С какво ви дразнят свекървите- 71

Зои, признавам си, че не е съобразително от моя страна, но знаеш ли какво се получава. Днес носи едно, утре носи друго, все едно ние сме добрите прасенца, които всичко ядем. И в един момент кво се получава, отваряш хладилника пълен с неща, които не ядем и се чудиш кво става тука? Ами, кво да става. Мама е идвала. Да не говорим, че и мъжа ми се дразни като решава някой вместо него какво му се хапва.
Защото те си мислят, че като сме тяхните деца и ако дадат пари ще ги похарчим за глупости.  
Свекърва ми по вдява някак си.
На майка ми, ако й кажа да не си харча парите следва тирада коя съм аз, че да й казвам как да си харчи парите. Дрисла съм била, парите няма да ги носи при св.Петър, тя решавала и някви ей такива. 

Зои, при нас няма вариант - Благодаря и точка. Тя държи да знае кое за какво е употребено. Тенджера ми подарява с инструкция как да я мия. Подари блуза на ММ и идва да ми обяснява на какви градуси да я пера. Ами аз не съм от Марс, сори. Носи ябълки и ме вика да ми даде инструкция коя ябълка първо да се изяде, че имало малко чукнато и да не изгние. Еми дразнещо е в крайна сметка. Не съм на 5.

Майка ми също носи, но после не ме кара да давам отчет за всяко нещо.

Много пъти съм описвала същата ситуация с моята. Ми няма оправия. Но и аз не си правя труда вече. Разпитва - не лъжа. Ползвахте ли го - не, ние ти казахме, че не ни трябва. Ами аз защо мъкна тогава? - Ами не знам, и аз това се чудя?
Точка.
Ама сърдела се, ама цупела се - хич не ме интересува.
На няколко пъти мина с един номер... Като донесе нещо, което не ползваме и не ядем, и аз се изтърва да попитам "това сега защо го носиш?", отговора е "аз ще си го ям, докато съм тука." Ок, яж си го. Спрях да питам. В деня , в който си тръгне, отива в кофата и толкова...А като те пита къде е? И иска да му го покажеш (когато не става дума за храна, разбира се)?

А защо ти не помислиш малко, че може просто да им е приятно да се погрижат за децата си?
Да бе, знам, че в една определена възраст е кръвна обида някой да те нарече дете на родителите ти, ама е факт. И като сте почнали да се размножавате, това не прекъсва роднинската връзка с вашите родители.
Това им е начинът да изразят обичта и грижата си към вас. Кой дава пари, кой готви манджи, кой затваря зимнина, кой пробутва чаршафи и сервизи...
То може и да ви гушкат и целуват, ама съм сигурна, че още повече ще риете с копита. Затова, кажи едно благодаря, пък после ако щеш яж, ако щеш хвърляй. Ще дойде време, когато ще ти писне да се доказваш като суперсъпруга и супердомакиня и ще се радваш някой да ти прати бурканче или кутийка с готово ястие, за да ти спести труд и време, което можеш да прекараш много по-приятно от висенето край печката.
Дано тогава същите тези досадни майки са все още живи и на крака, та да могат да дават... Защото може и да се обърне палачинката и бурканите с манджи за потекат в обратна посока. Или да раздаваш на чужди хора за бог да прости – както дойде.

Много сте практични, използвате го все пак!
 Деска, Джони, Кали, така е, прави сте и трите, просто ви казвам, че някой непоправим трудно ще се поправи, а ние трябва да си пестим нервите за по-важни неща
 Всичко съм преживявала, подарък с инструкции за употреба, храна в безобразни количества, намилане как всичко нейно е повече от моето. Ами такава си е, няма да се оправи. По-редки контакти гледам да имам и по-малко дразнещи теми да захващаме.

