Има ли смисъл да правим добро на хората?

  • 8 944
  • 52
Цитат
Достойният българин Атанас спаси 11 души, охулиха го, уволниха го, поболя се и умря (Обзор)  Съжалявам само, че излязох виновен, каза преди време Генчев Почина достойният българин Атанас Генчев, който през 2006 г. спаси живота на 11 души. “24 часа” го отличи същата година - на церемонията “Достойните българи на годината” той получи големия приз. Преди 10 години на 7 декември пътнически автобус пада в р. Янтра и в него загиват 18 души. 50-годишният Генчев, тогава шофьор в цех “Стомана” към завод “Модул” в Бяла, и Ивелин Иванов се втурват да спасяват оцелелите За тази благородна постъпка Атанас Генчев получи голямата награда на инициативата на “24 часа” “Достойните българи на годината”. Връчи му я тогавашния премиер Сергей Станишев. Тази неделя племенникът на Атанас Генчев - Светлин Наков написа в личния си профил във фейсбук: “Загубихме вуйчо ми, един доблестен българин, спасил 11 човешки живота в нечовешко бедствие, загубил здравето си покрай изживяното. Мир на праха му.” Вместо уважение, след случилото се достойният българин понася огромен стрес и упреци. Ето какво каза той още две седмици след катастрофата пред “24 часа”: “Толкова лоши думи чух напоследък, че се питам защо доброто поражда такива лоши чувства като злоба, завист и злословие”.
“Не мога да оставя хората и не съжалявам, че съм ги спасил. Съвестта ми е чиста! Съжалявам само за това, че едва ли не излязох виновен”, горчиво отбеляза приживе героят. Вместо хората да го уважават заради достойната постъпка, го нападат злоба и завист. “Останах без работа заради това, че съм спасил хора”, сподели Генчев тази година през април по Би Ти Ви. Уволнили го след катастрофта, защото не премълчал, че шефът на пожарната, повикана на мястото, бил пиян. “Аз вадя хората, той пада върху тях”, описва Генчев какво всъщност се е случило. В крайна сметка добротворецът загубил работата си, а шефа на пожарната издигнали, както сам споделя пред Нова тв. Не скрил и отсъствието на хора от Гражданска защита, макар медиите да твърдели точно обратното. Дошли, както сам заяви пред тв камерите, когато всичко свършило. Нямало и водолази, както твърдели медиите. Заради тази своя прямота Генчев става неудобен и повече от година е безработен, казва синът му Петко.
Грозните клюки по негов адрес обикаляли без спирачка. Негови съграждани твърдяли, че не слязъл да спасява хората, а за да им бърка по джобовете. “Един човек казал на майка ми, че най-лесно се пазарува с чужди пари в магазина. Аз на този човек докато съм жив няма да му простя”, сподели Генчев пред Нова тв. “Зяпачи имаше много, но не мога да упрекна хората, те не са виновни, така са ги възпитали”, е горчивият извод на достойния българин.
От всички 11 спасени от двамата преди 10 г., на погребението на Атанас Генчев присъства единствено Красимира. Придружавал я съпругът й. Изпращат го и тримата му синове. “Жалко е, че към хора като татко интересът - без значение дали са медии, общински власти, или някой друг, става голям едва когато ги загубим”, горчиво заключава синът му.
Копирано от https://www.24chasa.bg/
Поредния пример за правилността на поговорката "Няма ненаказано добро". Всичко друго мога да разбера, но ти да спасиш 11 човека от сигурна смърт и на погребението ти да дойде само един от спасените хора, не мога да разбера. Тия останалите 10 човека му дължат живота си в момента и изобщо са го забравили напълно, все едно че нищо не е направил за тях... Какви хора са това, не мога да проумея...
Виж целия пост
# 1
Доброто се прави заради собствената съвест, както и той сам е казал. Всичко друго няма значение, не можем да променим никого, но ако не направим онова, което смятаме за правилно, след това няма да си намерим място.

