Баба гледа внучето

Контеса, извинявайте, но Вие пишете за "социализацията над 3 годишна възраст", а моят въпрос и темата е за възраст 1-3 години.
Все си мисля, че в яслената възраст е по-важно да е добре гледано, а не кой точно го гледа.

Някои помнят, да се чуди човек как!
Но, това че не помнят, не значи че не им се отразява.
Виждам разликата между дъщеря ми и сина ми.
Тя винаги се е чувствала не достатъчно подкрепена, неуверена в себе си и неспокойна.
Бях принудена да я хвърля в яслата на годинка.
Синът ми се опитах да пусна на градина на 3, но категорично се възпротиви.
Не плачеше, не се дърпаше, само брадичката му трепереше и ми обясняваше: " Градината не понася на организма ми".
На петия ден учителките ми казаха, че не им пречи, но нито иска да яде, нито да играе с децата, а седи на столчето отчаян .
На следващата година тръгна на частна градина и буквално от втория ден нямахме проблем.

Биборана, именно.
Пиша за социализацията след 3 годишна възраст на детето, защото преди това няма такава реално. Не и във вида, който се спряга тук.

В яслена възраст пък въобще не може да се говори за добра грижа при 15+ деца в група под 2 години. В този случай майката/бабата като единствен и основен детегледач е в пъти по-добрия вариант пред яслата.

Освен ако яслите не са типа както е тук с по 3 бебета и един учител. Като правя уговорка, че в много редки случаи някой е по-добър от майката за едно дете под 3.
 
Това е само ако говорим кое  е по-доброто за детето, а не за майката.  

Без грам заяждане ще попитам - сигурна ли, че детската ясла е единственият (или поне основният) фактор за разликата между децата. Защото с брат ми сме точно така - аз ясла на 1 годинка, после ДГ, той - ДГ на 3+. Но при нас аз бях по-уверена. И майка ми обясняваше, моята увереност с ранното тръгване по социални заведения.  
Пиша бях, защото отдавна не правим сравнения, всеки тича в своята писта.
 

Как се работи ефективно 50+ часа седмично от вкъщи с дете до крачола ти?
Занимавайки го, разбира се.

Моите и двете деца са тръгнали на година - година и нещо на ясла и пак са с различен темперамент. Но се чувстват обичани и подкрепяни и двамата. А сега де?!

Сигурна съм.
Тя е нахакана и не си оставя магарето в калта, което е резултат от принудата да се " социализира" сред куп други принудени да правят същото, бебета.
Тя не помни, но аз помня как съм я заварвала обикаляща креватчето, смучеща двете пръсчета, с увиснал от мокрота памперс и солени бразди по бузите.

Аз имах известни притеснения за първи клас и умората, която ще се натрупва при целодневното обучение.
Ами, детето се чувства прекрасно. От класа само две деца не ходят на занималня. промених си работното време и успявам в 16,30 да съм пред училището. Даже има време и за допълнителни занимания.
За сега нещата се развиват по - добре от очакваното

Добре, де все пак в България живеем и не всички професии са с плаващо или почасово работно време.
Бабите често се пенсионират късно или не им се занимава.
В малките градове не мисля, че има опция бавачка.
И ако всяка майка е учителка, програмист и прочие свободна професия, кой ще продава книги в книжарницата или домати в супермаркета и т.н.?
Та затова аз по неволя си останах вкъщи-защото детето страшно много боледува, а аз ако работех щях да съм на кофти смени или по цял ден.
Пуснах го обаче на ясла на 2,3г. заради проблем с проговарянето и не съжалявам.
В яслата попаднахме на страхотни лели и винаги беше гушнат в някоя.
Обаче на градина не случихме, та се наложи да го преместя в друга.
НО!-оправдавам майките, които си дават децата на ясла на 1г.,защото ако доходът на ММ не стигаше и аз щях да мисля варианти.
Все пак не всяко семейство взима тлъст доход като бг мамските семейства
Та затова разбирам тези, които ги дават по-рано-просто не се знае на кой какво му се налага.

И аз се запитах същото...
Толкова много неща влияят върху формирането на едно дете, когато е малко, как пък точно яслата е виновна за всичко?
Има си наследственост, темперамент, има и семейна среда, която пък е основополагаща и въобще не я знаем каква точно е била.

Другият момент е, че аз лично не познавам дете, което да тръгне на ДГ или ясла без да е поне малко тъжно. Все пак сменя средата, всичко е ново за него, нормално е. Как искате от него да започне от първия ден с усмивка? Това е напълно нереално очакване. Дайте му време да свикне, пък дори и да поплаче, това не е толкова страшно. В днешно време много от грешките ни идват от това, че искаме да си опазим децата от абсолютно всякакъв стрес. А без стрес и промени, те няма да се развиват.

