Моля, изберете име за новата тема. 
ЮНЧЕТО върти се вече, става палаво човече.
- Публикувана: 11 окт. 2016, 09:03 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2016, 09:48 ч.
# 705
4 ноем. 2016, 21:07 ч.
Ей това е ключът към палатката 
Ако сметнете колко време губим в нета...
Виж целия пост
Е аз нямам фейсбук
Ако сметнете колко време губим в нета... 
# 707
4 ноем. 2016, 21:37 ч.
Дефакто, ако пресметна реално времето, което в момента ми отнема бебока, време за всичко има, но има едно голямо НО в моя случай и предполагам другите майки с две и повече деца,особено при тези, чиито мъже са се предали на работата в името на семейните гърла и необходимости . Като приключа игрите, забавите и приспиванията на човечето, търча да се разправям с баткото и обратното. Междувременно кучката си иска вниманието, храната и разходката (не я разхождам аз, но времето, което отделям, за да изритам баткото навън не е малко) и т.н. Общо взето, докато приспивам бебока, си правя план какво да свърша на шеста скорост и подреждам нещата по важност, че никога не се знае колко време имам и така обикновено моите разкрасителни процедури остават винаги последни. Да отбележа, че мръсна и одърпана не ходя, но си рева за боядисване 
. Аз по принцип не съм човек, който отдава особено внимание на външността си. Просто съм си хубава по природа 
Работата е в това, че хора всякакви и всеки има различни необходимости, които са важни за него. Ако на някоя мама й е важно да си направи прическа, за да се чувства добре, винаги ще намери време за това. Аз си се чувствам добре и без прическа, следователно време за това нямам и няма и да намеря. За друг е важно да има своето тихо време и да се порови в нета. За трети да прочете поне два реда от някоя хубава книга и така. За мен в момента е важно да намирам повече време за баткото и затова време за друго нямам.
Виж целия пост
. Като приключа игрите, забавите и приспиванията на човечето, търча да се разправям с баткото и обратното. Междувременно кучката си иска вниманието, храната и разходката (не я разхождам аз, но времето, което отделям, за да изритам баткото навън не е малко) и т.н. Общо взето, докато приспивам бебока, си правя план какво да свърша на шеста скорост и подреждам нещата по важност, че никога не се знае колко време имам и така обикновено моите разкрасителни процедури остават винаги последни. Да отбележа, че мръсна и одърпана не ходя, но си рева за боядисване . Аз по принцип не съм човек, който отдава особено внимание на външността си. Просто съм си хубава по природа Работата е в това, че хора всякакви и всеки има различни необходимости, които са важни за него. Ако на някоя мама й е важно да си направи прическа, за да се чувства добре, винаги ще намери време за това. Аз си се чувствам добре и без прическа, следователно време за това нямам и няма и да намеря. За друг е важно да има своето тихо време и да се порови в нета. За трети да прочете поне два реда от някоя хубава книга и така. За мен в момента е важно да намирам повече време за баткото и затова време за друго нямам.
# 708
4 ноем. 2016, 21:47 ч.
Нещо не ме разбраха някои , но не ми се обяснява,че няма да е за сефте!
Виж целия пост
Нещо не ме разбраха някои , но не ми се обяснява,че няма да е за сефте!
# 709
4 ноем. 2016, 21:55 ч.
Ок,Маги,а как се справяш с бебо при фризьора?ние ако спрем на едно място повече от 5 мин и се започва един протест,мрънкане,рев...докато не я гушна и взема на ръце.не мога да си представя как ще седя по 1 час за фризура,маникюр и т.н. а Грумчо,и аз мисля,че едното е за сметка на другото("готин" живот и по малко време с и за бебо или сладко уморително изтощение без мнооого социален живот, но до най-сладкото съкровище и няй-важното в живота ти). Колкото до детегледачка. ..ти би ли се чувствала сигурна да го оставиш дори за 5 мин на непознат човек дори и квалифициран? а аз никога не бих пропуснала и секунда от растежа й какво като съм уморена,понякога размъкната и негримирана...важното е че знам че съм направила най-доброто за моето бебе.
Виж целия пост
Аз чистя , гледам бебо, готвя, гримирам се и си правя прическа , и съм с маникюр винаги(мразя олющени или нокти без дори прозрачен лак), често пия кафе навън(с бебо!!) на фризьор ходя 1 път на 2 месеца някъде. Също и не излизам с раздърпани или мръсни дрехи , винаги съм спретната. Не се изтъквам в момента , но казвам , че се получава! Никой не ми е гледал и за час детето, ефинствено мъжа ми за да свърша някоя работа . Просто на някои им идва в повече умората и затова не се получава.
