Разум или чувства

  • 22 908
  • 177
# 105

Бих го посъветвал да слуша сърцето си, но разума да е нащрек Wink

Даа, бе.  Laughing Слушаш ли, въпреки обстоятелствата, сърцето си, значи разумът е заспал. Може и да се събуди някога, чак когато сърцето ти вече е онемяло.
Виж целия пост
# 106

Бих го посъветвал да слуша сърцето си, но разума да е нащрек Wink

Даа, бе.  Laughing Слушаш ли, въпреки обстоятелствата, сърцето си, значи разумът е заспал. Може и да се събуди някога, чак когато сърцето ти вече е онемяло.

Някой хора когато се касае за емоционалният им свят се доверяват предимно на сърцето си, същите тези хора после стават бабите и дядовците, които все още се държат за ръце когато се разхождат Wink
Виж целия пост
# 107

Някой хора когато се касае за емоционалният им свят се доверяват предимно на сърцето си, същите тези хора после стават бабите и дядовците, които все още се държат за ръце когато се разхождат Wink
Съгласна съм с това, но с едно важно уточнение- в тези случаи разумът и сърцето са били в хармония.
Виж целия пост
# 108

Някой хора когато се касае за емоционалният им свят се доверяват предимно на сърцето си, същите тези хора после стават бабите и дядовците, които все още се държат за ръце когато се разхождат Wink
Съгласна съм с това, но с едно важно уточнение- в тези случаи разумът и сърцето са били в хармония.

Ами, ако трябва да сме честни, няма формула Simple Smile но истината е че обичаш предимно със сърцето(емоциите), другото е малко бизнес от който, аз лично нямам нужда
Виж целия пост
# 109
Не, не е бизнес. Защо изобщо трябва да делим разума от сърцето? Виждаш ли, аз се чувствам много по-добре като знам не само със сърцето си, но и с разума си защо обичам моя мъж. Много по-зле би ми било ако сърцето иска едно, а разумът- друго. Да се разкъсваш между двете е леко шизофренично. Възрастни хора сме  и няма нужда от емоционална дрога.
Виж целия пост
# 110
Не, не е бизнес. Защо изобщо трябва да делим разума от сърцето? Виждаш ли, аз се чувствам много по-добре като знам не само със сърцето си, но и с разума си защо обичам моя мъж. Много по-зле би ми било ако сърцето иска едно, а разумът- друго. Да се разкъсваш между двете е леко шизофренично. Възрастни хора сме  и няма нужда от емоционална дрога.

Ако си намерил баланс е чудесно, но някои хора попадат в ситуация в която трябва да избират. Ти как би постъпила, ако трябва да избираш да кажем, че финансово битовия фактор е равен, на кое ще се довериш, кое е правилното ? Абе сложно е и всяка ситуация е уникална, според мен тия спорове са абсолютно излишни Simple Smile ама лаф да става
Виж целия пост
# 111
Разумът не е равнозначен с финансово-битовия фактор. Защо ги приравняваш? В "разум" се включват още много, много неща.
Питаш какво бих избрала. След горното уточнение за разума, ако бях на 20, вероятно бих залитнала по емоционалната дрога, че тя много подхожда на тази възраст. Но аз съм на 45 и поне от 10 години насам за мен е важна не само тръпката, но и неща като дали се чувствам спокойна с този човек, дали мога да си позволя лошо настроение с него и дали мога да понеса неговите лоши настроения и моменти. Да го кажа накратко, ако любовта е "Докато смъртта ни раздели и в добро, и в зло", за мен е важно да мога да съм с този човек и в зло. В добро с всеки мога.
Виж целия пост
# 112

Някой хора когато се касае за емоционалният им свят се доверяват предимно на сърцето си, същите тези хора после стават бабите и дядовците, които все още се държат за ръце когато се разхождат Wink

Тц, за ръце се държат тези, дето са имали не само доверие в сърцето си, но и разум да видят ясно как стои въпроса в сърцето на партньора. И не само на думи.
Виж целия пост
# 113
Аз виждам два варианта за развръзка - или си я вземаш мацката с все детето, или я оставяш да си живее живота. За първото трябва наистина да си сигурен, че това е жената на живота ти, защото ще иска много усилия, пък и късмет. Второто е много по-лесно, макар че ще страдаш.

Ама ще пострадаш, ще пострадаш - колко ще страдаш? Максимум 3-4 години, а много вероятно е да са 3-4 месеца. Всъщност с годините, егото мъчи повече, та може би 1-2 години.

Като ги обмислиш нещата и вземеш окончателно решение - ще ти бъде по-лесно обаче. И не чакай някой друг да решава вместо теб. Поеми си отговорностите и последствията и поне ще си доволен от себе си.

И последно, "спонтанното" решение на мадамата да бременее от мъжа си до като си има вземане-даване с теб, не говори много добре за нея. Всеки може да направи глупост, човешко е, но някак не е красиво.
Виж целия пост
# 114
Аз виждам два варианта за развръзка - или си я вземаш мацката с все детето, или я оставяш да си живее живота. За първото трябва наистина да си сигурен, че това е жената на живота ти, защото ще иска много усилия, пък и късмет. Второто е много по-лесно, макар че ще страдаш.

Ама ще пострадаш, ще пострадаш - колко ще страдаш? Максимум 3-4 години, а много вероятно е да са 3-4 месеца. Всъщност с годините, егото мъчи повече, та може би 1-2 години.

Като ги обмислиш нещата и вземеш окончателно решение - ще ти бъде по-лесно обаче. И не чакай някой друг да решава вместо теб. Поеми си отговорностите и последствията и поне ще си доволен от себе си.

И последно, "спонтанното" решение на мадамата да бременее от мъжа си до като си има вземане-даване с теб, не говори много добре за нея. Всеки може да направи глупост, човешко е, но някак не е красиво.

Взимам я Simple Smile ако прочетеш предните ми постове съм обяснил тази ситуация/вариант, НО то не зависи само от мен трябва и тя да го иска а за сега положението е "Не съм готова" Simple Smile  За сега по-скоро важи "оставил съм я да си живее живота" с времето ще видим ... във всеки случай, аз няма да спра да живея и дано се сбъдне твоята прогноза за 3-4 месеца Wink
Виж целия пост
# 115
Взимаш я? сериозно ли допускаш подобен вариант?
Ако *вземеш* подобна жена, вероятността един ден да се окажеш на мястото на съпругът и е огромна. Би ли си причинил подобно нещо?
Виж целия пост
# 116
Хммм. Това значи ли, че си помислил хубаво, че детето, което тя ще роди, не е аксесоар, а живо същество, нуждаещо се от обичащи го родители? Ти готов ли си да му бъдеш такъв родител?
Виж целия пост
# 117
Взимаш я? сериозно ли допускаш подобен вариант?
Ако *вземеш* подобна жена, вероятността един ден да се окажеш на мястото на съпругът и е огромна. Би ли си причинил подобно нещо?

Всичко което е ясно за сега + здравия разум говори, че трябва да съм луд, НО според мен хладният/разум анализа на минали събития в тая сфера по - скоро вреди. Ако е момента си в някакви отношения с някой и се опитваш да си контролираш чувствата към него според миналото му винаги ще има shit заради който ще си вкарваш съмнения, ще се опитваш да прогнозираш и т.н. Това което знам със сигурност е, че няма светци и бъдещето не е ясно .... Разбира се не трябва да си идиот!   
Виж целия пост
# 118
Хммм. Това значи ли, че си помислил хубаво, че детето, което тя ще роди, не е аксесоар, а живо същество, нуждаещо се от обичащи го родители? Ти готов ли си да му бъдеш такъв родител?

Разбира се Simple Smile детето ще си има родители. Сега, ако някой от родителите е зле и ситуацията, че не е "нормално" семейство което го кара да не се държи като родител си е проблем който ще засяга въпросният "засегнат". Аз съм разведен ... ама има по коментарите ми обяснение на положението ми Wink Вярвам, че ако хората са цивилизовани такава ситуация + за всички!
Виж целия пост
# 119

Разбира се Simple Smile детето ще си има родители. Сега, ако някой от родителите е зле и ситуацията, че не е "нормално" семейство което го кара да не се държи като родител си е проблем който ще засяга въпросният "засегнат". Аз съм разведен ... ама има по коментарите ми обяснение на положението ми Wink Вярвам, че ако хората са цивилизовани такава ситуация + за всички!
Не, не, аз не питах за това. Въпросът ми беше дали ти си готов да му бъдеш баща, който го обича.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия