Грижа за лицето и грим за дами в прекрасната възраст 40+ No. 4

http://www.ratzillacosme.com/sun/kanebo-allie-extra-uv-gel-mineral-moist-neo/                                                   http://www.ratzillacosme.com/sun/biore-uv-aqua-rich-watery-gel/         
http://www.innisfreeworld.com/product/productView.do?prdSeq=1081 … reco=detail_10812

SPF 25 блокира 96% от лъчите, SPF 30 - 97%, SPF 50 - 98%!

Продуктите с много висок СЗФ са много по-скъпи, а може би дори по-дразнещи кожата и очите на потребителя, а могат да предложат много малко по-висока защита за средния потребител. Силно чувствителните индивиди могат да усетят разликата от допълнителната защита.

UBA - ултравиолетови лъчи клас А
UVB - ултравиолетови лъчи клас В - с по-ниска дължина на вълната, т.е. с по-голяма честота - т.е. проникващи по-дълбоко в кожата - те причиняват рака на кожата
IR - инфра червени лъчи, това са топлинните лъчи
Ще рече горното, че предпазва от двата вида ултравиотелонви лъчи и от топлинното излъчване, т.е с този крем няма да получиш петна, няма да хванеш рак и няма да получиш топлинен удар.
SPF 60 - означава, че след 600 минути ще ставаш червен. Или 60 повече кожата ти ще издържи на слънце отколкото, ако не е намазана със слънцезашитен крем.

SPF - sun protection factor (фактор на предпазване от слънцето).


PPD - persistant pigment darkening (упорито пигментно потъмняване)- това е другият метод за стандартизиране на предпазващите ни от слънцето кремове.


Слънцезащитната козметика с високи фактори 50, 50+ се постига с химични в комбинация с физични филтри. Тези стойности се пресмятат.
Когато става въпрос за дневни кремове, би било добре, употребата на   вещества, които оптимизират натуралната УВ защита на епидермалните клетки.Има активни вещества, чиито функции са точно тези и това са ново поколение активни съставки плод на биотехнологиите. Има растителни масла, които имат слънцезащитно действие- на пример маслото от невен, какаово масло, кокосово масло. Особено благоприятен за кожата е цинковия окис (особено за склонна към омазняване) и титановия двуокис. Важен е  баланса при използването на физични филтри, активни съставки и масла с защитно слънчево действие. Целта е ефективна защита и  добро усещане.


Какво има в белите кремчета против изгаряне и доколко ни предпазват от силното слънце?

Piz Buin е името едновременно на алпийски трихилядник и на марка кремове против изгаряне. Прототипът на съвременните кремове тръгва от Швейцария, от лабораторията на химика Франц Гретър, който през 1938 г. забърква мехлем срещу безмилостното слънце след жестоко изгаряне по време на изкачване на Piz Buin. Съвременни изследвания измерват защитния фактор на мазилото на Гретер - SPF 2.

Днешните кремове против изгаряне имат много по-висок защитен фактор и с SPF 30 - 45 не осигуряват нищо повече от средно силна защита. Днешните кремове предпазват и от целия спектър ултравиолетови лъчи - от причиняващите изгаряне UVB лъчи (ултравиолетова радиация със спектър 320-400 нанометра) до състаряващите кожата UVА лъчи (спектър 290-320 нанометра). От най-опасните UVC лъчи пък ни предпазва озоновият слой.


УВ-филтрите са физически и химически. Физическите осигуряват по-ниска степен на заищта , съответно се отбелязват като по-ниско число на опаковката като слънцезащитен фактор. Те действат на принципа на простото отражение на светлината. Химическите, действат на принципа на химическа реакция, т.е под действието на вълните на светлината (светлинните фотони) в кожата протича химична реакция - веществото, в крема, което е химичен филтър поглъща енергията на светлинните фотони и се образува ново химическо съединение. Така че по-високият филтър представлява и по-голям риск за кожата - т.е като почнем от просто раздразнение и сърбежи, алергични реакции, свръх отделяне на себум, че може и до крайно неприятни последствия да се стигне. Така че без нужда употребата на високи УВ-филтри е абсолютно ненужна, че и не е безвредна, все пак не работим целодневно на открито. Абсолютно достатъчен е градски филтър от 15 до 25 в зависимост от сезона и типа на кожата. Високите филтри са само и единствено за планина, море и екскурзия - т.е те се ползват ограничено във времето и инцидентно. Панацеята е шапка, очила с широка отстрани рамка и седене под чадъра.

Повечето лосиони са на един от два принципа. Една част съдържат химикали на въглеродна основа, които абсорбират ултравиолетовите лъчи. Такива химикали са оксибензонът и бензофенонът.

