Баба гледа внучето

По-важно е тя какво смята за себе си.

Проектираш собствените си желания върху децата си. Това, че ти не искаш да стоиш у дома, за да ги гледаш, не означава, че ако си ги метнала в яслата още на годинка, адаптацията им е щяла да бъде цветя и рози.

Ами след като при мен градините започват от 3 г. и са до обяд, нямам опция баба, децата са ми с 3 г. разлика, колко варианта, възможни имам?!
 Понякога и 6 г. и 10 г. можеш да си останеш вкъщи, зависи от обстоятелствата. Аз също имам нужда от време за себе си, което в момента ми е невъзможно, но знам че е период.
 Детето ти можеше и на 2 г. да реве и да не се адаптира в ясла/градина, може би характера е такъв. Със сигурност гледането от баба до онази възраст е били по-добро за нея.
Уиш, писали сме заедно, подкрепям.0

Синовете ми са на 20 и 27, почти не съм работила след раждането им, а разговори за памперси съм водила само с педиатърката им, като сме били на консултации.   
Изобщо, в последните 3-4 години тук, във форума, съм писала повече за децата си, отколкото съм говорила за всичките им години досега.   
Или, простичко казано, спокойно можеш да гледаш деца, без ежедневието ти да бъде обсебено от разговори за тях.

Кой какво проектира, не става ясно от поста ти???
Там е работата, че знам какво мисли  и какви са последствията за майка ми. Тя никога няма да го признае. Истинска майка е, и това е.
Но то е до човек.
Имам пред себе си и друг пример, ще кажете,.... че понеже става дума за свекърва....
Ама преценете.
Майката на мъжа ми не ги е гледала до повече от 1 година вкъщи и двете си деца.
Е, няма случай, хора, в който тя да не се е изтъкнала и да не е разказала 10 истории, колко много е направила за децата си, колко много се е жертвала, мъчила се е и си е прецакала кариерата. Досадна е направо. Гледам мъжа ми е като омагьосан, смята че синовния му дълг е най - важното нещо на света. Нито смее да й  противоречи, нито разсъждава над думите й. Нито разбира явната манипулация, на криворазбраното "майчинство". На всеки друг вижда кусурите, но не и на маминка. Не е способен дори за размазано червило на устните да й направи бележка Тя мъж си има, но когато мъжа ми иде у тях, тя задължително носи едни тежки килими и китеници из къщата "сама", защото "няма кой да й помага в живота"

А това на колко моите съм ги "метнала" на ясла си е моя работа.
Племенниците ми са във Франция, от 6 месечни са на ясла и двамата ( майка българка , баща французин). Там повечето деца са така. Бях възмутена и аз.  Как може и т.н.

Сега ми се налага да призная, че хем са момчета, хем са по - адаптивни, хем са по- социални, хем са по - кротки, не съм ги видяла да се глезят, реват и крещят никога. Може да няма връзка с тръгването на ясла де?

Близко семейство  Бг, на 5 год.  щерка им се гледа още само у дома. търсят врътки как да не ходи на предучилищна изобщо. Такова лигавене, глезене и нарцисизъм у дете не съм виждала. Пак няма връзка с домашното стоене сигурно.

Успех ви желая каквото и да решите. То не е само до желание понякога, работа, заеми, ипотеки, психика, здраве... възможности .... Хич не просто и еднопластово

Не, не е просто и еднопластово. Точно затова единичните случаи не могат да бъдат база за обобщения.

Съгласна съм с Уиш, особено пък на база единични случаи, няма как да се вадят изводи. Паихолозите съветват дете до три да расте в домашна среда, едва ли на база на съседката детето, са стигнали до този извод. Кой колко може и желае, вече е друга тема, дъвкана нагоре.

Оф, тази практика по Европа и по Америка да ги пращат рано на ясли е потресаваща просто. 
Майка ми ни е метнала на баба ми, и аз съм от гледаните от баба. Добре ми беше с нея, имам по-хубави спомени от нея и по-си я обичах. Та най-много това да стане от гледането на дете от баба. 
Мнението ми е : до 3 г. вкъщи с мама, от 3 г. на детска градина, според това, което Зои е написала по-нагоре и според собствените ми впечатления от 2те ми деца. Най-рано 2,5 г. При частни случаи естествено, по-добре баба до 3 г. и после градина, отколкото ясла.
Моята свекърва искаше да гледа малката у тях, да съм я оставела от понеделник до петък да си я гледа, викам си 'Да знаеш, че така ще стане'. У нас не желаеше да идва, като е идвала, мъжът ми след това я обслужваше и не ми беше удобно, времето за нас се намаляваше всяка вечер, а пък и тя не искаше да идва. Ако я бяхме карали малката, щеше да се кандилкат с мъжа ми по 1 час сутрин и 1 час вечер в задръстванията, което щеше да е мъка и за него, и за нея, защо да си го причиняваме. Детската беше до нас, логистично и организационно беше чудесно, нямаше да се лишавам от детето си/и то от мен/ цяла седмица, щото на свекървата така й било удобно. Друг не предложи да гледа, затова отпадна при нас. Ако се бях съгласила мъжа ми да хвърчи като линейка напред назад, щеше да изкара и още 1 година с баба си. Аз предпочетох да не й давам такава власт над нас обаче и избрах детската.
Синът ми още по-рано тръгна, понеже бях самотна майка тогава, даже и аз нямах възможност да го гледам до 2 г. Баби тогава нямаше.

Пиша, защото темата ме интересува доста. Аз също съм против бабата и който и да е роднина да гледа детето. Без значение дали става въпрос за моята майка или бившата ми свекърва. Методите ни на възпитание са различни. При свеки няма забележки, всичко е позволено, детето яде това, което поиска и няма забрана за тъпченето с боклуци. Това е една от причините. Другата причина е, че виждам, че когато си взимам детенце от дома на бабата на детето му е тъжно, иска да остане там, казва, че в нас не й харесва, плаче и й е мъчно. Това ме съсипва като майка и ме кара да се чувствам несигурна в това какво мога да й дам. Може да прозвучи нескромно, но аз се смятам за доста добра майка и ме боли, че иска да е при баба си, а не при мен.
Та в обобщение това са водещите причини - несходство в разбиранията ни за отглеждане и страха, че тя ще ме измести и детето ще предпочита при нея, а не при мен.

Това са типичните страхове на младата майка. И аз така бях. Но, повярвай ми, много смешни и ненужни страхове са. Гарантирам ти, че няма баба на света, която може да измести майката от сърцето на детето. Не говоря за изключения като малтретиращи майки и подобни.

За мен това е основният мотив да не предпочитам баби. Винаги съм се старала да си организирам работата, така, че да мога да се справям с водене/прибиране. Ако има нещо инцидентно за няколко дни - тогава става. Но ежедневно гледане - не.
Според мен бабите са за да поглезят внуците от време на време и да им се порадват. Иначе, мястото на децата е при себеподобни, както и на бабите  . Ако бабите отглеждат внуците, според мен не е добре и за двете страни

Напълно разбираемо   

Впоследствие, обаче, човек осъзнава, че втората причина е напълно несъстоятелна. Ако зарежеш детето на пълно отглеждане при баба му, без да го поглеждаш въобще, тогава може и да те измести.
Но това не е твоят случай. 
Няма дете, което да предпочете баба си пред мама, независимо колко глезеща, предразполагаща и мила е бабата с него. Факторите са много и децата, макар и малки, ги усещат интуитивно.
Мама е млада, ухае добре, по-широкоскроена е, обича повече да излиза, знае повече за съвременните неща, били те техника, играчки, мода, книги.

Освен това, бабите отглеждат със свръхпротекция и глезене, а децата не обичат това и напълно го отхвърлят, колкото по-големи стават. Така че това, което сочиш работи при много малки деца. След време тъпченето с джънк, навличането и телешкият бабешки възторг от внучето вече няма да радват детето, ще иска по широк кръгозор, приятели и игри. Които само родителите могат да осигурят. 
Тоест, не се притеснявай за това. 

Врабчо, много жалко, че си имала такива баби. Моята баба беше всичко друго, но не и описаното от теб. Но си права, че мама си е мама и никой не може да я измести от сърцето на детето.

Хаха, откъде пък извади този извод за моите баби. Някои хора имат ясновидски дарби в този форум. 
Да не би това, което написах принципно за бабешкото отглеждане в БГ да не е вярно?

Винаги съм се чудела защо всеки втори по форумите е пасивно-агресивен. Уж излагаш мнение, но всъщност кълвеш недобронамерено. И то някой, който нищо лошо не ти е казал. 

Не, нямам ясновидски дарби. Предположих, че правиш изводи въз основа на личните си наблюдения. В противен случай, спекулации за принципното положение на нещата, неподкрепени от факти, не са нещо повече от празни приказки.

Личните ми наблюдения са върху много и различни български баби, не само върху моите. Или и това ще оспориш?

Това е последното, което ще кажа по въпроса, твърде много внимание ти обърнах.