ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

Шефа на гарнизона и Джевдет
Джевдет е насочил оръжие към него. Вижда сандъчетата със скъпоценности.
Джевдет: За това ли беше цялата операция? Вие се каните да продадете Солун, а аз ви се пречкам в краката.
Началник: Солун вече не е наш. Загубихме го.
Джевдет: Откога османските войници губят без бой.
Началникът споменава някакви места, където са претърпели тежки поражения.
„Всичко се изплъзва от ръцете ни. Кой според теб ще плати цената на поражението в Балканската война? А? Ти и аз. Ще останем без парите си, без имоти, без земи. Нещо повече. Ще ни отнемат и последната капчица достойнство. И защо? За нищо.
Джевдет: Това, на което казваш нищо, е родината ни.
Началник: Моята родина е Солун. Имам семейство, деца. Ти какво ще направиш? Какво? Ще се грабнеш и ще отидеш изселник в Анадола ли? Добре, да кажем, че го направиш. Ще можеш  ли да живееш спокойно? Ще дойде нова повиквателна. Този път на кой фронт ще загуби османската армия? Къде пак ще ни разбият? Свършено е с Османската империя, Джевдет. Нека да изживеем живота си тук, където сме родени. Да го изживеем с децата си. Има още пари. Ще стигнат за всички. Гърците няма с пръст да ни докоснат. Хайде, Джевдет, мини на наша страна.
Джевдет: Прав сте, полковник. Солун е на крачка от поражението. Разбирам страховете ви. Изтощен сте, може би битките са ви дотегнали. Да се предадеш, това също се случва на войник. /Тука казва някакви изречения, смисълът е, че това, което повече го възмущава от измяната е, че го прави по толкова недостоен начин, срещу трийсет сребърника, както казваме ние/ „Арестувам Ви в името на Великата Османска империя!”
Тефик стреля по Джевдет
Началникът: Къде се губиш, Тефик? Мислих, че няма да дойдеш. Как е излязъл от затвора тоя тип? Винаги си свършваш работата наполовина.
Тефик стреля по началника.
Тефик: Никога не си оставям работата недовършена, полковник!
Тефик към Джевдет: Ти загуби, аз спечелих.
.............................
Гръцкото дете Никола се прострелва но невнимание.
Азизе веднага подбира домочадието да бягат, защото гърците от махалата ще додйат да отмъстят на Никола. Отиват в болницата да се скрият временно.
Гръцката тълпа е пред болницата.
Готови са да разбият вратите и прозорците.
Тефик идва и ги спасява
Казва на Азизе, че Джевдет иска тя веднага да вземе децата и да напусне града.
„Тръгваме. Не искам никакви възражения. Особено след случилото се с Али Кемал”
Азизе: Джевдет на гарата ли ще дойде.
Тефик: Да, така се разбрахме.
Тръгват към гарата. По пътя личните документи изпадат от каруцата.

=============

Вече са на гарата.
Азизе пита къде е Джевдет. Без него няма да се качат.
Тефик казва, че няма време. Азизе настоява, че Джевдет ще дойде. Тефик казва, че Джевдет е загинал.
Али Кемал иска да избяга.
Азизе: Али, къде отиваш без нас?
Али: Остави ме да си вървя. И без това не съм ваше дете. / момичетата го чуват от прозореца на влака/
Азизе: Няма да ни оставяш и никъде няма да ходиш! Разбра ли?! Никъде няма да ходиш. Баща ти загина за родината. Сега сестрите ти и аз сме в твои ръце. Ти си мъжът в семейството. Даде дума на баща си. Не може да ни оставиш.
Али: Обещавам да не ви изоставям.
........................

Гръцките войски са по улиците на Солун. Описват жертвите. Намират документите на семейството на Джевдет до някакви трупове по улицата и ги записват като умрели.

7 години по-късно
Азизе слиза с кутия в салона на къщата.
Казва на бабата, че е дошъл деня да плащат наема. Сега ще се намерят пари, но другия месец не знае какво ще правят.
Бабата: Другия месец кой знае кой ще е жив. Аллах ще ни покаже някакъв изход.
Азизе отива да продаде вещите.
Хилал пристига: Бабо, готова ли е закуската?
Бабата: Готова е , госпожице, готова е. Може ли да не е готова. Да беше вдигнала от леглото и сестра си .
Хилал: Да става сама, мен какво ме интересуват.
Ббаа: Къде е батко ти?
Хилал: Не се прибра снощи.
Баба: Кой знае къде се е запилял пак. Хайде, донеси супата. Размърдай се, бе, момиче.
........................

