Работят ли децата ви през лятото?

На мен също ми е малко странно мнението на родителите, че децата трябва да учат все едно са на работа, за която те им плащат с грижи и никаква друга работа, хоби или занимание, неодобрено от родителското тяло не трябва да се поощрява. Аз поне така разбирам постовете. Не съм убедена, че децата им посвещават 24 часа в денонощието на тяхната кауза или ако го правят, че това е добре за тях. Ако например едно такова дете мечтае да стане готвач или флорист и е наистина амбициозно и добро в професията си - да кажем, че има потенциала да е на световно ниво, може да изкарва много по-добри пари от юрист или ИТ, но никога няма да разпознае този потенциал в себе си, защото тези му мечти не се поощряват. А за подобни професии се изисква да им позволиш да ги работят от много ранна възраст, защото няма как по друг начин да се научат.
Аз например бях много талантлив математик,  но майка ми държеше от СМГ да се преместя в езикова гимназия - голяма грешка, според мен, но на 13г. не ми дадоха право на мнение, за което и до ден днешен съжалявам. Животът ми тръгна в съвсем друга посока след Английската и сега се занимавам със съвсем друга професия, която също харесвам, но има малко общо с математика.
Имаше едно забележително момиче в моя клас в СМГ - сега най-известния български блогър зад океана, което още в 6-ти клас каза нещо, което никога няма да забравя. "Един ден ще бъда най-добрата в това, което правя - може да мета улици, но така ще ги мета, че само мен ще търсят."
Щастието не е в образованието или престижната професия, която родителите са ти избрали, а в това да следваш мечтите си.

Много просто. За мен идеята "да е ученик" включва "да учи", не "да работи". Ако има излишно време и скучае - да научи нещо допълнително. Да усвои някакво допълнително умение. Ако има нужда от почивка,. да почива. Да спортува, да чете книги, да ходи на кино, да се вижда с приятели, да гледа в тавана, ако иска. Не да работи. Това не е форма на почивка, а форма на ангажираност. В периода, в който работи, не е ученик, а работник. И има задълженията към семейния бюджет на всеки работещ член на семейството. Идеята, че "парите, изкарани от мен, са общи, пък парите, изкарани от теб, са си твои" не ми се вижда много възпитателна.

Ако тая идея я прокламирам аз към мъжа ми-да.
Но е факт, че моите и на мъжа ми парите са общи.  Те са за покриването на семейните нужди.
Децата ми не са длъжни да допринасят за финансовото състояния на семейството, не и докато са в ученическа възраст.
Дали за теб е възпитателно, или не-не ме интересува. Очевидно ти споделяш другата крайност, която за мен не само не е възпитателна, но по-скоро е потискаща и ограничаваща детето.

Не, и според мен не са - длъжни са, обаче, да са ученици, не работници. Ако имат някоя кауза, която им е близка и искат да работят благотворително за нея, за да научат нещо, това бих приела (въпреки, че в някакъв смисъл е "работа". Не и работа с/у заплащане и безконтролно разпределяне на парите, това не.

А дали някои деца са длъжни да допринасят за семейния бюджет... Има много хора, чийто единствен източник на доходи - за семейството - е сезонен бизнес. Дали имат семейно хотелче по морето, дали магазинче, дали дават ски под наем или отглеждат домати - все тая. Извън сезона доходи просто нямат. Ден година храни, както се казва. Ако децата не участват, трябва да се наеме външен работник - което намалява годишните доходи на семейството. И да, по някога на децата се налага да работят. не понеже им е забавно да опитат или понеже искат да си купят космически кораб, а понеже искат да имат отопление през зимата. И да, това е достойно и напълно за уважение. Не за презрение. Длъжни - не-длъжни, като няма - няма.

По въпроса за ограничаването на децата... ние ограничаваме децата си. Такава ни е ролята на родители. На 2 го ограничаваш да се качи само на катерушките или да се спусне само от висока пързалка, 5 ще го ограничиш да пресече само улицата, на 7 ще го ограничиш да се качи само в автобуса, на 14 ще ограничиш дъщеря си да има сексуални контакти с всеки, в който се влюби, на 16 ще ограничиш детето си да напусне училище, за да се ожени/омъжи и да има деца. А на 15 ще го ограничиш да си губи времето с бърсане на маси вместо да си почива или да учи нещо - или, изобщо, да се самоусъвършенства по какъвто и да било начин. Ограничаваме ги и ги възпитаваме - това ни е функцията. После те порастват и на свой ред започват да ограничават и възпитават своите деца.

