Кюретаж и забременяване след това - тема 69

  • 76 658
  • 757
# 465
Куковиц, изпращам ти силна прегръдка, много положителна енергия и светлина. Надявам се на добри новини от теб!
Аз също съм с допълнително здравно - покри всички разходи по К (бях в Селена в Пловдив и ми излезе малко над 300 лв). Можеш за позвъниш на кординатор за информация. Въпреки това, което ти пиша сега, много се надявам да използваш допълнинелната осигуровка за раждането на здравото си бебче, а не за к.
Виж целия пост
# 466
Куковиц, пиши за спешен преглед в групата на Сигридов: https://www.facebook.com/groups/608013362638281/?fref=ts, ако се наложи бременността да се прекъсва, настоявай за хапчета, кюретаж в такава ранна седмица е напълно излишен! Ако все пак решиш за К, недей да ходиш някъде на случаен принцип, камо ли на "безплатно"! Какви са стойностите на ЧХГ-то?
Кураж и стискам палци!
Виж целия пост
# 467
Ирайн, Комала... вашите думи ме накараха да се замисля, за нещо което досега не си позволявах да слагам на масата и да се чудя, но няма да издържа и да не питам...В началото се водех с около 3 седмици закъснение, когато трябваше да съм в 14, ехографа ме отчиташе като 10 и точно тогава на снимката си мислех, че виждам бебето си. Тези линии които отчитат големината му, ги имаше от мястото, което мислех че е главата му. CRL, което четох че измерва големината на плода беше 3.35 и отговаряше на седмицата на закъснението ми. Седем дни по-рано приличаше на кашу.
При всички прегледи така и не видяхме пулсации, казваше ми се че ембрион няма само ембрионална структура, което разбрах като - бебе липсва. На следващият преглед, когато ми дадоха снимка където прилича на кашу ми казаха, че даже и сърце е видяно и пулс, аз не успях да видя нищо, все пак даже не знам как изглежда при самото дишане се движи всичко някак. При прегледа преди К ми казаха, че няма нищо вътре.
Не знам какво да мисля, но въпроса ми е на база гореизложеното - възможно ли е да съм убила бебето си, поради малкия му размер и неоткриването му или непризнаването му от лекарите? Това не ми даваше мира, но се убеждавах че не е възможно, докато не прочетох вашите коментари.
Виж целия пост
# 468
Qsxza, не, мила, не си убила бебето си. В 10 седмица е твърде късно, за да няма пулсации.  Аз не разбрах - как така при нито един преглед не сте видели пулсации, а на снимка е видяно сърце? Нещо са те объркали. Какво дишане?! А и тази разлика от 3-4 седмици е огромна. Явно наистина не се е развивало.

