам на прозореца  Работим сега с поредния терапевт с насоченост точно реакции, пространствена ориентираност, правим упражнения вкъщи. Та се надявам с времето да стане по-бърз и ориентиран. Може би първо бих го пуснала да се прибере сам, в по-светлите дни в края на учебната година.

И аз с един казус. Каката ми- 9г. и 2 м. иска да обикаля квартала с групичка от още 3 девойки на нейната възраст. Мъжа ми като чу каза дума да не става, но мисля че мога да го навия, ако и аз самата се навия. Страх ме е обаче, някой да не ги сплаши, да им вземе телефоните, дали не е много рано все още. А и тя е една разсеяно, развеяна, не се оглежда като пресича, защото знае, че аз го правя вместо нея. Може би ако е сама няма да е така. Дали да и дам картбланш или да не си слагам таралеж в гащите все още