Боя в училище

Разбира се, че ни пука. Ако има проблем ще сигнализираме. Да чукам на глава не се е случвало в училището на дъщеря ми. Едно време в моето беше ад, сега е пъти по-добре, тогава дори нямаше на кого да се оплачеш.
Нямате ли дежурен учител в коридорите? При нас ги строяват доста.

Имаме един смешник дето се води охрана той е все в барчето да пуши!Аз съм 11-ти клас и не виждам нещо да е добре,а повечето тормозени изобщо не се и оплакват защото им е кофти,поне аз не съм се оплаквал и сам съм минавал през това,а и извън даскало съвсем няма кой да те защити като те причакат.

Нито родителите, нито учителите, още повече полицията чете мисли.

За жалост момчето е право- всичко започва от възпитание и семейната среда, но това не значи, че и учителите и всички в училището са невинни и си вършат работата!
И преди съм го казвала- синът ми първи клас почти всеки ден се прибираше със синини и винаги имаше оправдание- паднал, спънал се, ударил се сам... с тази разлика, че той трудно се спъва и пада! В началото не ни казваше, учителите знаеха както и директора и не предприеха нищо! Когато ни се довери и ни разказа първо аз говорих с директора на училището, който ми заяви, че това което изживява не е училищно насилие и смеейки се се врътна и си тръгна! Пред мъжа ми обаче не му беше толкова смешно! Смъмриха леко побойника, но и до ден днешен той си продължава, защото има закрилата както на директора и учителите, така и на много други хора, защото "расте без баща"  Сменихме населеното място и решихме, че тук нещата ще са по-добре, но уви на 3 учебен ден се прибра със синина на носа! За учителката му и майката на въпросното дете ударило моят син това е нормално държание и всички деца в междучасието се бият! За мен обаче това не е никак нормално! С течение на времето нещата се оправиха, но желанието ми да махна детето си от толкова безотговорно място остана!
Сега търсим нова квартира и от там ново училище, където не се толерира такъв вид държание!
Важно е всеки човек да споделя, когато има такива насилствени случки, за да могат да се предприемат съответните действия, но също така е важно и родителите да осъзнаят, че децата не се отглеждат оставяйки ги на свобода да се държат по всякакъв безобразен начин! Задачата ни като родители е да възпитаме и отгледаме здрави психически и физически деца, които един ден ще бъдат важни и стабилни част от обществото, а не биячи, мафиози и търсещи лесния начин за "тяхната" справедливост!

Трябва да се търси помощ независими физическо ли е насилието или психическо. Децата ми знаят че има ли проблем - решаваме го заедно. Не позволявам да тормозят, но не бих допуснала да са в ролята на жертви. Прав си че има родители идиоти, но държиш ли се далече от децата на такива екземпляри вероятността да възникнат проблеми ще е минимална.

Няма леко смъмряне, има сериозни действия. Имахме проблемно дете в класа, постарахме се всички, не се получи, изключиха го благодарение на нашите действия. Начини има, не си мълчете.

подкрепям,всичко идва от семейство, понякога учителите вместо да си вършат задълженията са звероуктотители. Толкова агресия у деца никога не ми се беше случвало да виждам. Говоря за деца 2-ри,3-ти клас, представям си в по-горните класове какво е. И учителите знаете ли какво си мислят "такава им е семейната среда"

Имаш поглед над всеки един клас в България и твърдиш, че родителите масово са идиоти?
Хайде по-полека с квалификациите. И си оправи заглавието.

Много добре знам как синът ми се държи когато е извън полезрението ми- независимо дали е на улицата и се играе или по-далече от мен! Няма агресия в него, години наред не е посягал, избягва хора, игри и всичко свързано с насилие- така е възпитан, но и такъв му е характера! За всичките вече 66 години през които ходи на какъвто и вид училище никой не е имал оплакване от него, дори напротив- помагал е на по-малките деца от него и дори му се подиграват, че избягва "нормални" игри като "хайде да се борим"!
Но също така имам наблюдения върху въпросните деца, които са му посягали- детето от първи клас продължава да се държи така и синът ми не беше единствената жертва (казах и преди, че държанието му продължава да е същото защото има закрилата на учители, директор и други хора, но кой да чете), а детето, което удари синът ми по носа пък не оставя дете, с което да не се закача, събаря, лежи върху него и т.н.!
Това поведение, че щом те бият значи си провокирал и да се търси сметката на една жертва не е никак правилно и това дава много лош пример и съобщение на всички тези, които посягат! Учителите може да не са звероукротители, но и не са картини по стените, които трябва да си затварят очите при такива дейности! Недопустимо е толкова малки деца да се държат като биячи търсейки си боксови круши!