Лека му пръст...
Виж целия пост
# 2
Винаги има смисъл да се прави добро.

Виж целия пост
# 3
Когато правиш добро, го правиш за себе си. Не може да очакваш някой да ти е длъжен!
Дори и този човек не го е очаквал-видял е хора в беда-помогнал е! Други са се качили нагоре, по стълбата за негова сметка. Господ вижда всичко, това мога да ти кажа. Човека е починал, но съвестта му е била чиста-направил е каквото е могъл, за да спаси хората.
Виж, шефа на пожарната-той е жив, и ти гарантирам, че рано, или късно-всичко лошо, което е сторил, на гърба на този човек, ще му се върне стократно.
Има една друга приказка-направи добро-изяж ла*но! Да, масово е така. Помогнеш дне на някого, той утре ти се из*ере на главата. Ставаш, продължаваш, но знаеш, че ти си постъпил както трябва, а другия да му мисли.
Така че-има смисъл да правим добро-не го правим само на хората, а и на нас, самите.
Виж целия пост
# 4
За мен има смисъл. Аз се чувствам добре, когато направя добро на някого.
Виж целия пост
# 5
Има !
Защото доброто се връща !
Убедена съм в това !
Виж целия пост
# 6
Правим добро не "заради" хората, а заради себе си. Просто защото така ни идва отвътре. Ако го направим насила, с някаква умисъл, че ще получим нещо (материална облага, признание, чест и слава), то това не е "добро", а сделка.
Виж целия пост
# 7
За смисъл не знам
Знам, че на мен ми идва отвътре и го правя
Независимо, че често тези, на които съм помогнала, са ми го върнали тъпкано
Правя каквото мога като виждам, че отсреща има нужда, а аз имам средството
Виж целия пост
# 8
Едно е да направиш добро някому, съвсем друго е да спасиш 11 живота.
Може хората да не са разбрали, че е починал. По-лошото е че преживе са се отнесли недостойно с него. Да почива в мир!
Виж целия пост
# 9
Ако искаме да правим добро изобщо не трябва да си задаваме въпрос дали има смисъл.
Ако се чудим дали има или не, по-добре да не го правим, няма да е чисто, няма да е от сърце, а ще бъде заради облага, която вероятно не е гарантирана. А това не е добро, а пълната му противоположност.
Виж целия пост
# 10
Да спасиш човешки живот не означава да направиш просто добро. Спасението е нещо много, много по-силно. За да си спасител ти трябват голямо сърце и здрави гащи.
А доброто просто си го правиш, ако можеш. Моят дядо ми четеше една приказка: Направи добро и го хвърли в морето. Аз много съм мислила тогава с малкия си мозък, защо да го хвърлям? А се оказа, че то се връщало доброто. Днес вече съм убедена, че се връща, но не когато ти го очакваш или имаш нужда. Мисля, че доброто трябва да се прави, без после да се говори за него.
Направиха ми добро, голямо добро, а после всеки ден ми казваха, че са си изгърмели патроните за мен, че ако на тях се наложи...
Както се казва, пишман станах от тяхното добро.
Направо ти идва да си го платиш това добро!
Ако ще правиш, прави. Ако не-да си жив и здрав.
Виж целия пост
# 11
Ако в ДОБРОТО няма смисъл, то тогава, в кое има смисъл ?
"Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще!"
Мисля, че това е принципът на доброто.
Виж целия пост
# 12
Има.
Виж целия пост
# 13
Двама бащи загиват пред погледите на семействата си, за да спасят давещи се деца. Семействата на давещите се деца се изнизват, виждайки всичко...

Няма нужда да отговарям на въпроса от заглавието.
Виж целия пост
# 14
Ако очаквате "благодарност" или "признателност" или каквото и да е от този, на когото сте направили добро - по-добре не правете нищо. Не се заблуждавайте - така не правите добро, а търгувате с услугите си и очаквате да бъдат "заплатени".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия