Кога да позволим на детето да се откаже от тренировки?

С последното изречение на Дорис съм напълно съгласна. Обаче има и друго, Free Agent. Не знам къде тренира дъщеря ти, но предполагам е в сериозен клуб. А там треньорите търсят 2 вида деца - такива с потенциал и такива, които дават сериозни заявки, че искат да продължат. Защото успеха и реноменото на треньора идва именно от добрите постижения. Та, момичето, което не може да отскача, може да има други предимства, като например силна лява ръка, ръст, техника...На твое място биф говорила с треньора.

Иначе аз към момента съм на мнение, че да, трябва се пробва. Но ако нещо е харесно и детето е ходило 3-4-5 месеца, не трябва да се отказва, докато родителят не е напълно убеден, че детето наистина не желае да ходи. И не, не е само постоянството - говорим за дисциплина, развиване на умения и навици, справяне с несгодите, а и трупане на самочувствие.

Ако всички родители са толкова толерантни, в света никога няма да има елитни спортисти, виртуозни музиканти и други подобни занимания, в които за да блесне талантът трябва да е подкрепен с дългогодишен труд и постоянство.

От друга страна, за голяма част от децата, това реално не е тема, защото липсва и талантът.

От трета страна, вярно е, че трябва да се опитва за да се види кай какво харесва, но също така детството е време,  в което се изграждат навици. И ако навиците са свързани със скачане от цвят на цвят, това също не е добре.

Така, че аз мисля, че добре разбирам дилемата на авторката на темата и мисля, че тя не е дали да си тормози детето с балет или не. Но за съжаление, аз нямам еднозначен отговор, а мисля, че и изобщо няма такъв.

За дете, което няма да става спортист, както и авторката писа за дъщеря си, спортът е за удоволствие и здраве. Ако на детето му е омразно да ходи на спорт, предпочитам да не ходи и нямам никакви проблеми да го отписвам и записвам на каквото си поиска - днес на танци, утре на карате. Постоянството може да се проявява в ученето например, на което родителите на децата, които няма да стават спортисти, държат.

А в кой момент се разбира дали детето ще става спортист или няма да става? Ако непрекъснато го записваш и отписваш?

Ако родителите са с нагласата, че е възможно децата им да станат професионални спортисти, да натискат, но повечето родители нямаме тази нагласа, просто искаме децата да се забавляват и раздвижват, а да залягат над учебниците, това е 

Ами аз схванах въпроса на авторката като малко по-общ. Иначе, да, вие ще си правите с децата каквото си намерите за добре. "Ваши" са си.

  по принцип когато заведох в залата за първи път детето си, нямах никаква идея, че ще става състезател. Движехме се по логиката - спорт или изкуство с цел физическа активност. Играеше народни танци, каза че не му харесва и понеже показваше се премяташе нескончаемо и според мен застрашително за оцеляването си го заведох в залата.Та логиката ми беше, щом не ти харесват танците и не искаш да ходиш, ще изберем нещо, което предполагам ще ти хареса. От тази зала не пожела да излезе вече осма година, но ако искаше да излезе, щяхме просто да изберем друго.

Аз си мисля че човек ако има талант за нещо го усеща сам особенно ако не  е на 3 години. Всеки обича да прави неща в които се чувства много добър и съответно когато някой иска да се откаже значи не се усеща толкова добър. Родителя просто трябва да умее да улови този момент а не да се тръшка като магаре и да го кара да прави нещо против волята му защото така се градял "характер".

На теория е лесно, обаче на практика не винаги става така.

Ето, моята миналата година тръгна с огромно желание на танци. Проблемът й е, че иска да съм в залата и да си танцува до мен. Ами не става така. Казвам й, че ще я отпиша, щом се натъжава, че е сама вътре - още по-голям рев, защото тя искала да танцува. Да не казвам, ама преживяхме тежка година. През ден - искаш ли танци - ДААААААА, обаче искам да си до мен. Хайде да спрем да ходим, за да си починеш - не искам да спирам.

Лятото й дадох почивка малко повече, отколкото почиват на танците. Сега започна втората година. Първо и второ ходене без грам проблем. В събота се вкисна - искала пак до мен. Казах й, че или се връща при децата или си тръгваме и я отписвам, защото аз нямам нерви втора година да играя същата игра. Избра да се върне при децата. За утре от сега ми се изправя косата...........

Предложих й тази година да смени танците с друго занимание - категорична е, че не иска да ги сменя. До първия им концерт тази година сигурно съвсем ще побелея, добре че са производителите на бои за коса.

Първо, балетът се репетира, не се тренира .
Второ, за мен е средство, а не цел. Това е начин, дете което расте бързо и стои по цял ден на чин да се раздвижи, да се стегне, да изправи гърба. Балетът не е безобиден.

Разбира се, всеки родител преценява сам.

Ако моето дете иска друг вид танц или спорт, още утре я записвам.

Може би защото детето ти е по-голямо, а и сигурно се е научила да плува вече. Моята също ходи на плуване, но когато беше на 4-5 г. и тогава доста бързо забравяше всичко и определено си трябваха редовни тренировки. Не се получа да ходи веднъж седмично и да учи всеки път същите неща, защото дори и за толкова време отвикваше и забравяше.

Янечек, права си за доста от нещата.

Тя не е надарена с някакъв огромен талант, факт е. В групата й има няколко точно такива талантливи деца, които се представят великолепно и на международни конкурси дори. При нея такова нещо не виждам. Има го само постоянството, благодарение на което напредва все пак, но то е по-скоро от моя страна, отколкото от нейна. Аз не виждам проблем да си продългжава и по този начин, все пак не може всички да са супер надарени. Пак може да постигне доста. Стига да изпитва някакво удоволствие, но май вече й липсва то.

Когато си задържи интереса по-дълго време на едно занимание. И пак не разбираш точно дали ще става спортист, това зависи от много неща, но поне разбираш какво му харесва. Моите например от детската градина насам са ходили на народни танци, модерни танци, плуване, карате, футбол и навсякъде интересът им беше до 4-5тата тренировка, после започваше мрънкане и скатаване. Вече втора година ходят на баскетбол и въпреки, че им е доста натоварено (в момента тренират по 4 пъти седмично) нито веднъж не са се оплакали и не са казали, че не им се ходи. Явно това е техния спорт. Не знам дали ще станат спортисти и не ме интересува. Но държа това, с което се занимават да им доставя и удоволствие. И да са мотивирани. Защото в детска възраст мотивацията е много важна. Достатъчно насилствени дейности имат в училище.

А защо трябва да ходи, след като не й харесва? Не може ли да се избере някаква физическа активност, която да не изисква тренировки по 3 пъти на седмица и да не я натоварват? Като малка съм свирила на пиано от 5-годишна възраст до 6-ти клас, като ходех и 7-ми клас, но много рядко, а родителите ми смятаха, че ходя редовно. Не ми стискаше някакси да им кажа, че не искам - защото баща ми, лека му пръст, непрекъснато повтаряше, че били купили цяло пиано и трябва да свиря редовно. Ами на мен вече не ми се свиреше всеки ден по няколко часа и въпреки, че всички казваха, че имам талант, дотолкова се отвратих, че не продължих нататък. Учителят ми по солфеж идва да моли родителите ми да не се отказвам, заради таланта, а да постъпя в музикалното училище, но аз бях намразила свиренето. Предлагаше да почна арфа или флейта, като казваше, че там няма да се изискват толкова часове труд - но напразно. Сега съм много талантлив слушател на музика. От моя гледна точка, за част от тези години, които изразходвах за музиката, можех да науча още един език, например. Смятам, че за да има човек талант към такова нещо, не е достатъчно само музикалната надареност, а и много други неща, едно от които е упоритост и желание да полагаш този труд постоянно - която аз явно нямах, както нямах и развито творческо мислене и свобода на духа -  към онзи момент, от музиката беше останало само принуждението. Чудесен изпълнител, дори виртуозен на моменти, ама без особено удоволствие и без да влага кой знае каква душа в музиката. Т.е. загуба на време. Другите неща дойдоха по-късно, но музиката беше загубена кауза - точно заради принуждението, което дори беше някак негласно - страхувах се да наруша очакванията на родителите си.

Не намирам, че редовното свирене толкова години е изградило някакво особено постоянство у мен. В работата си съм дисциплинирана и постоянна, но в други неща - не особено, дори намирам за трудно да се накарам сама да върша неприятни за мен неща. Спорт в онази възраст съм тренирала по малко, но редовно, опитвала съм много неща и ми се отрази добре на физическото развитие, имах и колело и можех да плувам. Вече като голяма ми допадна аеробиката и години наред ходех в един клуб с приятелки, след това треньорката ни се премести, ние също се преместихме с нея и така.  

Според мен, детето трябва да изпитва удоволствие от това, което прави, за да не се отврати от това занимание. Какъв е смисълът да постига нещо в балета, заради твоето постоянство, ако не изпитва удоволствие и не й е в душата? Не виждам проблем да се ходи на нещо един или два пъти в седмицата.

Не съм казвала това. До преди лятната ваканция детето искаше да ходи, имаше желание. Не съм я карала насила и не мисля, че е отвратена. Просто започва да мрънка, че не й се ходи. И тъй като преди веднъж мрънкането беше преодоляно и желанието й се възвърна се чудя дали да я накарам да ходи още известно време, за да видим дали и този път няма да стане така. Според мен е нормално да има някакви спадове и понякога да не й се ходи. Не може всеки път да ходи със супер голямо желание и ако на всеки спад се отказва то наистина никога нищо няма да постигне. Опитвам се да разбера просто къде е границата. В кой момента трябва да й позволя да се откаже.
Ще се опитам да говоря с нея сигурно...да измъкна колкото мога повече информация, да разбера дали наистина не й се ходи и защо. Засега нямам особен успех, но ще продължавам.

Струва ми се, че заниманията на дъщеря ти с балет вече надхвърлят етапа "за здраве и добра стойка". Дали твоите реални амбиции не са по-големи? На ясно съм и с факта, че за да продължи с тази група, при този хореограф, дъщеря ти ще трябва да  се съобразява с нивото (и следователно- с честотата и продължителността на репетициите), но може би на друго място би могла да напредва по-бавно, с по-малко репетиции и това да й допадне?

Друга възможност е да промените леко насоката със занимание, което хем ще стимулира интереса й (нещо ново), хем ще може да се "възползва" донякъде от придобитите вече умения. Имам предвид да замените класическия балет с нещо като модерен балет, джаз балет, състезателни танци (пристрастна съм към тях, ама ще бъде зависима от наличието на партньор ). И художествената и спортната гимнастика предполагат много сериозен ангажимент- с твоя помощ дъщеря ти би трябвало вече да може да разбере колко труд и постоянство се крие зад красивите изпълнения.

И накрая, въпреки че съм против насилственото посещение на извънкласни занимания, много често детето (особено по-малкото дете) се нуждае от външна помощ, за да преодолее моментното си нежелание да посвети свободното си време на нещо или да положи усилие. Тук е мястото на родителя да разбере какви са причините и да прецени какво да предприеме (или да не предприеме). Пиша от опита си на майка, чиито 2 деца са тренирали активно и продължително един вид спорт, в съчетание с други "временни" и не толкова временни хобита.