Здравейте,
доста дълго се чудих дали да пиша тук, защото сме говорили достатъчно по темата с приятеля ми, но уви, чувствам нужда да споделя и може би да получа някакви съвети. Заедно сме от близо половин година, имаме химия помежду си, но вече започва да ми тежи един проблем.
Ситуацията е следната:
Аз съм малко по- чувствителен и стеснителен човек и въпреки, че още в началото се харесахме много, исках да поизчакаме малко да се опознаем, а не от вратата за краката, но мисля, че в рамките на нормалното- да кажем месец, та се забавиха нещата с месец
После той имаше здравословни проблеми (но не са полово предавани болести, просто са му ограничени някои движения, защото го боли) и нещата пък се отложиха заради това. По негови думи не иска да се сецне примерно по време на нещо и да се почувстваме и двамата глупаво. Аз не го смятам за голям проблем, все пак сме възрастни хора, но уважих желанието му.
Говорили сме, той ми показва по всякакви други начини, че ме желае, напълно го осъзнавам рационално проблема, но на емоционална и чисто сетивна равнина се чувствам все по- нежелана. Той от друга страна, казва че ме разбира, но няма какво да направи след като го боли и така се получава един кръговрат.
В последно време опитва да ме задоволява по друг начин, но аз въпреки, че съм възбудена, не стигам докрай и виждам, че се комплексира от това и ме пита дали нещо грешно прави и т.н., аз от друга страна също се притеснявам, че нещо не ми е наред и така (не съм имала проблеми друг път). Имахме и един несполучлив опит за секс, от който той много се разстрои. Склонна съм да вярвам, че няма физиологичен проблем просто защото го виждам колко много се натовари и той покрай болежките, които му изникнахаа, а не е свикнал да е в неизгодна позиция и се комплексира. На мен от друга страна ми стана много мъчно, че не се получи, защото знам, че е харесван от жените и в миналото е имал немалко неангажиращи "връзки" и ми изникват кофти мисли като " е как с всичките лековати успя, а мен толкова ме обичаш и не успя". Може би егото заговори, не знам, но е факт, че ме обезкуражи.
Просто смятам, че последните месеци ми подействаха психически явно и съм охладняла и не знам какво да правя, чувствам се в безизходица. Знам какъв е проблемът обсъден е, няма видимо решение и ми остава единствено да чакам, но се натоварвам и ми действа на самочувствието като жена.
Виж целия пост
доста дълго се чудих дали да пиша тук, защото сме говорили достатъчно по темата с приятеля ми, но уви, чувствам нужда да споделя и може би да получа някакви съвети. Заедно сме от близо половин година, имаме химия помежду си, но вече започва да ми тежи един проблем.
Ситуацията е следната:
Аз съм малко по- чувствителен и стеснителен човек и въпреки, че още в началото се харесахме много, исках да поизчакаме малко да се опознаем, а не от вратата за краката, но мисля, че в рамките на нормалното- да кажем месец, та се забавиха нещата с месец
После той имаше здравословни проблеми (но не са полово предавани болести, просто са му ограничени някои движения, защото го боли) и нещата пък се отложиха заради това. По негови думи не иска да се сецне примерно по време на нещо и да се почувстваме и двамата глупаво. Аз не го смятам за голям проблем, все пак сме възрастни хора, но уважих желанието му.
Говорили сме, той ми показва по всякакви други начини, че ме желае, напълно го осъзнавам рационално проблема, но на емоционална и чисто сетивна равнина се чувствам все по- нежелана. Той от друга страна, казва че ме разбира, но няма какво да направи след като го боли и така се получава един кръговрат.
В последно време опитва да ме задоволява по друг начин, но аз въпреки, че съм възбудена, не стигам докрай и виждам, че се комплексира от това и ме пита дали нещо грешно прави и т.н., аз от друга страна също се притеснявам, че нещо не ми е наред и така (не съм имала проблеми друг път). Имахме и един несполучлив опит за секс, от който той много се разстрои. Склонна съм да вярвам, че няма физиологичен проблем просто защото го виждам колко много се натовари и той покрай болежките, които му изникнахаа, а не е свикнал да е в неизгодна позиция и се комплексира. На мен от друга страна ми стана много мъчно, че не се получи, защото знам, че е харесван от жените и в миналото е имал немалко неангажиращи "връзки" и ми изникват кофти мисли като " е как с всичките лековати успя, а мен толкова ме обичаш и не успя". Може би егото заговори, не знам, но е факт, че ме обезкуражи.
Просто смятам, че последните месеци ми подействаха психически явно и съм охладняла и не знам какво да правя, чувствам се в безизходица. Знам какъв е проблемът обсъден е, няма видимо решение и ми остава единствено да чакам, но се натоварвам и ми действа на самочувствието като жена.
Прати го на чакръклия да му намести чакрите, както и да се подсили с мурсалски чай или трибестан. 
Там няма сецване и за двамата! 
Затова толкова се измъчвам. Обръщам много внимание и на емоционалната част на една връзка, но все пак съм млад човек и ми действа това 
В началото беше много настоятелен, което мен леко ме отблъсна и после като му се получиха тия неща, пълна промяна.
Аз пък имам ли по-сериозни проблеми, не само от здравословно естество (говорим за наистина значими неща, разбира се, а не за глупости), секс е последното нещо, за което се сещам. Та, съвсем възможно е приятелят на авторката да е замесен от моето "тесто".