Трудно проговаряне - ТЕМА 21

Моята е на 5 г. и 3 месеца и не може да кара никакво колело, дори и балансно, но при нас все пак има и други проблеми.

Момичета да се похваля от вчера започнахме работата с ерготерапевта и съм много доволна. 

Смята се, че има, логично е да има някаква връзка между двигателните и говорните проблеми. Разбира се, че не всяко дете с говорни проблеми има и двигателни или координационни, напротив - много деца нямат, но от това не следва, че връзка никога няма.

Романол, ерготерапията ако не се лъжа е това, на което в англоезичните държави му казват occupational therapy. Повечето деца, които имат поставена някаква диагноза, касаеща изоставане в развитието, тук ходят на такава и винаги ми е било много интересно какво точно правят. Би ли споделила повече?

romanol, много се радвам, че си доволна от терапията. Къде ходите?

За моториките и говора съм съгласна с Магдена. Причините за не говорене или късно проговаряне са толкова много и повечето все още неизяснени,  че не може да се твърди с абсолютна сигурност има или няма връзка с моториките.

Наистина причините за късно и трудно проговаряне все още не са изяснени, но засега науката смята, че има връзка между фина моторика и проговаряне. Въпреки, че има деца с не-добра фина моторика и без проблеми в говора, и обратно с добра фина моторика и проблемен говор.
Важно е разбира се и развитието на общата моторика, но чак пък каране на колело на 3 години. Много малко деца в норма го умеят на тази възраст.

Връзката финна -> моторика - говор е все по-често оборвана и все по-спорна и как може да не е оборвана, след като, като цяло мозъкът е една мистерия за науката Често се чудя как е възможно да ходим на луната и да пращаме сателити къде ли не, а собственото ни тяло да е такава мистерия

И само като вметка, защото както се знае личният опит не е меродавен за общото /и двете ми деца са със страхотна финна моторика и проблеми в говорът/ и винаги ми е било много смешно като на терапии логопедите тръгнат да работят за финна моторика и с изнанада открият, че всъщност там няма много/изобщо работа, но пък продължават да борят в тая посока 

Моето дете нма никакви физически проблеми, нито неврологични. Нито някога е имал с фината или с грубата моторика   Не кара колело макар и да опитвахме. Аз самата не карам колело, действа ми зле на вестибуларния апарт така че не съм го насилвала. Не карам и кънки или ски въобще тези приспособления на които не се чувствам здраво на места си са ми омразни. И детето е като мен. Но има вербални проблеми. А е еднакво сръчен и с двете ръце.. А при логопед още от първия път правеше асансьор с езика ...обаче говора ...говора .....Така че наличие на едното И другото не  норма...

Моята когато беше около 2 годишна логопедката я караше да ниже макарони, да пуска маниста в тясно гърло, да хваша ледчета с щипка - справяше се чудесно, но пък дума не проронваше. И ме успокояваха с "фината моторика е чудесна". Да, ама тя до ден днешен не може да закопчее копче  от тези, които се мушкат в илик. Не се справя добре и с изрязване с ножичка. Ха сега, де, добра ли е фината моторика или не...
Минахме обследването в св. Никола. Останах малко...със смесени чувства. Според психиатърката не е добре детето да работи с ресурсен учител, само с логопед, нарече я "логопедично дете". Всичко идвало от късното проговаряне. Диагнозата е "разтройство в развитието на рецептивната и експресивната реч". Определили IQ=84 и ме успокоиха, че тя винаги ще има проблеми с усвояването на материала, особено в 5 клас, ама с това IQ...няма как да е друго яче. Но пък работата с ресурсен учител щяла да е направи "мързелива", а и да се чувства различна от другите, да ѝ насажда чувството, че тя непременно се спрвя единствено и само с чужда ппомощ. И до някъде съм склонна да приема това обяснение. Но от друга страна тази "чужда помощ" в момента я оказвам аз, ежедневно, и то "след дъжд-качулка" - като видя какво мазало е диктовката и започваме да оправяме някакви проблеми. Да, ама то математиката малко изоставим, щото там е разбрала нещата и се справя прилично и хоп - хайде по математика взели нещо ново и то не стигнало до съзнанието ѝ, защото не ѝ е достатъчно само да го каже госпожата и да направи 2-3 задачки след урока, а трябва много обяснения, по много начини, нагледно...и пак аз се заемам, но сега сме зарязали четенето, а тя започва да изяжда думи, губи се сред редовете....борбата е ежедневна и по всички флангове, защо да я водя сама? Толкова ли е лошо дете да работи с ресурсен учител?
Наистина нейното изоставане в момента е най-малкото, което някога е имала /как го обясних/. Това лято с много учене и работа доби самочувствие, че се справя. И някак - израсна и за други неща - да си върже косата сама, да се къпе сама. Вече не обува чорапите с петите нагоре или обувките наопъки. За мен това са постижения, успях да ѝ го внуша и на нея, много по-смела е. Но годината започна, взимат нов материал и тя започва да изостава от него. Темпото, с което напредват не е нейното...А психоложката ми излезе с предложението да учим един урок напред, за да не са ѝ непознати в час 
Понякога съм толкова "наникъде", че не знам дали правя най-доброто за детето си, това, от което то наистина има нужда 