Оксибензонът образува безцветни кристали, които кожата поема без проблем. Лошата новина е, че покрай поемането на слънчевите лъчи той активира и свободните радикали в кожата. С две думи се казва, че това е генератор на свободни радикали и в крайна сметка може да причини болестта, от която е предназначен да те защити.

Бензофенонът пък е познат алерген, който прониква в кръвоносните съдове и следи от него често могат да се открият в урината например. 10% от нанесената доза бензофенон 3 прониква в кръвта. 

Бензофенон-3 има следните 2 предназначения:

1. Влага се в слънцезащитни продукти, за да формира УВ защита в комбинация с други филтри. Процентите на влагане обикновено са големи - и в този случай може да се смята, че не е безвреден (но официално е разрешен както и много други предполагаемо вредни съставки).

2. Използва се в нищожни проценти (0.1-0.3%) с цел да предпази цвета на продукта от избледняване. Тоест ако кремчето е бледорозово или бледооранжево (или какъвто и да е цвят) - ако този цвят не се предпази с нещо, той ще избледнee още докато е на витрината в магазина. За да се предотврати това се слага УВ филтър в много малко количество и така цветът се запазва дълго време. В парфюм предназначението му е същото - да защити цвета на парфюма особено ако е прозрачен флакона.
В този случай не може да се говори за вреда.


Втората група кремове са на принципа на отразяването на ултравиолетовите лъчи, разчита на точно толкова химия. Активните съставки там са титанов двуокис и цинков окис. Докато цинковият окис се смята за безвреден, срещу титановия двуокис има натрупано солидно досие. Изследвания показват, че той отразява едва 30% от слънчевите лъчи и че отгоре на всичко уврежда ДНК на клетките. В Съединените щати той минава за потенциален канцероген. Друга честа употреба на титановия двуокис е като бял пигмент в производството на бои, пластмаса и хартия.
Титановият двуокис би бил опасен, ако е с много малки размери на частиците (10-15-20 нанометра), но това няма как да се разбере - няма регулации, които да изискват този показател да присъства на етикета.


Много преди Франц Гретър да изгори някъде под Piz Buin, за да се предпазват от слънцето, древните гърци се мажели със зехтин, а аборигените с масло от ему. Сусамовото масло също се използвало повсеместно. Съвременни изследвания показват, че то спира 30% от ултравиолетовите лъчи. Кокосовото и фъстъченото масло, както и зехтинът го следват с 20%. За маслото от ему, което в Австралия използват и до днес (и не само като средство против изгаряне), се твърди, че отразява 100% от слънчевите лъчи. .

Естествената реакция на кожата, когато е изложена на повечко слънце, е производството на по-големи количества клетки с тъмен пигмент - меланин. Този процес на производство отнема няколко часа. Когато изгаряме, кожата работи извънредно, за да ни предпази. Постепенното изработване на тен е добра естествена слънцезащита. Няколко дена по 15 минути до час според типа кожа са достатъчни да си изработим симпатичен и полезен тен. Тези 15 минути без някой фактор, лепнат върху нас, са важни и за да може кожата да усвои витамин D, който си набавяме предимно от слънцето.
С просто какаово масло се ускорява потъмняването, има и други меланино-ускорители.

Фактори, по-високи от 8, правят поемането на витамин D почти невъзможно. А без него няма усвояване на калций, здрави кости, здрави клетки, здраво сърце. Смята се, че ако 90% от рака на кожата се причинява от слънцето, големите количества витамин D предпазват от други ракови заболявания. Въпрос на баланс, на разумно излагане и избягване на слънцето в пиковите часове, на подходящо облекло и на по-внимателно използване на бялата химия от кремовете против изгаряне.

Повечето УВ-филтри имат сравнително кратък "живот" - при поглъщане на УВ лъчи следва топлинно излъчване, а това си има граници и след това се скапва веществото. За% абсорбиране на УВ -лъчите (например фактор 30
абсорбирал 98 %), което е коректно, но иска мазане всеки 30 мин.
Има растителни екстракти, които не са УВ филтри, но защитават клетките от вредните продукти от УВ-радиацията - окислителните видове - радикали, супероксидни анион-радикали и т.н.
Такъв екстракт е ползван в един споменат български продукт - дневен крем, който за да остане натурален няма УВ-фултър. И това не е уникалност, напротив - доста са.


Цинковият оксид е добър УВ филтър, но трябва да се има предвид, че е и отличен подсушаващ агент, ерго - всеки бебешки крем против подсичане го има (той е и  отличен антисептик!), но там е в голям % (>8%).