Не бива да се размахва пръст срещу майките, които от един момент нататък жертват времето с детето заради професионалните си ангажименти. Защото майчинството обогатява, дава нов поглед на жената върху живота й, може да доведе до преосмислянето му, но никога не бива да отнема. Вкопчването в детето на всяка цена и загърбване на личното развитие в кариерен план не е полезно нито за майката, нито за детето.

В момент, когато шансът да намериш добра работа, за достатъчно пари, с перспективи за бъдещето, едва ли ще се случи повече от два-три пъти в живота (говоря именно за живеещите в България, извън София), трябва ли да пропиляваш своята възможност? Все пак, колко пъти можеш да смениш професията си, колко пъти - да се "преориентираш" в кариерата? Сега е много актуално да се говори за учене през целия живот, за широкоспектърни умения и прочие комплексна изявеност. Ами, не всеки е в състояние да препуска по таблицата на длъжностния класификатор. Да не говорим, че за много професии са необходими задълбочени и експертни познания, които не се овладяват с поредния квалификационен курс. За мен не е вариант захващането за каквато и да е работа след като съм инвестирала Х време и У средства за своето висше образование и специализирани способности.
Не се ли стреми всяка жена към това? Не може след всяко родено дете да се започва от нулата. Ако майката държи на своята работа отпреди раждането или види своя шанс за професионална реализация в даден момент след него (както беше в моя случай), нека не бъде осъждана за своя избор да потърси съдействието на баба/гледачка/ясла/градина.

Е, ти направо задраска майчината любов с дебелия маркер. Все едно, ако дадат добри пари на сиропиталищата и физическата грижа за децата там е добра, да си оставиш детето в сиропиталище, защото то едва ли ще помни.

Донякъде съм склонна да се съглася- до една годинка са малки ангелчета, градят връзка и те гледат с едни големи очи и за тях си рок звезда. Обаче след годинката се превръщат в малки терористи, дето само искат да пипат и да плескат. В тоя момент общо взето няма значение кой бърше след тях.

Не ме анатемосвайте, ще напиша нещо, което няма да се хареса на много от дамите.
Майчината любов е измислено клише. За да се чувства една жена значима и много важна е нормално да се привърже към детето си и да се изживява като Бог , без когото детето не може. А то може и без нея. Много ми харесва една мисъл "Децата не принадлежат на майките си, а само идват чрез тях" . Утре децата може да идват чрез технологии - всичко може. Та в този смисъл майката от чист ЕГОИЗЪМ й се иска да вярва, че е незаменима и най-важна.
Знам, че доста от вас няма да ми повярват , но моето дете като че ли се радва еднакво и на баща си и на баба си (моята свекърва), която вижда доста рядко , почти толкова колкото и на мене. Нито съм незаменима, нито съм уникална. Момичето от детската градина също я привлича и доста често забравя да ми даде целувка и трябва да я подсетя да ме целуне, за да се почувствам аз добре.
Митът се разбива още от раждането когато видях , че детето ми търсеше да суче от всеки независимо дали е мъж или жена и се успокояваше от всеки, който го гушне без значение дали е роднина или не.
Та моето заключение е , че не е важно коя съседка или анонимна дама от форум ще те посочи с пръст и ще те определи като лоша майка (явно така си лекуват нервите някои жени). Важно е детето да те определи като добра майка в по-съзнателна възраст. Аз и сестра ми сме гледани от ясли и от баби , когато сме били малки, но смятаме майка ни за добра. Беше много адекватна, когато бяхме тинейджърки. А от този бебешки период - нямаме спомени - кой ни е бърсал сополите и дупетата - защо да го помним.
По скоро майката има нужда да се изживява като Светица и Героиня и да сочи другите с пръст, за да се издигне в собствените си очи. От комплекси най-вече.
И тези дами, които си водят децата на ясла няма нужда да се оправдават , защото другите няма да ни повярват. Ще скокнат "Ама май те гризе съвестта" Ми хубаво , нека си мислят каквото искат, аз нали си виждам детето как отива и как си го взимам от групата.

Да, само че БГ яслите са малко по-друга бира. Има някои нововъведения, но общо взето пак си е лелки, крещене, простотия. Сега научих, че специално се наливат европари да научат лелките, че градината ще е Монтесори и не е хубаво да крещят, както са си свикнали на село...

Дори и да е най-добрата ясла с най-милият персонал , характерът на детето е много важен. В групата имахме едно момче, което седеше тъжно и самотно въпреки усилията на персонала и майката си го прибра. Има пробен период преди да си запишеш детето . Не на всички деца им харесват разни групи , градинки и ясли без значение, колко са мили жените, които ги гледат.
Та всяка майка си преценява за своето дете , все пак тя има наблюдения върху него.