Кога да позволим на детето да се откаже от тренировки?

Аз като малка бях минала през абсолютно всичко, което имаше в града - Танци, аеробика, модна агенция, шах, китара, пинг-понг, рисуване, волейбол, карате/таекуондо, английски за деца, математика, кънки на лед...
От всичко се отказах след някакво време (обикновено кратко), а на всичко исках да ходя първоначално. След време намерих сама това, което ме влече, което няма нищо общо с това, на което тогава съм ходила по кръжоци.
Тя може да намери нещо сега, а може и да не намери. Не мисля, че трябва да бъде насилвана, ако някой кръжок спре да и харесва. Нека опита от различните неща и да прецени, дали иска да се занимава с това занапред или не.

Според мен, дъщеря ти се отказва и губи желание, в момента, когато започне да се справя по-добре и треньорката започне да има повече изисквания. Факт е, че към най-талантливите и добрите в отбора/клуба, треньорите са най-критични, искат повече и ги натискат, защото виждат, че детето може да даде повече. Провери първо, дали наистина не иска вече да тренира повече или среща моментна трудност, която изисква повече упоритост и постоянство. Трудностите и дисциплината в спорта градят характера. Позволявайки на детето да се откаже, веднага щом му стане малко скучно или трудно, го учим на непостоянство и да избягва трудностите. Моят син е на 6, спортува активно от две години и половина. Започна с плуване, малко преди да стане на 4 и продължава да тренира до сега. Ходи редовно на баскетбол от година и половина, по 5 пъти седмично, по час и половина, лятото даже нямат почивен ден. Ходеше и на футбол, но аз физически нямам време да го водя, покрай всичките му други занимания и за сега го спряхме.
На моменти, когато се преумори повече или му е по-трудно иска да пропуска тренировки (досега не е искал да се откаже от някой от спортовете, освен от плуването, но там съм му казала, че като се научи да плува добре, тогава ще решава сам). Не му позволявам да пропуска повече от една тренировка. Ако е много уморен (все още му се спи на обяд понякога), се съгласявам да пропусне тренировката за деня, но с уговорката, че на другият ден ще тренира. Това се случва сравнително рядко - веднъж на 3-4 месеца.
Стремя се да не се научи, че при всяка пречка и спънка може да бяга и да се отказва.
Забравих да отбележа, че той сам си е избирал, на какво да ходи и ме кара да го водя. Ако нещо спре да му харесва и наистина не иска да тренира бих го спряла, но само ако наистина няма вече желание, а не след месец - два да поиска пак. И аз съм на мнение, че не трябва да се насилват, но и не трябва да им позволяваме да се отказват, когато им скимне.
Опитай се да разбереш, дали наистина няма вече желание да тренира или е само временен каприз.

Според мен проблемът е в това, че днес иска да ходи, утре не, в петък пак иска, а събота пак и е писнало.
Както по-горе бяха дали съвет - дай и някакъв срок да ходи и и кажи, че като мине ще реши окончателно. Обаче, веднъж каже ли: "Няма да ходя!" и край. Аз лично така бих подходила.
Като малка съм ходила на рисуване и народни танци, за по месец два. Таланта ми се оказа другаде, а и до ден днешен ми е трудно да ходя на нещо уж за удоволствие, а да е задължително да речем 3 пъти в седмицата. Постоянна съм на работа и в ангажиментите.
PS Оказа се, че съм "писател" (грубо казано) по душа, пиша когато си искам. И не съм го правила от години вече, но като седна за ден два всичко си идва по местата. Така, че според мен талант не се губи с времето. Може да дойде ден и тя сама да иска сериозно да се развива в балета, сигурна съм че бързо ще влезе в час.

Ние в момента сме в чуденка за волейбола.
Не е искала да не ходи, напротив, има желание, но треньора не я включва в мачове за сметка на други и затова е на път да се откаже.
Същото стана и с танците - две години ни мотаха, взимаха ни парите, а на едно състезание не сме участвали!
На волейбола още в началото отидоха на мач и бяхме много надъхани, но сега, вместо да се подобряват нещата, виси на скамейката.
В детската също ходеше на танци, така че всъщност си е доста последователна.
А, да. Беше за малко на баскетбол, но не и хареса.
И на плуване беше, но не можахме да продължим заради училището.

На дъщеря ми съм й казала същото - ако започне да има дни, в които не иска да ходи е по-добре да се отпише от танците. Днес ходя, а утре не - не е опция за мен. Или ходиш, или не ходиш въобще. Да не говорим, че правят концерти и ако ту я има, ту я няма, хич няма да има място на концерта, защото няма как само с нея да се съобразяват. Тази седмица й започна втората година, да видим как ще продължи занапред.

Бухтичка, говорила ли си с треньорката? Когато съм имала подобна ситуация /вече 2 пъти/ със  сина ми, съм коментирала с треньора и нещата си идваха на мястото И на мен ми направи впечатление, че желанието да ходи на балет секва, когато я преместят в групата с големите. Може проблемът да не е в по-високото натоварване и изисквания. Възможно е по-големите момичетата да не и обръщат внимание, защото е по-малка и да се чувства изолирана. Присъствала ли си на тренировка? Можеш ли да наблюдаваш отстрани?

Дъщеря ми е ходила на доста други занимания освен балета и почти всички е прекратила поради различни причини. Балетът остана...някак неусетно, но това беше нещото, което се задържа.
Нежеланието не е от типа днес ми се ходи, утре не ми се ходи. Това го имаше като беше по-малка. Още когато започна за втори път да ходи на балет й бях заявила, че вече ще е сериозно и на такива спорадични мрънкания не съм обръщала внимание, ходеше си. Просто в момента става по-трайно мрънкането.

Не знам как да разбера дали наистина няма желание, това е проблемът. Според мен тя не знае какво иска. Бях й предложила да ходи до края на годината и след това да си почине ако държи и да прецени дали да продължи. Но мрънкането се усили и вече направо й казах да спре от сега. Пак с идеята да не ходи известно време и да си помисли дали иска да продължава.

Queen L , говорила съм. Не е възможно да присъствам на груповите тренировки. Това, за по-големите деца, мисля че го имаше в голяма степен първия път когато започна в голямата група, тя не ги познаваше тогава изобщо. И наистина когато се събраха 5 деца на нейната възраст започна да ходи с много по-голямо удоволствие, имаха си техен танц и нещата вървяха. Но от тогава с големите се опознаха доста по-добре, не са й толкова близки, но все пак. А от старата групичка две деца не идват вече, но пак останаха 3.

При плуването например. Сега ходи инцидентно, когато й се плува, бе да взимаме карта, отива и си плаща еднократни посещения.

Аз като дете което е тренирало всеки ден от 4-9 години гимнастика ще ви кажа не натискайте децата да правят нещо против волята си само защото си мислете че така възпитавате характер. Аз не съм роптаела срещу тренировките, ходех защото ме бяха избрали в градината и никога не се замислих имам ли друг избор но и никой не ме пита искам ли да го правя. 5 години по-късно вече осъзнах че не съм някакъв огромен талант и това не е нещо което искам да правя но дългите години тренировки всеки ден по 4 часа ме накараха да намразя спорта завинаги. Спрях да тренирам и бях толкова щастлива, веднага си подстригах косата за да не може повече да ми правят кок и да търпя гадните фиби. Та финално искам да ви кажа че има огромна разлика между спорта за здраве и професионалния спорт и гимнастиката и балета не са спорт за здраве а са инквизиция тренировките са дълги, изморителни, често има травми и контузии и никой не те оставя просто да се движиш за здраве а те изцеждат докрай всеки път.

А защо трябва да се ходи на състезания? Наистина ли мислите, че едно дете, което е тренирало 1 година даден спорт е за състезание. Дъщеря ми вече 2 години тренира, не я пускам по състезания. Веднъж ходи, точно 6 месеца след като започна да тренира, много ми беше чудно. Правят тези състезания само за да си вземат субсидиите клубовете. Много добре мога да преценя, че не е за състезание, колкото и добре да се справя.

Съглсна съм с Niss, че тренировките са много тежки и трябва да имаш и психика за това.

Останалите деца се подготвят за състезание и усилено тренират. Никъде не е написано, че другите тренират по-отдавна или по-усилено. Значи е нормално да очаква, че ще е част от екипа. Детето стои на скамейката и гледа. Това е спорт колкото шаха и тото са спорт ...    Да не говорим КАК се чувства това дете. То може да е дете, но е достатъчно умно да разбере, че не е част от екипа и треньора смята, че не се справя добре.
Слаби треньори без капка такт и усет за педагогика са отказали от спорта повече деца, отколкото липсата на постоянство. 

Децата се отказват, когато осъзнаят, че не са особено добри в съответния спорт и колкото и да се стараят, няма да имат съществени успехи. Това ги демотивира и не виждат смисъл. И с дъщеря ти е същото - вижда големите балерини и край тях се чувства като непохватно и грозно пате, затова иска да спре. Май ти не искаш да се откажеш от идеята тя да бъде балерина. Приеми, че детето ти е с посредствени възможности по отношение на балета и е достигнала нивото, което не може да превъзмогне, за да се развива. Остави детето намира, искам да кажа.
Ти пък намери с какво да се похвалиш, че си постоянна - домашни тренировки. Постоянна си, защото имаш мотивация и ако спреш, ще се превърнеш с отпусната дропла, но дъщеря ти не иска да бъде балерина, така че няма какво да я мотивира да хвърля усилия в нещо, което вече не й харесва.

Децата не са глупави. Може да е забелязала това

Точно за това говоря.
Иначе не знам колко е добра, но скача, забива, бие сервиз.
А тренера пуска в игра едно момиче, което даже не може да отскача.

Съвсем нормално е според мен едно малко дете да не знае какво иска. Няма как да знае докато не е опитало. Само на теория не става. И точно това е възрастта (до към 13-14 според мен), когато трябва да опитват много неща, за да могат да преценят кое им харесва, а и те за кое стават. И по-важното - да се научат да правят избор. Не виждам никакъв проблем в тома да ходи 2-3 месеца на едно, после на друго, трето и т.н. Трябва да трупа опит. Когато го натрупа и ако е научено да прави избор само ще прецени на какво иска да ходи, вече трайно. Но това става в една по-следваща възраст и е различно при всяко дете. Категорично съм против децата да се натискат да ходят на нещо, което не искат, само заради постоянството. В ранна възраст трупането на разнообразен опит е по-важно от постоянството, според мен. По-късно ще дойде и постоянството.