Азизе е при собственика на заложна къща.
Той пита какво е това в кутия. Тя казва, че е донесла някакви неща, срещу които иска пари.
Мъж: А, няма да стане така. Миналия месец донесохте една счупена цигулка. Нали ми обещахте този  ще успеете да си платите.
Азизе: И какво ще направите сега? Ще вземете душата ли?
Мъж: Сякаш аз съм ви виновен, че сте затънали в дългове.
Дава й парите.
Мъж: Ако следващия месец пак е така...
Азизе: Не се тревожете. Не ми остана нищо, което да ви донеса другия месец.

==============

Али Кемал се връща от кръчмата. Бабата казва, че вони на джибри. Да отиде да събуди сестра си. Какво е това нейното спане.
Хилал: Сънят на спящата красавица.
...................
Йълдъз вика Али да й сложи герданчето
Йълдъз: Снощи пак не си се прибрал. Ако ние закъснеем, мама вдига врява до Бога-
Али: Ти си момиче, каква работа имаш навън.
Йълдъз: Всичко хубаво е навън. Животът е навън. Вкъщи какво има? Вечните проблеми на майка ми, мърморенето на баба, политическите глупости на Хилал. Хайде, не можеш ли да го закопчееш?
Али: Ами ти не спираш да говориш. Ето ,стана.
Йълдъз: Хубава ли съм?
Али: Много.
Й: Наистина ли, батенце? / Хвърля му се на врата/
Али: Хайде, баба ще се ядоса.
Й: Идвам.


=================


Йълдъз мрънка, че всяка сутрин ядат едно и също.
Баба: Научи се да бъдеш поне малко благодарна. Знаеш ли какво й струва на майка ти да осигури хляб за трапезата.
Йълдъз: Добре де, баба, нищо не съм казала. Ако не ни надуеш главите всяка сутрин, няма да стане. Хората имат вкъщите си от пиле мляко.
Хилал: Правилно. Сега да имаше тука...започва да изброява някакви деликатеси и изискани манджи.
Йълдъз: Разбрахме, Хилал, няма нужда да се правиш на интересна.
Хилал: Утре като дойдат гърците и това няма да намериш.
Йълдъз: Откъде знаеш? Може пък да живеем по-добре.
Хилал казва нещо, но го заглушават с пегел. Явно нещо е наругала Йълдъз.
Йълдъз: Какви ги говориш ти бе? /удря й шамар/
Баба: Достатъчно! Веднага престанете! Почва нещо да ги нарежда. Накрая не й издържат нервите, че се джавкат като кучета, докато майка ми се чуди как да свържат двата край и се изпуска, че Азизе е отишла при собственика на заложната къща.
Али подивява.
Баба: Закуската приключи!
................................
Али се сбива в заложната къща. Вкарват го в затвора.
........................
Хилал и Йълзъд излизат. Йълдъз не иска да върви. Държи да се вози във файтон.
Хилал: Да има лесно и до чешмата ще отиде с файтон.
Хилал вижда, че някакъв продавач окачва гръцкото знаме.
Хилал: Не ви ли е срам? Не ви ли е срам да слагате това знаме. Османската империя не е ли и ваша родина. И какво ще направите. Няма да продавате хляб на тези, котио не са с вас ли?
=================


Йълдъз е в гръцки магазин за дрехи. Казва да й свалят някаква шик рокля. Продавачката отговаря, че не е по нейния джоб.
Пристига Леон.
Няма да предавам разговорите.
Йълдъз излиза от пробната в цялата си прелест.
Собственичката на магазина я дошла. Ядосана я.
„Сваляй тази рокля. И без това не можеш да я купиш”
Й: Откъде знаеш, може пък  да я взема.
Жена: Стига си разигравала този театър.
Леон й купува роклята и я кани на бала.

.......................