Много се "забавлявам" като се почне едно етикиране на децата в случаите, в които имат някаква особеност - то се започва ама фината моторика, общата моторика, ама самостоятелен ли е или не е - и винаги е проблем. Ако едно дете в норма не яде всичко и е избирателно в хранителните продукти, то то е злоядо и толкова (ако не се катери - то е страхливо и т.н.), но ако детето е с някаква задръжка се започват - може да е СИД (напоследък вече доста модерно), аутистично поведение и пр. Аз с времето станах от кофти майките, които питат: "Защо мислите така" и една от логопедките от детската градина - взела детето един път за 10 - 15 минути, без да се позаинтересува от госпожите за какво иде реч (демек проблем със слуха), когато взе да ми говори разни неща, аз се поопънах и обясних, че детето има еди си какво - веднага почна, цитирам: "Ооооо, те тези деца с проблеми със слуха отключват СИД, знаете ли за СИД?" , еми наместих я много терминологично. После установи, че е много самостоятелен за възрастта си, защото и се наложи да си направи труда да поразговаря с мен и педагозите от градина. Така че не се връзвам на всичко, което ми говорят, знам че има дефицити и, че едното винаги повлича и другите, но това не означава на сто процента, че важи за всичко и всички - за съжаление всичко е до проба, грешка докато се набележат целите и стъпките, по които да се подпомогнат децата.
Що се отнася до колелото - моят кара от 4 годишен тротинетка, колело (в момента голямо, защото е висок) с помощни колелата, караше кънки почти самостоятелно, ама аз спрях да ги вадя нещо и не се донаучи. Сега се е заблял по скейтбортите, тези малките и се чудя дали да не го пробвам.

Здравейте момичета, синът ми е на 2 год и 6 месеца и въобще не говори, не казва думи, не иска да повтаря. Всичко разбира и показва като го питам за животни, превозни средства, цветове но не иска да ги назовава. Преди 10 дена направих консултация с логопед, посъветваха ме да отделям много повече време, да играя с него, да му говоря повече. Така и правя в момента, но за сега няма голям напредък. Мисля да го занеса и на психолог - Др. Мечкунова- гр. Русе. Някой ак има впечатления за нея ще съм благодарна, или съвети как го стимулирам да повтаря. Благодаря предварително, ще следя темата..

Бенчолино,много съм съгласна,че боравенето с безброй термини и определянето кой какво имал. Ако някое което говори,ама яде прецедена супа....е злоядичко,но ако има късмета да не говори и да не обича червено нещо в чинията.....е тва е аутистично поведение. Ако говори, но не може да е сръчно с ръцете,то е тромавичко, но пък ако не говори....вече голям проблем. Иначе на последния въпрос,няма стимулация да повтаря...мозъкът на детето си решава кога то ще повтаря думи. Занимавайте се,обяснявай всичко ,играйте.

Да изкажа мнение за колелото и аз и моят сега на 28 ще стане на 3, но не може да кара триколка дори, само я бута напред назад с крачета, слага крака на педалите завърта веднъж и край... а за баланса и проговарянето може би има връзка, защото като бяхме в Карин дом, го слагаха в един конус да седне и го въртяха, после го караха да мине по едни гумени като стъпки наредени по права линия и да върви по тясна пътечка като греда от тези, които играят гимнастичките, явно има някаква връзка, това им беше някакъв тест от който си правят някакви заключения за моториката, която е важна за развитието на мозъка... всеки специалист при който сме ходили казва да развиваме финната моторика за да се развива мозъкът. А за скърцането със зъби съм чела за неврологичен проблем или просто когато детето се разболява също започвало да скърца, ако не е глисти...


а относно моториката също - големият ми е на 12 и хич го няма в рязане и лепене, противно на това, че в детската градина като беше нон-стоп оцветяваше и много обичаше да рисува, а сега по домашен бит е направо аут, мрази предмета чак

И аз много се интересувам от добър ерготерапевт в София за дете на 1 год и 4 мес. Намерих един кабинет само на шипченски проход. Дали има хора,които са ходили там? От съпорт групата във ФБ за заболяването на дъщеря ми разбрах,че в Америка започват с ерготерапията от няколко месечни, а тук никой не ни го е споменавал. На мен даже ми отне доста дълго време преди да разбера как се превежда occupational therapy на български

Момичета да се похваля днес направихме изследването на слуха с упойката . Всичко е наред! 😇Много съм щастлива че поне проблема не е там. Та сега ще си почина малко,защото съм на дилемата: обследване в Св. Никола или посещение при някой професор невролог. За обследване вече разбрах че се чака много... 

daniela1222, при дъщеря ми два подхода дадоха някакъв резултат - първият да я имитирам какво тя прави - движения, гримаси, звуци и по някое време да започна аз да правя различни неща - тя обикновено се включва да ме имитира и понякога се излъгва да повтори проста думичка, която казвам. Вторият който прилагам от седмица, прости детски песнички /тя непрекъснато нещо си тананика, почти непрекъснато докато не спи и яде/, изпяти на български с прост текст, с повтарящи се срички, ако намериш и с хубава анимация още по-добре. Една-две и хванаха много окото и им се радва страхотно. Ограничих се да и ги пускам само тях от началото на седмицата и  обяснявам какво става в песничката, разказвам и например - сега патета отиват еди къде си, мама е тъжна, вика ги папа, те се връщат едно, две, три, като гледам да повтарям максимално простички кратки думи. Опитва се да си ги пее и се излъгва да каже от простите, кратки думички в песента. Та сега към края на седмицата, от както пробвам това, започна да се опитва да казва всеки ден нова думичка /пупу, чак не мога да повярвам/ при положение че от една година не се е пробвала да каже нова дума и е на 10 те думи, които казваше преди това.
tinna_st , много се радвам Успех нататък. Към кой невролог си се насочила?