Кюретаж и забременяване след това - тема 69

  • 76 639
  • 757
# 345
Томасита съжалявам за преживяното  Hug Hug Hug Hug

Моя Ц Hug след първия А беше на 43-я ден , втория Ц след А беше на 63-я ден.Нормално е между 30 до 50 дни,ако закъснее на лекар да видят какво става.При мен втория път имаше кистичка и трябваше да предизвикаме цикъла с дуфастон по схема , която я изписва лекар.

Всички получавате  Hug Hug Hug Hug Hug

И да ви наръся със син прашец  babydust7 babydust7 babydust7 babydust7 babydust7 babydust7 babydust7 babydust7 babydust7 babydust7 babydust7 babydust7 babydust7 babydust7 babydust7
Виж целия пост
# 346
На мен ми дойде на 32-и ред, сега чакам втория.
Вие при кой ходите на ендокринолог? За София питам.
Ходила съм при Начев, в Люлин при двама, но не им помня имената.Чудя се сега къде.
Виж целия пост
# 347
Защо са ти още? Начев е добър избор. Ходи при един човек, иначе ще се объркаш  Peace
Виж целия пост
# 348
Не съм ходила от бременността със сина ми, реално като за пръв път ще ходя  Laughing Та затова питам.
Виж целия пост
# 349
Здравейте, момичета! С голяма мъка и тъга се записвам при вас. До скоро бях в темата с термин април, но моето бебче спря да расте и почина в 15 седмица. Аборта ми направиха на 1 ноември. Това за мен беше една 4 години чакана бременност, случила се толкова неочаквано. Тъкмо ни одобриха от фонда за инвитро и аз разбрах, че съм забременяла. След 4 години чакане и надежди открихме, че имаме много сериозен мъжки фактор. Учудващо след 3 месеца лечение на моя любим чудото се случи и видях двете черти. В началото на бремеността открихме и покачване на моето tsh до 4.6 И започнах да пия еутирокс. След месец вече беше 2.5 И така е и до момента. В 13 седмица имах кафеникаво зацапване и леко отлепяне на плацентата за което лежах 7 дни в болница. Една седмица след изписването отново имах зацапване и при прегледа вече не се видя биещо сърчице. Незнам какво се е случило, в един момент бебето започна да изостава с около 9 дни от термина, но ме убеждаваха че няма проблем и ще навакса.
Сега не знам какво да правя, как да продължа да живея? Не намира м утеха в нищо, мисля си само за бебето. Дали е страдало, дали го е боляло. Тези 15 седмици бяха най-щастливите и най-ужасните в моя живот! Страх ме е дори да си помисля за втора бременност след време. Моля ви дайте ми съвет какво да направя сега, как да спра болката и тъгата?
Виж целия пост
# 350
Мила Desuni, страшно съжалявам за случилото се. Болката и тъгата няма да спрат, просто ще се научиш да живееш с тях.. Cry Не знам какво друго да ти кажа.. И аз съм със загуба в 19та седмица и напълно разбирам как се чувстваш.. А аз докато раждах моето бебе, беше живо.
Нямам адекватен съвет , тъгувай и в един момент сама ще започнеш да вдигаш глава, идеята за дете пак ще е на дневен ред. Много кураж ти пожелавам !
Виж целия пост
# 351
Благодаря ви момичета за подкрепата. Само тук можем да се разберем какво ни е и колко трудно се преживява. Аз разбрах на 28.10 че съм го изгубила възможно да е станало ден два преди това.Лекарките ми казаха,че не се знае точно кога ще ми дойде.В неделя трябваше да е един от цикълите ми според календарчето ми и ме болят гърдите отново но още я няма лелката както я наричат във форума.Съчуствам на всички преживели това дори и в началото или в по напреднала.Болката е ужасна за всички нас. Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 352
Desuni , съжалявам, че си в тази тема. Тежко е , мъчно е , но и лошото ще мине , за да направи място на хубавото. Просто трябва малко време и всичко ще се нареди. Разнообразявай се, ходи на нови места, пазарувай, разведрявай се , за да не мислиш доколкото се може за преживяното. Ще видиш , че скоро всичко ще е ОК и ще станеш майка на прекрасно бебенце. Ние сме тук , за да се подкрепяме , така че в наше лице имаш опора винаги! Горе главата , не тъжи!  Hug Hug
Виж целия пост
# 353
Desuni, аз също бях в априлската тема, но при мен нещата приключиха около 9-а седмица...Даже по цикъл е 10-11 седмица.
Ужасно нещо си преживяла, обикновено като мине първото тримесечие и човек някак се успокоява  Rolling Eyes  Мога само да си представя колко ти е трудно и колко шокиращо е за теб.

Болката си остава, но нещата се притъпяват.Аз не знаех какво да правя първите дни, нямах идея с какво да си запълвам деня  Rolling Eyes Сега се сещам по 1-2 пъти на ден и някак е по-лесно.
Ще мине време и ще може да опитате отново.
Виж целия пост
# 354
Аз също бих искала да дам кураж.  Горе главата и само напред. Болката от загубата е наистина голяма няма начин но по-важното е да не мислиш за това и да се настроиш положително че следващия път всичко ще е наред.  А то така и ще бъде. Аз имам вяра и макар да изпитвам известна доза страх все пак се надявам и продължавам да вярвам че няма да ми се  случи трети път и ако забременея всичко ще е наред.  Дано.  Пожелавам го и на вас всичките.  Приятен ден от мен макар и малко дъждовен
Виж целия пост
# 355
Съжалявам и от мое име... Аз също бях с термин края на април... (Планирах как ще направя baby shower и рожден ден на дъщеря ми заедно) ... Сега мои близки се похвалиха, че очакват бебета точно този термин... Толкова ми е трудно да се радвам за тях в същото време, в което си мисля, че и аз щях да съм тогава... Мина месец и половина... Аз не мога да го преживея.. Мъжът ми и близките ми не искат да ме слушат на тази тема.. "Случвало се, преживей го.."
За мен е тежко... Сега ме е страх дали ще забременея скоро, дали ще го износя.. Дали ще е живо и здраво, дали ще мине добре раждането... Една от най-лошите части на аборта е, че поражда този страх и мъка, които не се превъзмогнат. Поне аз не знам как... Моля се за всички ни!
Виж целия пост
# 356
Съжалявам и от мое име... Аз също бях с термин края на април... (Планирах как ще направя baby shower и рожден ден на дъщеря ми заедно) ... Сега мои близки се похвалиха, че очакват бебета точно този термин... Толкова ми е трудно да се радвам за тях в същото време, в което си мисля, че и аз щях да съм тогава... Мина месец и половина... Аз не мога да го преживея.. Мъжът ми и близките ми не искат да ме слушат на тази тема.. "Случвало се, преживей го.."
За мен е тежко... Сега ме е страх дали ще забременея скоро, дали ще го износя.. Дали ще е живо и здраво, дали ще мине добре раждането... Една от най-лошите части на аборта е, че поражда този страх и мъка, които не се превъзмогнат. Поне аз не знам как... Моля се за всички ни!

Найстина е много страшно и колкото да мислиш позитивно все се сещаш какво е станало и няма как да не те страх. Моя човек които е до мен се радвам,че ме разбира и подкрепя.Аз често си се пресещам и му казвам,че ми е тъжно и почвам да си поплаквам до като ми мине а той стой до мен и ме успокоява. Ние също имаме приятелско семейство което забременя в началото на тази година, не го бяха очаквали или поне девойката знам,че искаше до последно да устисква на напъните на вече мъжа й.Както и да е тя забременя обаче имаше някаква болест с бъбриците и не се знаеше какво ще стане.Аз се опитах през цялото време да съм до нея и да и вдъхна кураж,че всичко ще е наред. В момента в които аз загубих бъдещето ни бебе на тях им казахме. Никога сиг няма да забравя думите й - МНОГО ГАДНО ,ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА ГО ЗАДЪРЖИШ сиг имаш някакъв проблем .. Е уби ме с тези думи... не съм го и очаквала да го чуя от уж от близък човек. Така ,че сама се убедих,че щом бременна жена която в началото също имаше проблеми не може да те разбере то не знам кой друг освен самата ти която минаваш през този гаден етап.
Виж целия пост
# 357
Томасита, аз не виждам проблем в думите на приятелката ти, но зависи по какъв начин ги е казала. В крайна сметка, наистина е гадно и наистина явно имаме някакъв проблем, щом сме в тази тема Sad На мен пък най-често ми казват - "така било писано", "може би е за добро" и всякакви подобни. Особено това "за добро" направо ме побъркваше в началото. Но после осъзнах, че хората не знаят какво да ти кажат, съчувстват ти, но ти и да им обясниш как се чувстваш, пак няма да разберат и дано никога не разбират.
Виж целия пост
# 358
Благодаря за милите думи, момичета! Надявам се да стане по-леко. Надеждата, която имате ми е толкова чужда и странна. Исках да ви попитам вие след аборта кървяхте ли? На мен единия доктор ми каза, че трябвало да имам обилно кървене 10 дни, но аз имам много слабо кървене, дори минимално. На прегледа след 2 дни ми казаха, че са ме изчистили много добре и затова е толкова слабо. Утре ще ходя при друг лекар за мое успокоение, защото имам чувството че нещо не е наред или просто ме е много страх. Минават ми всякакви мисли и вече започвам да се замислям за здравето си. Дадоха ми само антибиотик за 5 дни. Чакам да излязат генетичните изследвания от абортивния материал, който до скоро наричаха бебе. Свалих информацията от първата страница и ще започна да правя едно по едно изследванията. Исках да попитам имате ли отзиви за лаборатория Геника и дали навсякъде приемат техните резултати.
Виж целия пост
# 359
Това за"може би така е писано", "по-добре сега, отколкото после" си е така, но просто нас ни наранява.
Все пак сме част от природата, животни сме и се случват такива неща.Не само ако имаш проблем, но и по принцип.И при животните се губят бременности, особено ако има проблем със зародиша. И наистина е някак по-добре да загубиш бременност в 9-10с., отколкото 20-а и нагоре. Някак травмата е по-малка, а и не ти се налага да раждаш оформено бебе.   
А и наистина хората не знаят точно какво да кажат, после примерно не ти звънят или не говорят за това, за да не те карат да се чувстваш неудобно, да те натъжават или просто пак не знаят какво да кажат.А ние често мислим, че са ни зарязали, не ни подкрепят.Може би, ако сами си попитаме или кажем, че ни е мъчно, ще получим отговор.
Няма да забравя как тъпо реагирах с една приятелка, която ми каза, че харесва жени.После въобще не отварях дума за това.Та си спомням за този случай, като започна да се ядосвам, че другите сякаш не отразяват мъката ми.

Геника мисля, че я признават, поне съм виждала доста съвети там да се направят изследванията. Аз си мисля дали да не си пусна някои в националната генетична лаборатория newsm78 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия