Трудно проговаряне - ТЕМА 21

А момичета, за дъвченето пробвали ли сте да дадете дъвка? Дъщеря ми ги мрази, толкова я мързи да дъвче, че даже и сладкото в дъвката не я привлича. Иначе дъвката си е супер упражнение за ей такива мързеланчовци ако вече са на подходяща възраст да не се задавят разбира се.

Отново съм изпаднала в един от онези моменти, в които се чудиш откъде да захванеш...

При моят има един много голям проблем - ужасно нервен е. Винаги. Мисля, че и преди съм го споменавала. Двама логопеда и един невролог ми казаха, че това са си просто негови номера, че трябвало да разбере кой е шефът. Може и така да е, но има една важна подробност - той винаги е бил такъв    Винаги е бил нервен, откакто се е родил, буквално. Като бебе беше все в ръцете ми или в движение в количката и все в готовност всеки момент да се разреве, просто имах чувството, че съм родила едно кълбо от нерви. Не успях да се насладя на бебешките периоди, защото той наистина единствено и само ревеше... В никакъв случай не мога да кажа, че е разглезен към днешна дата, има си правила вкъщи, които иска или не се спазват, колкото и да пищи и реве, също така с писъци нищо не постига, но това не му пречи да изпада в "криза" за най-малкото. Ситуацията при нас дори не е "изтървана", защото никога не е била "хващана". В яслата е същия, тези сцени не ги прави само на мен. Не знам какво е това чудо и има ли някакъв шанс нещо да причинява тази изнервеност. Това със сигурност има пряка връзка и с проговарянето му, но наистина не знам откъде да започна да търся причина за тази изнервеност у него. Може да звучи несериозно, обаче буквално е така. Няма да се впускам в подробности какво значи "ужасно нервен е постоянно", че поста и без това стана дълъг. До това заключение стига всеки, който прекара повече време с него. Да, обаче... Какво да правя аз? Обяснявах, успокоявах, игнорирах, какъв ли не подход съм имала към тези изблици, но не постигаме нищо   Не знам какво и как да правя вече...

Киберспейс, на мен най - най - най - трудният период ми беше от 2 годинки до някъде 3.6. Моето дете също е много нервно, припряно, инато, тръшкащо се, не се спира, мрънка... И тя от бебе е така, беше на седмица като се започна целият кошмар с тая припряност и нервност, винаги сме били под напрежение. Честно да ти кажа, по-палаво и активно дете от нея не съм виждала. На 2+ децата пък тъкмо излизат от бебешкия си период, стават малки човечета с желания, проявяват си характерите и при нашите, липсата на говор ги фрустрира допълнително. Ние с месеци не сме ходили по нови места, защото тя ми се тръшкаше по земята на всяка крачка и то ставаше кошмарно. Аз месеци наред не съм имала възможност да отида да разгледам по магазините да си купя един нов парцал, защото едно излизане ми струваше нервна криза - започва да търчи и да цирика по магазините, пипа навсякъде, бута, искам да я дръпна за ръката, заляга на земята, блъска си главата. Идвало ми е да потъна в земята от срам и безпомощност. Някъде към 3 годинки вече малко се поочовечи и въпреки че не говореше, поне започна повече да разбира и да чува като се опитвам да я убедя. Още ми прави епизодичо циркове, но вече много по-рядко. На Хелоуин минавахме по къщите из махалата, други години сме се прибирали, защото тя директно е влизала в на хората къщите, не стои на вратата, а нахълтва и започва да пипа и не мога да я изкарам /ама и аз съм била ентусиазирана де  / Тази година беше културна работа за първа година и освен че беше много послушна, не си пипна сладките, които събра, а си ги докара у нас и си скри кошницата.
Ние в един период прибегнахме до хомеопатия, защото освен нервниченето, моята дъщеря и не спеше и бяхме станали вампири у нас от недоспиване. Но наистина добър хомеопат, даде също добавки за стомахчето, рибено масло и високи потенции хомеопатично лекарство - ефектът беше светкавичен. Даже сега съм поръчала едно хомеопатично сиропче Киетюд, за да й давам за някакви криви периоди, когато нервничи и не е на кеф.
Та, това цялото нещо го пиша, за да ти кажа, да не се отчайваш. Моята приятелка я гледаше и се кръстеше и ми казваше "Не знам как издържаш, аз щях да се побъркам с такова дете." Е, ей ме на, жива съм още и още съм си със всичкия. Още по-тежко става за родителя, когато вижда как децата вече говорят на 2+ или 3, пък нашите си мълчат или си мучат. Чакането е мъчително, но какво да се прави, ще трябва да издържите. Щом при моя дзвер има подобрение, израства се, само това ще кажа.

Krisita, всяко дете е различно, при всяко работят различни механизми. Предполагам логопедът Ви е препоръчал да направите на детето тест за слуха, за да отхвърли някои причини за трудното проговаряне. Има ли други причини да се забави говоренето на детето (силен стрес, хоспитализиране в болница, бременност и т.н.). Защо си мислите, че е СИД? Даваш ли и ще даваш ли добавки?