Хи хии главният виновник за моите нерви е мъжа ми
опитва да помага и с домакинството страшно много ми помага, но стигне ли до бебката-направо ме побърква. Един ден я подържа 15-20 мин. на ръце и ми вика вземи е малко, че ми премаля ръката
Иначе аз по цял ден като седя гладна и нон стоп съм с бебето това е нищо....
Не очаквам никакъв отговор, просто някъде да си го излея ( на него не мога, защото е мноооооого чувствителен и тънкообиден и не ми се е пак ред скандали, сълзи и сополи).
леле, колко познато ми звучи...хахах... МОят мъж не с лошо и не се оплаква, обаче един път така ми стана много смешно като го подържа 10 мин и реши да поседне на дивана, ама бебето мрънка. Казвам му стани и го полюшкай , така като седиш на дивана неподвижно нали виждаш че се сърди... а той се оплаква че го заболял кръста...хахах! А аз като го нося с часове по цял ден..кръст ли ме боли...
ПОсле носи го, ще го храни, ама ми вика - я ми донеси и чашата с биричката, да си попиивам, че съм много жаден...
Ние майките стоим гладни, жадни, боли ни гръб кръст...
Честно казано чудя се има ли смисъл от цялата тази жертвоготовност...
Наистина си мисля, че ще ни е много по-лесно ако сме както някой беше казал - ПО-АЙЛЯК...
. Умрях от смях отворкото като се шибна
Така и не приспа Бебка
а какво по-хубаво от това за бебчовцте