Тефик говори с  Али Кемал в затвора.
Разговарят с Азизе. Тя му казва, че Али се е сбил, защото те му дължат пари на онзи пари, а и той ги притиска и изнудва. Но Тефик да не се притеснява с нейните проблеми.
Тефик: Обиждаш ме, разбираш, нали. Отишла си да продаваш вещите си, след като аз не ти искав никакви пари.   Как да не се притеснявам? Купих онази къща, за да живеете спокойно. Джевдет ви повери на мен. Не знаеш ли това? За какъв наем говориш? Защо се държиш толкова резервирано? Защо не ми позволяваш да ти помогна? Времената се промениха, Азизе. Утре-вдугиден гърците ще дойдат. Няма да остане и следа от предишния Измир. Ти си войнишка вдовица. Всяко от децата ти е като огнено кълбо. Човек не знае какво да очаква от тях. Майка ти е болна. Скоро няма да има лекарства в болницата. Дори самата османската болница ще бъде разрушена. Какво ще правиш? Позволи ми да ти помогна. Ако не искаш да приемеш помощ от чужд човека, нека ти помогна като твой съпруг. Омъжи се за мен, Азизе. Стани съпруга на командир от османската армия. Достатъчно мъки изтърпя. Поживей малко в спокойствие. Остави ме да ти помогна.
Азизе: Ще помогнете ли на Али Кемал да излезе от затвора?
Тефик: Ще го уредя.
Азизе: Благодаря.
....................
Азизе: Сине, какви ги вършиш?
Али: И аз това искам да знам. Ти какви ги вършиш? Защо си дошла в участъка.
Азизе: Ако не бях принудена, нямаше да съм тук. Защо се бъркаш? Защо се замесваш в побои? Побойник ли ще ставаш? Ако можеше да те види баща ти!
Али: Но не може. Ако искаш, ще се махна, за да не ме виждаш и ти!
Азизе: Сине, защо правиш така? Какво съм ти сторила?
Али: Само добро, мамо, от теб съм видял само добро.
Азизе: Тогава защо се държиш така. Защо ме натъжаваш? Какво ти тежи? Кажи ми.
Али: Няма нищо, мамо. Забрави.

==========

Сцена между собственика на заложната къща и Тефик.
Няма да превеждам.

Важното е, че Тефик получава комисионна от него. Тефик също го сплаши, за да престане да изнудва Азизе.
.......................

Йълдъз омайва Али и го накара да я заведе довечера до театъра. Щяла да гледа пиеса с приятелки.


.............................


Али  с Ефтелия
Казва, че се живее трудно, когато не знаеш кой си, кои са истинските ти родители. Само мъртвият му баща знае кой е родният му край. Само той и Бог.
Ефтелия го окуражава. Има майка си, сестрите си... Тази вечер щяла да пее специално за него.
...................
Азизе казва на бабата, че Тефик й е направил предложение за брак.
Баба: Даде ли му отговор.
Азизе: Какъв отговор да му дам. Как да го направя.
Баба: Години наред чакаш Джевдет да се върне. Мислиш, че не знам ли. Чакаш някой ден да се появи в Измир и да ни прегърне. Ако Джевдет беше жив, шеше да дойде от другия край на света, щеше да преобърне целия град, за да открие теб, нас. Приеми го вече, Джевдет е мъртъв. Тефик е единственият човек, на когото Джевдет би ни поверил. Дъще, направи най-доброто за теб и за децата. Ти знаеш как да постъпиш, миличка.

Али пристига на бала. Събаря сервитьора. Раздава няколко юмрука.
Дръпва сестра си
Йълдъз: Пусни ме! Защо си дошъл тук? Защо ме излагаш пред хората.
Али: Ти сякаш не се излагаш достатъчно сама. Тръгвай веднага!
Й: Остави ме!
Леон: Пусни момичето!
Али: Ти не се бъркай!
Леон и Али са един срещу друг-
Й: Това е батко .
Леон: Повече не ми се мяркай пред очите. Ще те смажа.
.................
Али: Върви!
Й: Пусни ме! Защо дойде? С какво право се бъркаш в живота ми. Направи ме за смях пред всички!
Али: Ти ставаш за смях. Какво търсиш на гръцки бал? Изобщо ли не помисли какво ще стане, ако майка разбере? Дъщерята на майор Джевдет на гръцка забава!
Й: Голям патриот стана изведнъж. Върви на фронта тогава, ако ти остане време от пиене. Или проблемът ти е друг.... батко!
Али: Да не си посмяла да ми говориш повече така!
Й: Защо? Какво ще направиш?
Али: Ще видиш.
Й: Ти не си ми брат. Ти не си ми никакъв. Не се бъркай в живота ми!
.................
Азизе: Къде ходите вие? Влизайте веднага вътре! На какво си се направила? Каква е тази коса? Откъде намери гримовете? Какво си се изрисувала цялата?
Й: Бях на гръцкия бал.
Азизе: Къде си била?! Къде си ходила? Я ми кажи. Ходила си на бал, така ли? С чие позволение?
Й: Сякаш щеше да ме пуснеш, ако те бях попитала.
Хилал: И отговаря на всичкото отгоре!
Азизе: Млъквай! Млъквай, защото и ти си същата.
Хилал: Аз не си въртя опашката около неверниците.
Азизе: Да, ти не се мотаеш около неверниците. Ти си голяма родолюбка. Ще спасяваш цялата страна. Мамо, чуваш ли ги какво говорят. Чуваш ли им приказките. Госпожичке, щом ще ми се правиш на голяма, ще носиш хляб в тази къща.
Хилал: Родината ни си отива, за какъв хляб ми говориш, мамо? Балът, на който е ходила тази празнува пристигането на гърците. Знаеш ли това? Мъжът ти загина на бойното поле. Ти обаче такъв дълг нямаш.
Азизе: Моят дълг беше като майка да ви отгледам и възпитам добре. Жалко за мен. Явно не съм успяла. Утре няма да остане камък върху камък в този град, а ние не можем да се държим като сплотено семейство. Как тогава да се държи на крака цялата Османска империя? Дръпнете се.
......................
Й: Дойдох да ти кажа нещо.
Али: Кажи.
Й: Никога няма да ти простя това, което направи тази вечер. Мразя те. Исках да го знаеш.
........................
Азизе получава обратно кутията с вещи.
Отваря я, докосва вещите, плаче
.........................
Бабата: Къде отиваш?
Йълдъз: В магазина на Елени. И това ли забрани султанката Азизе?
Бабата: Ако я нямаше султанката Азизе, щях да ви видя аз.
Йълдъз излиза , правейки физиономия
Бабата: Заблудена овца!

================

Азизе казва на Тефик, че ако не е променил решението си, могат да се оженят.
......................

Бабата: Азизе, миличка...
Азизе: Кажи, мамо.
Баба: сигурна ли си, дъще?
Азизе: Мамо, ако не си съгласна, ще се откажа.
Баба: Не е за това, момичето ми. Сетих се за деня, в който дойдохме да те вземем. Колко беше красива. Как грееше.
Азизе: Много се страхувах от теб.
Тук си казват още няколко изречения. Не ги хващам. Ще видя дали ще мога да ги взема от някой на турски.
...................

Пристигат гърците на пристанището. Журналистът Хасан стреля. Леон го убива. Хилал е там и вижда всичко.
.......................
Тефик пристига за брачната церемония.
Казва на Азизе, че би искал да облече роклята, която е донесъл и да приеме като подарък огърлицата.
Тя казва, че не може да я приеме.
Тефик й казва една дума, но не я разбирам и в крайна сметка Азизе взема огърлицата.
В стаята си е. Сложила е роклята и огърлицата.
Отваря кутията с вещите на Джевдет.
Азизе: Джевдет, кажи ми нещо. Направи нещо, моля те. Моля те, Джевдет, ела и ме спаси. Моля те, Джевдет!

Варна,   

Благодаря!!!

Ще гледам отново първи епизод и удоволствието ще е друго след като знам кой какво е казал.

Хубава вечер момичета.

Ела, бе ела, бе слънчице, ела да те закича като млада невеста с куп целуфани, прегъдки, китки и пожелания!  

Цял ден цъка не се спря. Благодаря ти, Варна!  

Ох, много е трудно. Не знам дали ще мога другата събота така. В смисъл, че отнема много време. А само събота следобед ми е малко по-свободно.

В краен случай ще маркирам най-важните неща.

И диалозите между Джевдет и Азизе.

Останаха само последните сцени. Тях ще ги направя след малко.

Варна, с интерес изчетох всеки диалог! Целият ти ден беше зает с този превод!
Благодаря ти от сърце, че за пореден път го направи за всички, които харесват и следят сериала!
Дано доброто ти се връща хилядократно!


Не се чувствай длъжна!!! Ако можеш, можеш. Ще питаме за някои неща, ако не разбираме! В крайна сметка това е огромен ангажимент. Колкото-толкова!

Варничка, безценна си 

Да споделя и аз няколко наблюдения:

1) щом бащата на Джевдет е умрял в Плевенската епопея (1877 г.), към момента на сериала (вече 1919 г.), Джево трябва да е минимум на 42 г. 

2) Азизе както беше накичена с огърлицата за сватбата, така, докато тича да спасява Али Кемал вече я е махнала 

3) във фрагмана за 2 еп. след 14 сек. се вижда, че Джевдет гледа снимката на децата (най-вероятно в дома им) и в отражението се вижда, че Азизе е зад гърба му. Тази сцена сигурно ще предхожда умоляването на Азизе да й каже истината и че не е предател.

4) когато Азизе му казва, че е убиец, са в болницата и тя си е със сестринската униформа, което значи, че едвали има връзка с Али Кемал или поне не е непосредствано след стрелбата.

И, да, много ми е интересно как ще спасят АК, защото не ми се вярва Джевдет да стреля по него. По-скоро Васили ще го помилва, за да изглеждат като "благородните завоеватели" 

Чакам с огромно нетърпение ретроспекцията за минаването на Джево от гръцка страна и изобщо за тези 7 години скок, който направиха.

 

Джевдет разпознава Азизе безпогрешно. Погледът му го издаде. Просто се владее.
Какво прави в болницата?
Покрай Али Кемал ли е там, ако е ранен, или самият той е ранен?
------------------------------------------------------------

В следващия епизод ни очакват вълнуващи:

- срещата между Азизе и Джевдет;
- срещата между бабчето и Джевдет;
- среща между Джевдет и Тефик.
-----------------------------------------------------------

Джевдет ще мълчи заради ситуацията, колкото и Азизе да го умолява. После ще се нареве, кръв ще капе от сърцето му, но в началото няма да и каже истината.
Джевдет ще проговори, когато разбере, че Тефик ще се ожени за Азизе. Така мисля.Тогава сам  ще я потърси.

-----------------------------------------

Хилял /малката сестра/ - праволинейна
Голямата сестра /Йълдъз - кокетка, от жените, които обичат лъскавото, материалното, духовните неща са на заден план, всъщност - думи като дълг, родина, дом, майка - за нея нямат значение.
Али Кемал - добър, но много объркан, наранен, обезверен, обича искрено Азизе.
бабето - откровен човек, мъдър, принципен, на черното бяло няма да каже
Азизе - честна, достойна, отдадена на семейството си, би се жертвала в името на децата си, уважителна, почтена
Джевдет - преди всичко воин, всичко друго е на втори план
Тефик - без коментар, той е ясен

Варна, поздравления за превода и огромно БЛАГОДАРЯ, че ни радваш така!!! 

Споделям мнението. Още докато слизаше по стълбичките, личеше, че Джевдет не иска да стреля по АК, но в ролята на гръцки войник е длъжен да изпълнява нарежданията на Васили. После като чу вика на Азизе, не можа веднага да я види заради войниците, които я спряха, но когато тя се втренчи в него, я позна, а оттам разбра и срещу кого точно е изправен 

П.С. Определено гръцката униформа стои много по-добре на Халит  Изглежда много по-хубав и достолепен 

И на мен ми хареса много с гръцкия костюм. Както и погледите на Халит в моментите, докато Азизе вика името на сина си....Страхотна операторска работа!
--------------------------------

Представяте ли си - седем години се бориш с живота, на ръба на оцеляването, с крехката сила на жена - да осигуриш прехраната на петчленно семейство в размирно време.  С мъката по любимия мъж. Да го чакаш всеки ден, всяка нощ.И в един момент....На Джевдет също не му е било лесно. Той си знае какво е преживял, как е бил принуден. За него шокът няма да е по-малък. От едната страна - родината, от другата семейството...