Не скачайте така на хората. Е аз нямам фейсбук за да следя кво става с другите, но и преди да забременея съм държала да изглеждам винаги добре без значение колко съм заета и уморена.
Не скачайте така на хората. Е аз нямам фейсбук за да следя кво става с другите, но и преди да забременея съм държала да изглеждам винаги добре без значение колко съм заета и уморена.
# 710
4 ноем. 2016, 22:00 ч.
Под входа ми е , запазвам час , уговарям с фризьорката да е бърза и татко му го гледа половин час. Бебо е свикнал основно с мен 24 часа. Постоянно ме търси с поглед , и плаче когато не ме вижда , но баща му го занимава с нещо и аз вече съм се прибрала докато усети. Не ме разбирайте погрешно, имам много криво бебе което не иска на едно място и обича да плаче и също така не спи особено много. Аз на бабите му немога да го оставя , камоли на детегледачка. Пълен абсурд. Просто ММ работи вечер и през деня е свободен, и го гледа ако ми се наложи да изляза( лекар или нещо друго) фрузьора даже не го пиша щото трае 20-30 минути максимум
Виж целия пост
# 711
4 ноем. 2016, 22:06 ч.
Еми значи адмирации.и аз си плача за фризура ама откакто останах съвсем сама с бебо даже до магазина трудно успявам...
Виж целия пост
Под входа ми е , запазвам час , уговарям с фризьорката да е бърза и татко му го гледа половин час. Бебо е свикнал основно с мен 24 часа. Постоянно ме търси с поглед , и плаче когато не ме вижда , но баща му го занимава с нещо и аз вече съм се прибрала докато усети. Не ме разбирайте погрешно, имам много криво бебе което не иска на едно място и обича да плаче и също така не спи особено много. Аз на бабите му немога да го оставя , камоли на детегледачка. Пълен абсурд. Просто ММ работи вечер и през деня е свободен.
# 712
4 ноем. 2016, 22:10 ч.
Маги, страхотно е, че успяваш да намериш време за себе си. Това е важно. За всеки, както писах, това "за себе си" е различно понятие, но покрай децата не трябва да забравяме никога, че те имат нужда от майки, които мислят и "за себе си". Баткото така един ден ме попита какво е моето хоби Направо ме фрасна с мокър парцал. Бях забравила, че имам хоби. И се поправих, което пък рефлектира веднага и върху неговите интереси. Иначе мама се превръща в бяла, черна и всякаква техника, а това, че е личност някъде избелява и изчезва. Децата имат нужда от личности до себе си, за да имат пример. Отделно, за да се научат, че и мама е човек, самата мама трябва да не слиза от пиедестала "човек"
Виж целия пост
Под входа ми е , запазвам час , уговарям с фризьорката да е бърза и татко му го гледа половин час. Бебо е свикнал основно с мен 24 часа. Постоянно ме търси с поглед , и плаче когато не ме вижда , но баща му го занимава с нещо и аз вече съм се прибрала докато усети. Не ме разбирайте погрешно, имам много криво бебе което не иска на едно място и обича да плаче и също така не спи особено много. Аз на бабите му немога да го оставя , камоли на детегледачка. Пълен абсурд. Просто ММ работи вечер и през деня е свободен.
Направо ме фрасна с мокър парцал. Бях забравила, че имам хоби. И се поправих, което пък рефлектира веднага и върху неговите интереси. Иначе мама се превръща в бяла, черна и всякаква техника, а това, че е личност някъде избелява и изчезва. Децата имат нужда от личности до себе си, за да имат пример. Отделно, за да се научат, че и мама е човек, самата мама трябва да не слиза от пиедестала "човек"
# 713
4 ноем. 2016, 22:16 ч.
Това имах впредвид! 
Със сигурност когато живот и здраве имам второ дете нещата ще са по различни.
Виж целия пост
Със сигурност когато живот и здраве имам второ дете нещата ще са по различни.
# 714
4 ноем. 2016, 22:27 ч.
Понякога е много "самотно", когато имаш кротко бебе. Абсолютно сериозна съм. 
Моята Маги или спи, или си играе. Колики не е имала, а от 2-3 месеца спи по цяла нощ по 10-12 часа. Не плаче и почти не иска да я носим на ръце. За 5 месеца само 1 път я чух да плаче зверски. Ако щете ми вярвайте дори почнах да си вкарвам филм, че детето ми е със синдром и затова е винаги усмихнато и спокойно.
Не е, болните ми фантазии са това! 
През септември успях да поема и да завърша един 15 дневен финансов проект и да си докарам някой лев. Успявам и на фризьор да ходя и на кафе също. Таткото ни лятото работи 20 часа на денонощие, зимата е вкъщи и много ми помага. Абсолютно равностойно ме замества.
Не, не се хваля. Имам време за всичко, но нямам с кого да споделям. Повечето ми познати започват разговорите с "Ох, милата, сигурно е много трудно с бебе" и като кажа, че не е така се почва "Айде, айде на каква се правиш" и на мен ми става едно такова самотно и неразбрано...
Не се правя на интересна, просто съм изкарала късмет.
Майка ми казва, че аз съм била същото бебе, но пък брат ми ѝ е "разказал играта".
п.с. Едната баба е на 650 км от нас, другата в САЩ и това е голям бонус за моето спокойствие.
Виж целия пост
Моята Маги или спи, или си играе. Колики не е имала, а от 2-3 месеца спи по цяла нощ по 10-12 часа. Не плаче и почти не иска да я носим на ръце. За 5 месеца само 1 път я чух да плаче зверски. Ако щете ми вярвайте дори почнах да си вкарвам филм, че детето ми е със синдром и затова е винаги усмихнато и спокойно.
Не е, болните ми фантазии са това! През септември успях да поема и да завърша един 15 дневен финансов проект и да си докарам някой лев. Успявам и на фризьор да ходя и на кафе също. Таткото ни лятото работи 20 часа на денонощие, зимата е вкъщи и много ми помага. Абсолютно равностойно ме замества.
Не, не се хваля. Имам време за всичко, но нямам с кого да споделям. Повечето ми познати започват разговорите с "Ох, милата, сигурно е много трудно с бебе" и като кажа, че не е така се почва "Айде, айде на каква се правиш" и на мен ми става едно такова самотно и неразбрано...
Не се правя на интересна, просто съм изкарала късмет.
Майка ми казва, че аз съм била същото бебе, но пък брат ми ѝ е "разказал играта".
п.с. Едната баба е на 650 км от нас, другата в САЩ и това е голям бонус за моето спокойствие.
# 715
4 ноем. 2016, 22:44 ч.
По принцип и моята беба не плаче и не се оплаква,спи си нощем като заспи от 20 часа и до 5:30 като по часовник,смее си се,хапва,тиха е с изключение разходките когато ако спра и за минута и се почват едни протесни нотии...а през деня будува почти изцяло, но си се занимава на шезлонга,гимнастиката,кошарката,докато мама изпере,малко сготви(обикновено сандвичи),изглади,стерилизира и т.н.и дойде време за разходка.какво ще правим зимата с по-малки разходки не знам.но пък тогава ще дойде времето на захранването и ще отворя фабриката за домашни пюрета и ще стане весело.после Коледа,Нова година и пролетта и времето минава:)))
Виж целия пост
# 716
4 ноем. 2016, 22:50 ч.
Баткото беше такова бебе Т.е. досега все едно бебе не съм имала И сега не се оплаквам,въпреки че този път определено имам бебе Просто вече отговорностите ми са в пъти повече. Иначе бебока ми просто иска внимание и това е нормално. Проблмът е в моите мисли и напрежение,че имам да свърша сто неща. Ако не мислех какво ще яде баткото,дали учи,какви проблеми има и т.н.,щях да твърдя със сигурност,че имам супер кротко бебе. И щях да съм почти нон стоп навън. Сега основният ми проблем е,че не мога да бъда достатъчно навън с човечето. Нговият сън вкъщи ми е важен,за да успея с всичко останало.
С баткото също се бях вкарала във филм,че може би е аутист За щастие,педиатърката му беше специализирала точно аутизъм и бързо ме изкара.
Виж целия пост
Понякога е много "самотно", когато имаш кротко бебе. Абсолютно сериозна съм.
Моята Маги или спи, или си играе. Колики не е имала, а от 2-3 месеца спи по цяла нощ по 10-12 часа. Не плаче и почти не иска да я носим на ръце. За 5 месеца само 1 път я чух да плаче зверски. Ако щете ми вярвайте дори почнах да си вкарвам филм, че детето ми е със синдром и затова е винаги усмихнато и спокойно. Не е, болните ми фантазии са това!
През септември успях да поема и да завърша един 15 дневен финансов проект и да си докарам някой лев. Успявам и на фризьор да ходя и на кафе също. Таткото ни лятото работи 20 часа на денонощие, зимата е вкъщи и много ми помага. Абсолютно равностойно ме замества.
Не, не се хваля. Имам време за всичко, но нямам с кого да споделям. Повечето ми познати започват разговорите с "Ох, милата, сигурно е много трудно с бебе" и като кажа, че не е така се почва "Айде, айде на каква се правиш" и на мен ми става едно такова самотно и неразбрано...
Не се правя на интересна, просто съм изкарала късмет.
Майка ми казва, че аз съм била същото бебе, но пък брат ми ѝ е "разказал играта".
п.с. Едната баба е на 650 км от нас, другата в САЩ и това е голям бонус за моето спокойствие.
Моята Маги или спи, или си играе. Колики не е имала, а от 2-3 месеца спи по цяла нощ по 10-12 часа. Не плаче и почти не иска да я носим на ръце. За 5 месеца само 1 път я чух да плаче зверски. Ако щете ми вярвайте дори почнах да си вкарвам филм, че детето ми е със синдром и затова е винаги усмихнато и спокойно.
Не е, болните ми фантазии са това! През септември успях да поема и да завърша един 15 дневен финансов проект и да си докарам някой лев. Успявам и на фризьор да ходя и на кафе също. Таткото ни лятото работи 20 часа на денонощие, зимата е вкъщи и много ми помага. Абсолютно равностойно ме замества.
Не, не се хваля. Имам време за всичко, но нямам с кого да споделям. Повечето ми познати започват разговорите с "Ох, милата, сигурно е много трудно с бебе" и като кажа, че не е така се почва "Айде, айде на каква се правиш" и на мен ми става едно такова самотно и неразбрано...
Не се правя на интересна, просто съм изкарала късмет.
Майка ми казва, че аз съм била същото бебе, но пък брат ми ѝ е "разказал играта".
п.с. Едната баба е на 650 км от нас, другата в САЩ и това е голям бонус за моето спокойствие.
Т.е. досега все едно бебе не съм имала И сега не се оплаквам,въпреки че този път определено имам бебе Просто вече отговорностите ми са в пъти повече. Иначе бебока ми просто иска внимание и това е нормално. Проблмът е в моите мисли и напрежение,че имам да свърша сто неща. Ако не мислех какво ще яде баткото,дали учи,какви проблеми има и т.н.,щях да твърдя със сигурност,че имам супер кротко бебе. И щях да съм почти нон стоп навън. Сега основният ми проблем е,че не мога да бъда достатъчно навън с човечето. Нговият сън вкъщи ми е важен,за да успея с всичко останало. С баткото също се бях вкарала във филм,че може би е аутист За щастие,педиатърката му беше специализирала точно аутизъм и бързо ме изкара.
# 717
4 ноем. 2016, 22:53 ч.
Когато децата са две вече е съвсем друго. Дори и да са най-спокойните на света отнемат цялото внимание, съгласна съм. Храниш едното, после правиш обяд за другото. Къпеш едното, после другото. Тъкмо едното заспива и другото решава, че трябва да крещи с пълно гърло. 
Искам второ дете, но засега ще се наслаждавам на спокойствието с първото.
Виж целия пост
Искам второ дете, но засега ще се наслаждавам на спокойствието с първото.
# 718
4 ноем. 2016, 22:58 ч.
С баткото също се бях вкарала във филм,че може би е аутист За щастие,педиатърката му беше специализирала точно аутизъм и бързо ме изкара.
[/quote]
Трябва ли да се притесняваме за това че ако бебо е кротък може да е проблем?
Виж целия пост
[/quote]
Трябва ли да се притесняваме за това че ако бебо е кротък може да е проблем?
# 719
4 ноем. 2016, 23:00 ч.
О, не се притеснявай за такива глупости! Всеки редови лекар ще забележи нещо такова.
Аз като чета, че всички бебета реват, а моето не и си набивам филми в главата! Ето до какво води спокойствието!
Виж целия пост
Аз като чета, че всички бебета реват, а моето не и си набивам филми в главата! Ето до какво води спокойствието!
Препоръчани теми