така е учителите не могат да огряват навсякъде,но могат да помогнат по някакъв начин на такива деца.проблема при тормозените деца е че ги е срам да кажат кой го е унижил.след време ще спрат да го правят,но вече ще са нанесени психически дори и физически рани.и мен са ме тормозили като малка съученици.бяха 2 момчета не намирах причина заради която да ме тормозят.може би защото бях тихичко момиче не общувах много със съучениците си и предполагам че ги дразнило.то не ме блъскаха по-стените,то очилата ми ли не чупиха.подиграваха ми се че родителите ми са разведени.бях им за забавление просто.с времето се преместиха в друг клас ,ама те отдавна бяха спряли да ме тормозят.опитаха се и след като се преместиха,но тогава вече бях по-голяма и не ми пукаше и показвах безразличие спрямо тях.опитаха се да ми се подиграват,но думите им не бяха вече от значение явно г осъзнаха и претанаха.дори едното в по-голяма възраст нещо се опита да ми каже,ама така му се изрепчих че остана чак изненадан че го правя и подви опашка.Познавам много добре родителите тия 2ма съученика с едната майка даже съм работила.бих казала че са от добри семейства.много често родителите не знаят какви ги вършат децата им и берат срам после.да възпитанието идва от семейството,но си е до самия човек.Ако си лош винаги ще бъдеш такъв,колкото и на добър да се правиш, а добрият човек Винаги си остава такъв,дори когато е направил нещо лошо.

Родителите в 90% от случаите изобщо не знаят че детето му го тормозят в училище, това може да стане само в много ранна възраст 1-2 клас. Децата след 4-ти клас вече много трудно ще кажат, че някои ги тормози, освен ако не е нещо прекалено тежко, но обикновено става дума за 'поносим' тормоз и децата търпят и родители си мислят че всичко е ок.

Когато има диалог и близост между родителите и децата много лесно се установява наличието на проблем, дори и детето да го е премълчало.

Ние имаме проблемно дете в групата на дъщеря ми в градината. Агресивен е и бие наред децата, без да е предизвикан с нещо. Прави впечатление, че избира все едни дребнички, тихи деца, а не се репчи на по-височките. Според майката чедото й няма проблеми, защото вкъщи не бил такъв. Нормално - вкъщи е най-малкият, няма над кого да упражнява тормоз. Учителките говориха с майката, на родителската среща се повдигна въпроса, тя изпадна в истерия и си замина. Нещата не се промениха. В един момент учителките казаха, че с детето работел психолог, родителите го водели и ние се обнадеждихме. После обаче същите тези родители решили, че по 20 лв на сеанс не им било възможно да отделят, а и защо да го правели след като с детето реално нямали проблеми. Това в прав текст се заяви на учителките. И нещата си продължават постарому. Дъщеря ми дръпна на височина и вече не е сред избраните жертви, но понякога и тя го отнася. Говорих, че винаги трябва да казва на учителката вместо да отвръща, но тя не разбираше защо на нея не й е позволено да удря, а на другото дете му се разминава винаги. В крайна сметка реших донякъде проблема като се споразумяхме да не играе с това дете и да го избягва. Сега чакам следващата родителска среща, защото мисля, че много родители ще повдигнат отново въпроса и ще са бесни.

Ето такова неглижиране на проблема от ранна възраст води до подобни ексцесии в училище после. Ролята на родителя за мен е водеща. В примера с това дете в нашата градина изобщо няма да си правя труда да описвам майката и нейното държание, само ще кажа, че крушата не пада по-далеч от дървото.

Хм, точно тази сутрин, докато чаках с детето учителката да ги строи и да ги вкара вътре зад гърба ми имаше два ученички, някъде 7-8 клас, при тях дойде още едно момиче и почна заплашително да говори с едната.Замалко не скочи да я бие пред всички.Аз ги поизгледах, нападателката явно се усети, че доста хора я гледат, измърмори нещо заплашително и се оттегли...
HighSpeed и в нашата детска градина навремето имахме подобен проблем, но нямаше кой знае какво решение, защото въпросната майка изобщо не си даваше зор.С детето работеше безплатен психолог,но когато родителят не осъзнава проблема, нищо не може да се направи, за да се помогне на малчугана...