В случаят, който аз съм споделила, сърчицето се видя в 7 г.с.
Виж целия пост
# 469
Ирайн, Комала... вашите думи ме накараха да се замисля, за нещо което досега не си позволявах да слагам на масата и да се чудя, но няма да издържа и да не питам...В началото се водех с около 3 седмици закъснение, когато трябваше да съм в 14, ехографа ме отчиташе като 10 и точно тогава на снимката си мислех, че виждам бебето си. Тези линии които отчитат големината му, ги имаше от мястото, което мислех че е главата му. CRL, което четох че измерва големината на плода беше 3.35 и отговаряше на седмицата на закъснението ми. Седем дни по-рано приличаше на кашу.
При всички прегледи така и не видяхме пулсации, казваше ми се че ембрион няма само ембрионална структура, което разбрах като - бебе липсва. На следващият преглед, когато ми дадоха снимка където прилича на кашу ми казаха, че даже и сърце е видяно и пулс, аз не успях да видя нищо, все пак даже не знам как изглежда при самото дишане се движи всичко някак. При прегледа преди К ми казаха, че няма нищо вътре.
Не знам какво да мисля, но въпроса ми е на база гореизложеното - възможно ли е да съм убила бебето си, поради малкия му размер и неоткриването му или непризнаването му от лекарите? Това не ми даваше мира, но се убеждавах че не е възможно, докато не прочетох вашите коментари.
Не си мисли такива работи. На първо място спри да се обвиняваш, защото това е много вредно за теб. Няма как да сбъркаш сърцето, то се вижда веднага. При  самото слагане на корема се виждаше как пулсира. По същия начин на последния преглед още в първата минута видях, че сърчицето на моето бебе вече не бие, а докторката ме гледа 45 мин и накрая ми каза, че намира тази бременност за некачествена. На следващия ден вече изглеждаше по-съвсем различен начин, няма да разказвам, че е доста гадно.
Каквото било, било! От тук нататък пътя е само един за мен-да разбера, каква е причината. Аз си мисля,че генетичния анализ на плода е задължителен. На мен ми даде частичен отговор за момента и малко утеха. Това детенце ще си остане завинаги моето първо момиченце, имаше си вече и име, няколко пъти я бях сънувала и знам как е щяла да изглежда. Не знам дали ще направя опит за втори път поне съм обещала на любимия.
Виж целия пост
# 470
Много благодаря на всички ви Hug
Преди 2-3 месеца сънувах Богородичка....беше някак високо и от една желязна кофа изсипа към мен едно малко, желязно топче.  А преди повече от 8 години и половина, бяхме почнали опити за бебе и една нощ видях една бяла топка, пълна с плътен газ да слиза от високо и да влиза в мен. Подскочих и извиках на любимия да ходи за тест, защото съм бременна.....да, наистина бях....сега седи до мен и ме прави безумно щастлива......все си мислех, че втория сън ще ми донесе мечтаното.....още повече, че преди време ми беше казала.."Изпращам ти това, което молиш, с Любов разтворила сърце, душа ръце. Изпращам ти дългоочакваната мъжка рожба" ...няма да се гневя ако не се получи.....не знам защо така не са ми е виновен никой сега, а преди е било обратното..все някой ми беше виновен. Знам, че чакането на първото дете и чакането на всяко следващо не е едно и също. Когато имаш едно дете, нещата  са много различни.....Имам много травми от първото раждане и периода след раждането и мислех, че втората бременност ще бъде различна и ще ми даде всичко, което не получих при първата......а тя каква стана....Макър и второ дете....много сме го искали и чакали...сърчицето на първородната е разбито също...от както беше на 3 години ме е карала да ходим на църква да се молим за братче или сестриче...всеки повод за намисляне на желание и е свързан с това да стане кака.....мисля, че ако се наложи това за което не искам да мисля, няма да искам отново да забременявам...така мисля сега, може и да се променят нещата.....Бих го направила вероятно за кандидат каката....
Има ли няккави симптоми, когато плода спира да се радвива....дали е истина това за спадането на гърдите или е мит?
Виж целия пост
# 471
Куковиц само мога да ти помогна не само с подкрепа а и като ти кажа при мен как стана.  Първият път много ме боляха гърдите аз и от се  усетих че съм бременна де. И изведнъж спряха и след някой друг ден прокървих.  Тогава не го очаквах.  Вторият път пък много ми ставаше лошо  и пак така изведнъж спря и пак прокървих. Защо се нагласяш излишно че ще  правиш А. Все пак ще отидеш на преглед и тогава окончателно ще ти кажат. Щом не си прокървила значи има надежда. Не се  отказвай все още.  Детенцето ти на колко е годинки?
Виж целия пост
# 472
При мен симптомите намаляха. Гърдите се отпуснаха, но аз си мислех, че е защото съм в средата на 4 месец. Даже вечерта преди А корема ми беше спаднал и можех да лежа по корем. На сутринта вече съвсем го нямаше, за разлика от сега. Може би сега много му се вторачвам и много ме дразни. Още не мога да си вляза в дрехите,само около корема и ханша, а тези за бременни не мога да ги погледна и ще ги изхвърля. Имам и разни бебешки неща, които ме бяха подарили и тях ще изхвърля.
Виж целия пост
# 473
Куковиц, не се вторачвай в симптоми.. Аз вярвам, че в понеделник ще видиш едно много силно сърчице!

Десуни, не ги хвърляй, по-добре ги дари...
Виж целия пост
# 474
Куковиц, аз имах симптоми на бременност до след кюртажа. На прегледът, когато видяхме, че вече няма сърдечна дейност и е мръднало с 2-3 дни от предния преглед(10 дни по-рано) лекарката даже се учуди, че още имам бременни симптоми. А аз наистина си имах-коремът ми растеше, гърдите твърди, гадеше ми се постоянно и имах киселини.  Направиха ми кюртажа сутринта към 11 и на другия ден все още ми се гадеше "бременно".Мисля, че след 2 дни нещата изчезнаха.Изведнъж ми ставаха всички дънки и панталони.
При предишната ми бременност, със сина ми, отдавах симптомите на резултат първо от пълната упойка, второ от антибиотика.Месец и нещо ходех като болна, повръщах, непрекъснати киселини, подути гърди...Въобще не ми хрумна, че все още съм бременна.  Гаденето и повръщането продължиха до раждането.