Сийке, точно от такива разсъждения съм развяла бялото знаме. Страх ме е как ще се завърти живота!
 Когато тръгваме от селото на Мм, свекърва ми и нейния баща ( дядото на Мм) винаги са на портата да ни изпратят. То е едно махане, закачане на децата, все едно в чужбина ще заминаваме. Безкрайно ми е приятно, честно си казвам, също си мисля този 90-годишен дядо, още колко ще ни маха!

Леле како ,опасна си,бръкна ми в душата.
И аз питам харесват ли и става ли ,носи ли се.За  корекция и няма да се разсърдя и не се сърдя,ако е не.И да отиде в коша също.
Защото сте в началото  и млади,се вглеждате и в нещо дето го няма.
И меракът да се гостува е силен в началото на внуците,докато се нарадваме,че ги имаме. После нещо ....бе няма.
Вчера подслушах разговор и  тирада на млада свекърва ,тъща,гледала детето на щерката час и почнала да се моли да си го прибират, Трудно е като отраснат и  пипат и  правят  бели и не разбират от дума.За  всички е трудно.Само да въздишам мога.

Това пък всичкото от къде дойде? И как им е приятно да се погрижат? Като си дават парите за неща, които ще отидат в боклука? А ако си търсят "пробутаните чаршафи и сервизи"? Какво правим тогава?
Сийке, кефиш ме по принцип, ама понякога си повечко емоционална... Никой не рие с копита и ти го знаеш много добре. Вероятно е особеност на възрастта, да не вдяваш, че това което правиш е безсмислено, но да се опитваш да обвиниш младите за това и да им обясняваш как "риели с копита" щото не възприемат хвърлените на боклука пари на родителите си, айде няма нужда чак толкова...

Много хора ползват пластмаси и химикали, и се чудят защо децата се алергизират от малки.
Например мокрите кърпички- не знам какво точно има в тях, но изчистиха мръсотия, натрупана с години върху един ел. ключ в мазето.
Втрещих се- светна с няколко движения, а пишат че нямат алкохол.
Като си помислиш- шампоанчета, кремчета, лосиончета, шишета, купички, лъжички, уж специално за бебета, но са си химия, а няма такава пластмаса, която да не старее и деструктира от светлината, топлината и т. н.

Аз майка ми я отучих да носи/дава неща, които не ползваме точно с демонстративно връщане, още като го дава или хвърляне. Няма друга оправия.
Още от малки все дуднеше, че тя готвела, пък ние не ядем. С години се води един и същи диалог.
Тя:
-Сега защо не ядете, аз съм си направила труда да сготвя
Ние ( двете в един стли)
- Ами знаеш, че това не го ям
-еее, цял живот фасони, опитай, може да започне да ти харесва  (да бе, сигурна от 1001вото опитване, точно ще вземе да ми хареса)
И това с години. Вярно, че от много малки със сестра ми се ме много злояди и не само майка ми, но и де що имаше лели, баби вуйни и прочие ни тормозеха да ядем.
Имаше момент, в който и заедно живеехме и тя изобщо не се грижеше за това с какво се храним. Ядем и сготвено вкъщи разбира се, но престана с пуфтенето и си готвеше за нея.
Изпоженихме се и тя поднови песента на нов глас. Хем знае, че няма да ползвам нещо, което иска да взема, хем настоява.
А аз хич не обичам такива разхищения. И тогава започна да минава с номера "за детето". Естествено на нещо, което не му е времето. Научи се по посочения вече начин, друг избор нямах. Пробвах какво ли не преди това. А храна не обичам да хвърлям. По-скоро няма да я взема. По-добре да отиде при някой, който ще ѝ се зарадва. На този принцип съм.
Вече не пита мен, та ми е лесно. На мъжа ми му праща щкембе от време на време, а на детето взима предимно плодове. Като е при нея го пита какво му се яде и тогава готви.
Имат научаване много инатите, просто трябва да си по-инат от тях.

Сийке, някак не ми се връзва някой да изразява обичта си, карайки те насила да вземеш нещо, което той самия е наясно, че не искаш. Като се отнася до храна. За сервизи, чаршафи и т.н. си права, повечето го правят от тази гледна точка, вярно е.

Наистина ли не я разбрахте Сийка?

То е добре старите да питат, ама като не се сещат да попитат, младите сливи ли имат в устата си да кажат какво им харесва или какво им се яде, и какво – не? Тази свекърва или тъща все ще умее поне едно нещо да приготви така, че да става за ядене. Ами похвалете, помолете точно това да ви донесе. Хем тя доволна, че уважавате труда ѝ, хем и вие няма да хвърляте. Ама и да хвърлите, толкова ли не можете да кажете – да бе, изядохме го, много беше хубаво. Ами все с рогата напред...


Станала съм жена на сума ти години, но майка ми също никога не идва с празни ръце у нас, нито пък ме изпраща с празни ръце. И въпреки че се научих през годините да си искам нещата, които знам, че ще оползотворим или каквото ми се е прияло от нейните специалитети, тя пак ще намери начин да мушне скришно нещо допълнително – обикновено някое бурканче сладко. Сто пъти съм ѝ казвала, че имам цял рафт с такива, че не ги ядем, тя пак праща. Ами, щом това я кара да се чувства добре, щом ѝ идва отвътре, да праща. И да знае, че все още с нещо е полезна. Няма нищо по-жестоко от това да кажеш на някого, че е излишен, че е безполезен, особено ако е родител.
Да, може да си живее живота и пет пари да не дава за деца и внуци, ама и това май не е много за предпочитане, нали? Тогава пък рев, що не си търсят внуците. Няма угодия!

На мен ми е странно как пък за толкова години тези тъй загрижени и любящи майки не са си направили труда да запомнят какво обичат и какво не децата им. Така, че ако ще се врътваме обидени, и аз като дете може да се обидя, че майка ми не ме познава и не знае какво харесвам.
А в описаните ситуации - хубаво възрастните са решили да влачат някакви неща, но трябва ли да държат сметка и да тропат с крак защо подареното не е консумирано, като вече n брой пъти им е обяснявано, че никой не харесва или няма да използва въпросното нещо. Не знам що за глупав инат или правене напук е това поведение и кой от двете страни има полза от него

Да де, права си. Нали говорим в момента за случаите, когато си казал 100 пъти вече какво няма да вземеш/не ядеш/не ползваш и те продължават да настояват да ти го пробутат.
не питали веднъж, не питали втори път, ама на стотния е вече крайно досадно. И ключовия момент е, че им е казано неколкократно.
На теб като няколко пъти ти кажат "Това не го ядем", даже веднъж да ти кажат, втори път ще го направиш ли специално за същите хора? За сина ти да речем

Како Сийке, никъде не съм казала, че ми е обидно, че съм дете на родителите си. Да, така е и така ще бъде, докато съм жива. И дърта магарица да стана пак съм си тяхното дете. Защо се жегна толкова?
Имах предвид случаи, в които обясняваш, обясняваш едно и също и отстреща никакво разбиране. Не може пет пъти да си казал, че нямаш нужда от тоалетна хартия и накрая пак да ти я донесат. Тук никой не се сърди конкретно на хартията. Това показва една черта на характера, която не е добра. Не зачиташ чуждото мнение и правиш, каквото си знаеш. Ами, досадно е. И това не е за "благодаря", когато някой ти налага да му търпиш недостатъците и те поставя в кофти ситуации.
Ето ся една свекърва  домъкнала два тира с домати, а ти живееш на място, колкото колело, ами неудобство си е. Другите домати къде да ги сложиш?
И накрая, защото не стават нещата по начина, по който ти се иска има - ами, те децата неблагодарни.
Да, права си за родителската грижа. Но нека не забравяме, че децата стават големи хора, имат свой живот и свои емоции. И поемат по своя път. И това е част от живота, както и онова "за Бог да прости"