Аз не твърдя, и никога не съм твърдяла, че деца, които работят, защото им се налага, трябва да бъдат презрени.
Напротив-наистина е достойно за уважение!
Имам приятелско семейство, което е от морско градче. Естествено-бизнеса им е сезонен. Имат ресторант и хотел. Сина им, който е 2ри курс студент, работи всяко лято там от 5 години насам. Освен него, в бизнеса им участват още 5-6 външни човека. Всички пари, които изкарва момчето са си за него. И за мен, това е повече от логично-работиш-плащат ти за труда ти-разпределяш изкараното, както сметнеш за добре. Купи си кола. Нужна му е, най-малкото. Представям си, как майка му сяда и му казва "сине, ти работи цяло лято в семейния бизнес, вместо да се забавляваш. Ама сега, няма да си купиш кола с парите, които сам си изкарал, ами ще ги вкараш в семейния бюджет, за да има дърва за зимата. Ако ти остане нещо-може и да си купиш кола".
Само си го представям. Абсурдно е, разбираш ли?
Естествено, има разлика, ако същата тази история се развиваше по следния начин: Мамо, аз това лято ще работя в хотела, за да не се чудим зимата, откъде да съберем пари, за да е топло вкъщи.

Мисълта ми е, че нито едно дете не е ДЛЪЖНО да работи. Това е избор, който то прави, не който му се налага от семейството. Ако се налага да работи, защото семейството е с крайно ниски доходи, тогава да-същото това дете ще получи уважение, но не бих показала такова и на родителите.
Не ме разбирайте погрешно. Ясно ми е, че в България има много семейства, които живеят с критичния минимум. Но, факта че карат децата си да работят, за да си вдигнат финансово нивото, не буди грам уважение в мен.

Е, 2ри курс студент по всяка вероятност живее другаде - но ако изборът му е да отоплява това "другаде" или да си купи кола... може би няма да е толкова необходима. А, забележи, колата не е прищявка - необходимост е. И въпреки това, има нужди, които са пред нея и се задоволяват първо.

Не мисля, че целта на работното "дете" е да допринася за семейния бюджет. Защо го изкарвате така? Може да работи и да се забавлява и да учи и много други неща, зависи вече как само се организира. Пък и ако само прояви инициатива да помогне в къщи, това си е негов избор.
 Аз съм много ЗА, "деца" след 16год. да работят! Защото в момента идват такива "деца" във фирмата по над 25 год. уж да работят но ако му се "види" много работата и казват "напускам" защото знаят, че мама и татко ще им осигурят блажения бюджет за живот.
 Има и друго в България, в университетите предлагат тези стажове във фирми свързани със специалността им и какво става, изсипват ми, буквално ми изсипват 5ма студенти, които татко и мама ги издържат и аз се превръщам в "стража на работния процес", работното време е от 9ч. сутринта до 13.00ч. и от 14.00ч. до 18.00ч.. Сутрин се нижат един след друг още не пили кафе, започват да пият кафе в 9ч.(вече е започнал работния ден), след това - обедната почивка протича по същия начин и като им се направи забележка те казват "не работя заради парите или стажа, мен родителите ми ме издържат" иии каква сериозна работа този младеж ще намери след завършването си на университет, точно никаква.

Е защо да работи, той иска още преди да е завършил да е минимум зам-шеф на отдел.

От 17 години работи, но не само през лятото. Голям мерак имаше да има собствена кола, не искаше да ползва нашата само от време на време и от там се започна. На 16 му бяхме взели мотопед, но това не му стигаше. След като изкара книжка започна работа в Макдоналдс. Ние му купихме колата и застраховката платихме, но за текущи ремонти и гориво, отговорността си беше негова. Така постепенно свикна, че мама и тати осигуряват жилище, храна, подпомагат обучение и хоби, но разни глезотиики като ресторанти, кино, екскурзии с приятели, подаръци на приятелката и тн сам си ги плаща. Вече е студент, точно миналата седмица покрихме непланирани разходи за учебници и такса за клуба по баскетбол към университета. Догодина иска Китай да посети, отворил си е спестовна сметка и планира всеки месец да вкарва в нея определена сума, за да събере пари за екскурзията. Много ми е интересно, дали ще успее 

Преди да завърша училище не съм работил, супругата ми е. Намирам го за полезно и дори необходимо.

А, каква работа да си търси 16-годишна ученичка за през лятото?

Ми каквото има и каквото одобрите като родители

Да използвам темата, въпреки че не е съвсем по темата 
Дъщеря ми (16) изяви желание да раздава листовки или да е промоутърка. Нечие дете на сходна възраст занимава ли се с това?  Колко време отнема, какви пари могат да се изкарат, трудно ли се намира такава почасова работа?

Нямам опит с моите деца, твърде са мързеливи,  но дъщерята на моя позната работи като промоутърка. Доколкото си спомням ангажимента е 4 часа дневно, възнаграждението 20 лв. на ден Намерила си е работата чрез jobs.bg.