Qsxza, в 14-а седмица бременността е напреднала и няма как да се сбърка развиващо се бебе с неразвиващо се. Изоставане с няколко седмици е фатално и няма как да не се види. Да, може да има някакви помръдвания, евентуално пулс, но ако бебето е здраво, то се вижда напълно ясно.
Това са две снимки от прегледа, когато разбрах, че все още съм бременна. В 14с. + някакви дни, т.е. съм карала 15-а. Бебето си е ясно бебе  Peace
 
Скрит текст:

При сегашната бременност , според мен, нещата изоставаха изначално. Правих си 3-4 теста и последния хвана, че съм бременна, макар, че първите 3 бяха на достатъчно време след зачеването.Може би, ЧХГ не се е покачвал добре. После на прегледа имаше разминаване с 2 седмици.Бяхме правили последно секс на дата 16-17, а то излезе все едно сме го направили на 30-и. Не помнех точно датите и лекарката каза, че вероятно нещо не смятаме правилно.10 дни по-късно беше само 2-3 дни по-напред в развитието и вече без сърдечна дейност. Та мисля, че по начало нещо не е било наред, не че нещо се е случило.
Макар, че имах 2 пъти цистит, като при първия пих антибиотик(първите тестове затова и ги правих, за да знам дали да го пия).После ме хвана стомашен вирус. Та се натрупаха фактори. Това малко ме успокоява, че може би няма по-дълбок проблем.
Виж целия пост
# 475
При мен бебето след 12 седмица растеше, но все изоставаше с 9 дни.
Незнам дали да ги даря, на мен ми носят много негативни емоции и не искам да носят и на друг. Любимия иска да ги запазим за следващата бременност, а мен сърце не ми дава да му кажа, че повече никога не искам да минавам през това. Беше ми много тежко през тези 4 месеца-много страх преди всеки преглед, при всяко неразположение, при всяко пробождане и придърпване сме тичали до болницата.
Момичета днес ми е първия ден без да съм плакала. Май ми свършиха сълзите. Сега съм се отдала на пороци хапвам си, пийвамси и така до края на месеца,  а после ще влизам във форма-душевна и психическа. Вчера любимия беше поканил едни приятели на вечеря и на мен в началото ми беше много криво, те знаят за случката, даже мъжа ни закара до болницата вечерта когато разбрахме. Искат и те да започнат опити за бебче и момичето толкова искаше да ме поразпита разни работи. Разговорихме се и някак ми олекна. Дано не се е изплашила аз няколко пъти и казах, че при нея всичко ще бъде наред и ще има най-прекрасната бременност.
Сега си мисля дали този страх, който съм имала не е бил някакъв сигнал, че нещата не са както трябва? Вие какво мислите?
Виж целия пост
# 476
 Явно си е индивидуално със симптомите и зависи от съответния организъм. И до това дали ще се развие бременността в голяма степен не зависи от нас. Като едно бебе реши да се роди - ще се роди. Комшийката са я кюретирали по желание......неизчистена добре и след седмици бебето си се развива...сега е на почти 12 години.
Desuni не си позволявай да потънеш в мъката...да имаш дете е прекрасно, ако се откажеш да опитваш ще пропуснеш нещо невероятно, което заслужаваш.
Сигурно си прочела перипетите ми по време на първото ми раждането и след раждането на каката, ама не съм ви казала след оня ужас още колко ужасчета сме минали с нея. Тя преживя сепсиса, ама после се заредиха куп други препятствия/които не бяха следствие сепсиса де/ .....преплиташе черва, чупеше ръце, 11 кърлежа сме и вадили и то не наведнъж, а за почти 8-те и години, пукаха и тъпанче без упойка заради инфекция и т.н и т.н....сега е супер здравеняк де....Сигурно за това съм станала силна и пак искам дете и пак съм готова да мина през гадости
Виж целия пост
# 477
Аз от 5 години искам само едно да имам дете. Но съдба ли, бог ли, за пореден път ме шамаросаха. През тези години не е минал и ден, в който да не съм се молила единствено и само за дете. Получих го и го загубих с гръм и трясък. Сега не знам в кого и какво да вярвам.
Виж целия пост
# 478
Както куковиц е казала, притесненията не свършват с раждането за съжаление. Тепърва започват даже. Целия ни живот е едно притеснение. Първо се притесняваме дали ще забременеем, после дали ще чуем сърце, после притеснение от преглед до преглед, после дали ще износим до края, как ще мине раждането, дали ще е здраво детето и от там нататък още по-големи притеснения. Как ще расте, как ще живее, дали няма да тръгне по грешен път, дали ще избере подходящ партньор в живота. Оххх малеее, не ми се мисли.  не унивайте момичета, не се отказвайте. Господ е отредил парченце щастие за всяка от нас  bouquet
Виж целия пост
# 479
Здравейте браво на всички аз лично нищо още вече комай две години.Някой знае ли какво става с потребител littlerockndrollqueenn?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия