ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

Галка, започнала съм да гледам серията отначало.

Ще пиша за по-важните места. Пуснала съм вече един пост.

Дано ми стигне времето днес.

Но не искам да гледам разбъркано, затова ще трябва да изчакаш да стигна дотам.

Но доколкото си спомням от директното излъчване, Азизе се ядоса, пита Йълдъз откъде е намерила тази скъпа рокля, при условие, че тя продава семейните ценности, за да имат  пари за наема и храна. Хилал пък я издаде, че ходила на бала на гърците, а е дъщеря на човек, загинал от техен куршум. Това още повече вбеси Азизе.

Така е, Варна!
Платформата е арабска!!!
Всичко най ново и хубаво от комшийте, го качват, преведено, до часаве от излъчването му.
Много са добри.

Майдрийм   за анкетата!
Гласувах с №3 - настава суматоха......

Аз също гласувах с 1, според мен Азизе затова му свали снимката

Азизе влетява в къщата
Азизе: Къде е Джевдет?
Бабата: Няма ли да ми каже добър ден моята снаха?
Азизе: Извинявай, мамо. Дай да ти целуна ръка.
Бабата: Недей, не си хаби целувките за мен, запази ги за друг.
Азизе: Мамо, тихо. Ще чуят децата.
------------------------
Азизе и Джевдет, целувки
.............................

Всички са в хола
Джевдет казва на момичетата да направят кафе на чичо си Тефик. Те хукват.
Тефик: Момичета, няма ли първо да попитате как го пия?
Момичетата се връщат
Йълдъз: Какво кафе желаете, господине?
Тефик: Я изберете вие какво да бъде. На кого да прилича? На баба, на татко или на вас?
Йълдъз: На баба.
Тефик: Ммм, тогава ще e малко лютичко.
Баба: Гледай го ти него.
Йълдъз: Тогава да е като татко.
Тефик: На татко? Е тогава ще е малко киселичко. Солено кафе.
Йълдъз: Тогава нека да е като нас.
Тефик: Ха! Ето такова сладко като захарче кафе ми направете. Тичайте!
Джевдет пита къде е Али Кемал. Бабата казва, че е забравила да го извика. Играел в махалата, праща Хилал да прибере. Джевдет казва, че той ще отиде.
......................
Али и две момчета стрелят.
Скараха се, той иска пушката, гърчето не му я дава. Сдърпаха се.
Али: И аз няма да ти давам пушката на татко тогава.
Гърчето: Какво пък разбира баща ти от оръжие? Той не използва оръжие.
Али: Използва.
Гърцето: Османските оръжия са скапани. Вие сте лоши войници. Гърците са по-силни. Скоро ще дойдат и вие ще се разкарате оттук.
Али: Ти се разкарай!
Почват да се бият. Джевдет ги разтървава
Джевдет към Али: Извини се веднага!
Али: Няма!
Джевдет: Ще се извиниш.
Али: Знаеш ли какво ми каза? Каза, че ще се махнем оттук и че ще загубим войната.
Джевдет: Говори ли се така? Вие не сте ли приятели от малки? Кажи, Никола?
Никола: Приятели сме.
Джевдет: Ами тогава? Хайде, сдобрете се?
Джевдет: На кого е тази пушка?
Никола: На татко.
Джевдет: Той знае ли, че е в теб?
Никола: Не.
Джевдет: Моли се да не научи. Хайде, вземи я. И право вкъщи!
Джевдет към Али: Да кажа ли сега на майка ти какво правиш?
Али: Кажи й! Тя е толкова щастлива, че се върна. Нищо няма да ми направи.
Джевдет: Гледай го ти умника! Защо се караш с другите, сине?
Али: Не ми дават да стрелям.
Джевдет: Добре, ще постреляш с мен.
Али: Обещаваш ли?
Джевдет: Обещавам!
Али: Сега ще видиш ти!
Джевдет: Няма да ти е много лесно. Можеш ли да ме хванеш.
Почват да тичат.
.......................
Момичетата носят кафето на Тефик
Тефик: Ааа малко горчиво е станало. Я ми дайте по една целувка да го подсладим
Азизе и бабата готвят.
Бабата подхвърля: Дали да не заведа децата да се позабавляват край пристанището довечера.
Азизе: Това пък откъде ти хрумна.
Бабата: Не, не, ще ги заведа аз, пък  довечера да става, каквото има да става.  
Азизе: Мамо!
Децата молят Тефик да ядоса с нещо баба им, че да се посмеят.
Отиват тримата при нея. И Азизе я там.
Тефик бърбори някакви неща. В крайна сметка я подкача за възрастта й.
Бабата: Като ти метна този терлик, ще видиш!
Всички се смеят.
Другите се изнизват. Остават Тефик и Азизе.
Тефик: Все още се смееш като малко дете.
Азизе: Ами ти ни разсмиваш.

Здравейте!За всичко споделено благодарско на всички,и на Варничка за неуморния и труд
П.С Аз попитах миналия ден,но ще го направя отново..Ще има ли бг.превод на сериала?
Добре,че сте всички вие да навързвам нещата,гледам с възхищение ,но за мое съжаление нищо не разбирам,само тук таме хващам някоя думичка.. ..
Приятни почивни дни!

Превод на български под формата на субтитри няма да има, защото няма екип, който би могъл да го направи.
Колкото мога ще маркирам основните неща с резюмета и превод на някои диалози.

Как ще стоят нещата с руските преводи, нямам идея.
Който ги следи да пише.

........................................

Халит:  Даже и да не й бях съпруг, щях да работя добре с Бергюзар

Да си задам и аз въпроса

Когато изкараха Али на площада, за да го застрелят, командирът призова Джево по име и фамилия.. Али тъй ли пък грам не се усъмни, като чу името на баща си

БЛАГОДАРЯ! За всяко инфо,превод,отговор и т.н за всичко!

Следва сцената на Джевдет – Азизе в банята и Джевдет с малката Хилал в спалнята.
С помощта на Дари ще се опитаме да помолил една туркиня да напише тези диалози на турски, за да мога да ги преведа в тяхната цялост. Ако не стане, здраве да е.

............................

Джевдет влиза в стаята на Али Кемал. Там спи и бабата.
Гали Али по главата
Бабата: Сънува.
Джевдет: Мамо! Какво има, как си? Пак ли се обади кракът?
Бабата: Кога ли е спирал? Остави ме мен. Кажи ти защо нямаш спокоен сън.
Джевдет: Вече съм забравил какво е да спиш спокойно.
Бабата: Същият си като баща си. И той скачаше от леглото посред нощите и грабваше оръжието. Казвах му няма да правиш от Джевдет войник. Не искам да става като теб. Карах го да се закълне.
Джевдет: Е, закле ли се?
Бабата:  Как не! Стана на две годинки и почна да ти дава пушката.
Тук казват нещо не ги разбирам
Бабата: Ти не знаеш какво значи някой да ти липсва.
Джевдет: Мамо, нима аз не страдам по вас?
Бабата: Ако знаеше колко много тъгува Азизе по теб, нямаше да  излезеш от тази къща, сине. И ние сме обичали, но аз любов като нейната не съм виждала. Това момиче ме плаши.
Джевдет: За Бога, мамо, какво говориш.
Бабата: Казват, че Господ подлага на изпитание хората чрез човека, когота най-много обичат. Оф, ама и аз почнах да ги приказва едни посред нощ. Хайде, отиди да си легнеш. Спи спокойно. Хайде, хубавецо мой!

..................................


На сутринта идва войник да съъобщи на Джевдет, че спешно трябва да се яви в гарнизона. Гърците са много близо до Солун.
Азизе: Какво?
Джевдет: Чу ме добре, Азизе. Гърците идват.
Азизе: И какво ще правим?
Джевдет: Какво може да направим? Или ще се бием, или ще напуснем града.
Азизе: Те не могат да дойдат просто така. Толкова хора живеем тук. Тук са имотите ни, земите ни.
Джевдет: Ти се подготви. Събери всичко. Извади своите документи, на майка, на децата. Не пускай децата на улицата.  Аз отивам и се връщам веднага. Разбра ли?
Азизе: Добре.
Азизе е с угрижено лице
Джевдет: Азизе, не се страхувай. Ти си войнишка съпруга. Половин войник си.
Азизе: Джевдет, имам лошо предчувствие. Не може ли да не ходиш този път?
Джевдет: Как няма да отида?
Азизе: Не знам. Нямам представа, но не отивай.
Джевдет: Длъжен съм да го направя, Азизе. Ти не си сама, много хора сте, всички сте заедно. Направи какво ти казах. Приготви всичко. Чу ли? Ако съм възпрепятствам, хващате първия влак за Истанбул и отивате право в Измир. Ако не успея тук, непременно ще дойда  в Измири ще ви открия.
Азизе: Не, без теб никъде няма да ходя.
Джевдет: Ще отидеш, Азизе! Ако нямаш друг избор, ще отидеш. Ще отидеш заради доброто на децата. Разбра ли? Всичко е наред, нали?
Азизе кима
Азизе: Добре. Щом ти смяташ, че така е редно.
Джевдет: Азизе...
Прегръдка
Много хубаво изигра Берг тази сцена.
Джевдет тръгва
Али Кемал е недоволен. Обещал му е да стрелят заедно. Джевдет му казва да се прибира, днес няма да излизат навън. Али казва, че и той щял да дойде с него по военни задачи.
Джевдет: Добре, тогава твоите задължение ще ги върши някой друг.
Али: Че какви са моите задължения?
Джевдет: Ти не си ли мъжът в това семейство, когато мен ме няма. Няма ли да се грижиш за мама и сестрите си?
Али: Но аз нямам пистолет.
Джевдет: Обещай, че няма да оставиш без закрила тази къща и го имаш пистолета.
Али: Добре, ама искам твоя.
Джевдет: Обещавам

==============


Джевдет е в гарнизона.
Началникът му казва да изтегли войските, ще се предислоцират и ще изградят гарнизона на друго място. Джевдет отказва да се подчини на заповедта. Заплашва да доложи на по-висщестоящите, ако не бъде отменена заповедта.
„Нехайството ви, когато врагът е пред портите на града, ще ни струва скъпо.”
Началникът казва на Тефик да припомни на Джевдет какво е наказанието за неподчинение. Затвор. Началникът го праща в затвора за неподчинение.

===========

Джевдет казва на Тефик да съобщи на някакъв паша, предполагам по-висшестоящ началник какво се случва с него. Тефик обещава да направи всичко по силите си.
Тефик да се грижи за семейството му, ако Солун падне. Тефик : „Като свое родно”

Азизе и бабата вземат от сандъка документите
Започват да ги разглеждат
На Азизе, на бабата, Йълдъз, Хилал, Джевдет. Всички документи са на линия.
Бабата: А с Али Кемал какво ще правим? /Али подслушва в това време под леглото/
Азизе: Как какво ще правим? И той ще дойде с нас=
Бабата: Ако ни попитат за него, какво ще кажем?
Азизе: Какво може да кажем, мамо? Аз ще кажа, че съм негова майка, а Джевдет, че е негов баща.
Бабата: Значи ще излъжете, така ли?
Азизе: Че това лъжа ли е? Не сме ли ние неговите родители?
Баба: Той не е ваше дете. Рано или късно това ще се разбере.
Азизе: А какво да кажа на детето, мамо? Джевдет те намери в едно опустошено село. Майка ти, баща ти, всичките ти любими хора бяха избити. Само ти беше останал в едно мръсно мазе . Това ли да му кажа? Когато Джевдет ми доведе това малко създание, се влюбих отново в него. После се родиха момичетата. Имаше ли ден, в който да съм съжалявала? Не. Не бих могла. Той е мой син. Дори и да не съм го родила аз, Али Кемал е мой син.
Баба: Добре дъще, добре. Като дойде Джевдет и той ще измисли нещо.


.........................

Джевдет е в затвора. Пристига един войник, на когото е заповядано да го убие.
Спасява го един мъж. Джевдет го пита кой е, той не го познава.
Човекът показва, че познава семейството на Джевдет. „Баща ти е Абас, загинал в Плевен, дядото ти е Осман, загинал в Крим, да продължавам ли?” Казва, че добре знае защо искат да убият Джевдет. Тези хора са предатели на родината. Готвят се да продадат Солун на гърците. Но не всичко е приключило. Има още време да бъдат спрени. Казва на Джевдет да отиде на някакво място / не му чувам името/. Сам, да не се доверява на никого. „ Ако един ден някой дойде при теб и ти каже, че часът е настъпил, знай, че може би го пращам аз”.

     Може би липсата на този документ на Али Кемал и дочутия разговор в последствие,вече голям да го стимулира да открие произхода си,родителите и .....,за което ще му помогне "душеприкашчика"-певицата от бара  .,а може и директно да зададе въпрос на Джевдет.защо се застъпва за него,като не му е баща   Мислите ми са хаотични,но след превода си нареждам мой пъзел.