Ще се опитам да съм възможно най-кратка. На 28 години съм и откакто се помня уча сериозна специалност (без значение каква). На няколко пъти през годините така се случи, че трябваше да прекъсна за по една година. С това следването ми се проточи вече 10 години (специалността ми се учи 6)! Имам още една, последна година до дипломирането, но силите ме напускат. Не мога да се концентрирам, чувствам непрекъснато напрежение и неудовлетворение от себе си и от живота си. Всички около мен вече са завършили и работят, а аз съм "вечната студентка". Изпитвам ужас някой да не ми зададе въпроса "Какво ново при теб?", защото отговорът от години насам е един и същ - Уча! Поради тази причина умишлено избягвам срещи със стари приятели, ограничила съм кръга от хора, с които се виждам до 2-3 човека. А преди бях душата на компанията, весела, забавна, интересна... Сега съм една 28-годишна провалила се жена! В никакъв случай не съм глупава, но имам страхотен проблем с мотивацията и концентрацията си. Той се утежнява и от безкрайната тежест от очакванията на близките ми... Загубих съня си, свалих много килограми за кратко време, всичко това е от притеснение и напрежение. Плача почти всеки ден, депресирана и апатична съм. Знам, че съм на крачка от финала, но просто не издържам вече! Постоянно се готвя (или по-скоро се ОПИТВАМ да се готвя) за поредния изпит, постоянно имам краен срок, постоянно си мисля да не разочаровам отново майка си и приятеля си с поредния провал... Съсипах се, буквално! Сега отново съм пред изпити и отново с краен срок за вземането им, което ако не се случи, ще чакам още 1 година до започването на последната година от обучението си. Мисълта за това не ми дава мира за секунда дори... Имам чувството, че ще полудея от напрежение!!! Просто не знам как да се справя с безумната умора, която чувствам от месеци и години, не знам как да съумея "да се събера" и да докарам нещата до край...
Виж целия пост
Абсолютен провал!!!
- Публикувана: 25 септ. 2016, 16:40 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2016, 10:39 ч.
# 1
25 окт. 2016, 10:39 ч.
Здравейте,
Това което ми прави впечатление, още от първото прочитане на писмото Ви е липсата на идентичност и идентификация. Някак успявате да останете абсолютно АНОНИМНА, тоест безименна, - Вашето име във форума е неизвестно, невъзможно за произнасяне, специалността и тежка, но и тя остава неназована. Тоест, като че ли липсва персоналност – защото полагате целият този труд, какво прави тази специалност и тази професия единствената възможна за вас, защо я избрахте за ваша мечтана реализация?( Според мен никой не би посветил 10 години от живота си на определена специалност, ако не я желае и иска) Кои са нещата , които правят вас единствена и неповторима личност. Кое и какво е момичето зад „Аз уча“? Уверена съм, че ако се замислите върху тези въпроси ще намерите силите и средствата да се мотивирате. Още нещо, което ми прави впечатление и то като че ли допълва казаното до тук изглежда останалите и въпросите които задават – родителите, приятелите и познатите са много по важни, мнението им е много по-важно за вас, от колкото вашето собствено разбиране за нещата и самата вас.
Всичко това според мен няма нищо общо с конфиденциалността и това, че повечето хора, пишещи във форума съвсем естествено искат да я запазят.
Даниела Тахирова -психотерапевт
Виж целия пост
Това което ми прави впечатление, още от първото прочитане на писмото Ви е липсата на идентичност и идентификация. Някак успявате да останете абсолютно АНОНИМНА, тоест безименна, - Вашето име във форума е неизвестно, невъзможно за произнасяне, специалността и тежка, но и тя остава неназована. Тоест, като че ли липсва персоналност – защото полагате целият този труд, какво прави тази специалност и тази професия единствената възможна за вас, защо я избрахте за ваша мечтана реализация?( Според мен никой не би посветил 10 години от живота си на определена специалност, ако не я желае и иска) Кои са нещата , които правят вас единствена и неповторима личност. Кое и какво е момичето зад „Аз уча“? Уверена съм, че ако се замислите върху тези въпроси ще намерите силите и средствата да се мотивирате. Още нещо, което ми прави впечатление и то като че ли допълва казаното до тук изглежда останалите и въпросите които задават – родителите, приятелите и познатите са много по важни, мнението им е много по-важно за вас, от колкото вашето собствено разбиране за нещата и самата вас.
Всичко това според мен няма нищо общо с конфиденциалността и това, че повечето хора, пишещи във форума съвсем естествено искат да я запазят.
Даниела Тахирова -психотерапевт
Препоръчани теми