Искам да кажа ... (90)

Вече дълбоко съм навлязла в друга сфера. Струва ми се късно, да захвърля всичко и да започна отначало.

Евала ти. Аз не знаех какво искам да уча, нито какво да работя. 2 години се готвих за изпитите в медицинския и след един скандал с майка ми, захвърлих всичко и тя щеше да получи удар.
Записах Педагогика, а след първи курс - и Психология с ясната идея, че едва ли бих се реализирала като психолог, но материята ми беше мн интересна.
След като работих като детски учител, се моля да не се налага да се връщам там .
Не знам какво искам да работя. Длъжността принцеса, мисля че ми отива.

И аз бях толкова объркана и не знаех какво искам, че тогава баба ми лека й пръст посъветва майка ми, че занаят трябва да имам. Завърших облеклото със специалност дизайн и това беше по въпроса за занаята. Първите години всичко ми беше интересно, но аз съм си такава - дай ми тема и всичко ще прочета и науча, шиех с желание, имах ли свободно време, кроя, шия, гладя, даже на външни хора шиех, майка ми не можеше да ми насмогне с платове, та започнах на нейни колежки, на познати, на близки, само и само да имам плат, то по онова време и това не беше лесно. Започнаха да ни водят на практики и посещения и като отидох първия път във завод в Плевен, не помня името, като ги видях за какво иде реч и как ходят на тоалетна под строй и, че са като зомбита и моментално ми се изпари целия ентусиазъм и желание. Разбирах, че дори да завърша дизайн, всеки минава първо като редови шивач и въобще не е така както съм си го представяла - дизайнерски колекции и прочее. Естествено сега мога да шия, но нямам желание. Цялото шиене като ученичка ми дойде в повече. От както съм завършила в началото си ших някакви дрехи и после започнах да се занимавам с други неща. Последно правих едни пердета, подгъвам дънки, панталони, каквото трябва знам и мога да го направя професионално, но предпочитам да не го правя и ако мога да си го спестя

Алечка, мерси за споделеното мнение, дано тоя път не се отплесна и да изпусна отново
Руми, и аз ползвам обикновена, но тая е по-шукаритетна, представям си, че ще държа и тя ще върши чудесата 

Ако не със сигурност да знаят какво искат, то поне някаква насоченост би следвало да имат на 18-19. И ориентация в какво са добри. Аз исках да следвам психология, влизаше се с изпит по литература, дали нямаше и история  Пределно ясно ми беше, че аз изпит по литература и/или история никога не бих могла да взема. И добър психолог нямаше да излезе от мен, но ми беше много интересно. Единственият ми шанс да следвам беше да вляза нещо с математика. Иначе за специалността си чух за първи път като отидох да подавам документи (и не само аз, никой не го беше чувал това нещо тогава), но много добре се подредиха нещата.

Аз смятам за грешка прекалената намеса на родителите на този етап.  Майка ми още след 7 клас ми каза, че решението къде да уча си е мое, тя може само да ми каже плюсовете и минусите на двата варианта, между които се колебаех. Много исках тогава някой друг да вземе решение вместо мен, но сега не съжалявам.

Ами голяма част не са ориентирани и ги тресе още романтичната представа за живота. Сложно е. И аз не знам какво да посъветвам синът си.

Флорче, стана ви интересно каква ти е специалността? И на Даун, дето знучи като перманентно безработен 

Аз завърших Международни отношения и дипломация. Алабалистика общо взето. Беше ми много интересно, учихме предимно история, политически науки и чужди езици. От цялата работа за 5 години мога да кажа, че придобих една добра обща култура. И езиците, де. Туй то. Чакам да се освободи място за външен министър  За Друго с тая специалност не знам дали мога се класирам 

Инженер съм аз. Средното ми образование  е Геодезия. Родителите ми също са геодезисти. Аз го изучих, тъй като ваканциите съм ходила с тях по командировки и винаги е било купон. Искаше ми се и висше да запиша Геодезия, но се учеше само в един университет, и приемаха триисетина човека годишно. Домързя ме да наблягам на математиката и даже не се пробвах. А тогавашното ми гадже тъкмо завършваше инженерство, и ми чертаеше бляскаво бъдеще как като завърша ще работим заедно и така станах поредния инженер. Не че имам и ден трудов стаж по специалността. Трябва да си вадя визитки, и се чудя да се пиша ли инж. на тях.
Синът ми учи нещо което му е интересно като специалност, мисля, че има и приложение.

Марипоса, политолог съм  , магистър, с почти избутан докторат, ама ми писна накрая, а и бях вече в Австралия и не защитих .

Като каза Австралия и се сетих. Вчера мой познат замина за Австралия. Ще се грижи за кошери в района на Пърт. Притесняваше го само, че разстоянието между двата пчелина е един ден път.

Само така му се струва. Аз ходя редовно на обяд на 200 км  .

О, и аз съм инженер. Висшето ми няма много общо със средното  
Като завърших работих в сферата на рекламата 6 години ежедневно, сега само от време на време по нещо допълнително покрай придобитите умения, и успешно вече 9 години работя инженерна работа. Искам нещо различно обаче. Въпреки, че съветвам синът ми, че трябва да ходи по една пътека, за да изкачи върха, а не да се отклонява и да губи по няколко години в различни посоки, самата аз съм такава, че след определено време стане ли ми работата рутинна и да я върша за нула време, без грам да я мисля, вече не ми е интересна и не ми носи удовлетворение.

В големите градове има центрове за кариерно развитие. Също така и към повечето университети.
Според мен би било добре, един тийн да се насочи към такъв център, да отиде и да види за какво става въпрос.
Вече отделно е какви специалисти работят там и как консултират, но нищо не пречи да се пробва.

Икономиката всъщност дава много широко поле за работа и изява. В 1-2ри курс се изучава обща икономика и тогава човек може да реши и в какво иска да специализира.

Журналистика самостоятелно - не. Винаги може да се изкара една магистратура, а и да се пише за списания и т.н. без нужното образование.

Марипоса, интелектуална собственост е специалността. Нищо не ми говореше тогава, но ми се стори интересно, чисто интуитивно, и я писах доста напред в желанията, макар и не на първо място. После като попрочетох реших, че страшно много ми харесва и се надявах да вляза точно това, както и стана. Радвам се, че не изкарах по-висока оценка на приемния изпит и не ми стигна бала за счетоводство например.

Даун, аз малко наизуст говоря за днешните 18-19 годишни, реално нямам наблюдения. Мислех си по-скоро, че от моето поколение (поне в моя клас) всички знаеха още от началото на последната година в училище какво искат да учат.

Появявам се след доста страници и в нова тема
По зададения въпрос няма да пиша - не мога да пазя диети. Малко отгоре са ми кг, ама...

По настоящата тема - колежка по средно на Силвия съм, но и инж. по същите науки. Работя си по специалността още от завършването, но в различни направления. В другите държави са няколко отделни специалности, а тук е само Геодезия (общо) и имам няколко правоспособности по различни закони
Големият се ориентира сам за гимназията. Продължава да му харесва посоката.
Дребният още не е наясно какво иска. Май ще стане "да е нещо с математика" (ама аз исках и с чертане  ). Баща му обаче не ще да го тикаме към строителния. Той самият избяга от обектите и стана търговец на строителна техника и консумативи.
Привърженици сме на идеята човек да си има професия/занаят. После може да кривва накъдето иска