Анорексия

  • 85 435
  • 814
# 195
дори и в най-западналата болница никой няма да изпрати у дома дете с изливи в коремната кухина и около сърцето, както и задържана течност в ставите, плюс увредени вътрешни органи (черен дроб и жлъчка). лечението при такова състояние е поне месец, вливат се глюкоза, рингер, хуман албумин и куп други неща, прави се схема за захранване, третират се задържаните течности. през това време психиатричният конкултант идва ежедневно, по негова преценка - и клиничен психолог. всеки от лекарите се подписва, издават се епикризи. никой няма да се подпише за изписване на толкова увредено от глад дете, колкото прочетохме в темата. тя не може и да се самоизпише, само с подпис на родител може да напусне болницата.

кофти, че някой е решил да се забавлява с толкова сериозна тема, но мога само да му пожелая да е жив и здрав и да не му идва на главата.  Peace
Виж целия пост
# 196
Ако майка й се е вързала на акъла й и са отказали хоспитализация може. Никой не може да я лекува насила. Аз така и не разбрах какво е отношението на майката към цялата работа и какво участие взема в лечението.
Виж целия пост
# 197
Ако майка й се е вързала на акъла й и са отказали хоспитализация може. Никой не може да я лекува насила. Аз така и не разбрах какво е отношението на майката към цялата работа и какво участие взема в лечението.
Toва е така.
Освен това аз ви казах, че познавах момиче, което почина от анорексия, накрая болниците не я искаха, даже по-напред в темата писах, че в един момент и авторката ще спрат да я приемат болниците. По същия начин отказват и отпращат и болни от рак в последен стадий. Казват, че няма какво да се направи и е безсмислено да се лекуват симптомите и толкова. Съвсем реално е това в нашите болници.
Което не изключва темата да е пързалка, но дори и да е, може пък на някой друг, който е в това положение да помогне, така че пак не е излишно написаното.
Виж целия пост
# 198
Мон, много тъжна история разказваш за това починало момиченце, мир на праха му. мислех, че в последните години болниците в бг са добили по-човешко и отговорно отношение към проблема.
иначе през 90-те години на болните се гледаше точно като на хора с прищевки, лично аз съм имала коментар в “пирогов“: “айде, още една припаднала. а, бе, откакто излезнаха книгите на лидия ковачева много модно стана да гладуват лечебно и да падат като круши по улиците, пък ние ги обираме с линейките." 
Виж целия пост
# 199
Жалко е , че мислите , че ви лъжа и темата е измислица.Аз съм истинско момиче, страдащо от хранително разстройство наречено Анорексия. Толкова гадно ми става , че си мислите така .Няма значение , няма да доказвам абсолютно нищо , който искйа да вярва .Благодаря на тези които ме подкрепят в този борба!
Виж целия пост
# 200
Борбата не ти е преключила,борбата ти тепърва предстои.И колкото по-бързо осъзнаеш тежестта на проблема,толкова по-добре за теб.
Виж целия пост
# 201
Габи, аз не мисля че лъжеш. Но мисля, че не осъзнаваш колко сериозен е проблемът ти. И мисля, че не си достатъчно уплашена. А има от какво да се плашиш. Не искаш да ядеш, не искаш да стоиш в болница, очакваш да ти мине от едно хапче.... е, няма как да стане. За пореден път ти казвам - не се дръж като дете. Знам че си малка, но проблемът е много сериозен и изисква сериозно отношение. Вземи се в ръце и се бори наистина. А не само да мрънкаш, а реално да не правиш нищо.
Какво яде днес?
Виж целия пост
# 202
Габриела, (ако допуснем, че не лъжеш) аз борба не виждам. само въртене и усукване как да продължиш да си гладуваш, но без страничните ефекти за здравето. човек, решил да се бори, прави усилия, и те не се ичрепват в това да изчоплиш едно хапче от блистера и да го глътнеш с 15 мл вода.
Виж целия пост
# 203
Жалко е , че мислите , че ви лъжа и темата е измислица.Аз съм истинско момиче, страдащо от хранително разстройство наречено Анорексия. Толкова гадно ми става , че си мислите така .Няма значение , няма да доказвам абсолютно нищо , който искйа да вярва .Благодаря на тези които ме подкрепят в този борба!

Много моля, хора, които нямат отношение към проблема на Габи, да не пишат в темата.
Всичко е много реално, за съжаление. Щях да се радвам, ако не беше, но уви.
Хора, бъдете по-толерантни към проблемите на другите!
Ако нямате с какво да помогнете, поне не пречете!
Това е едно дете, което се бори с всички сили да надвие болестта.
И е тук, за да получи някаква подкрепа.
С негативни коментари, обвинения и критики няма да й бъде помогнато.
Само хора, преживели подобни неща, могат да разберат наистина за какво става въпрос.
Така, че още веднъж, много моля, хората, които не са добронамерени, да си намерят друго място за изливане на негативните емоции.
Благодаря!

Габче, мило дете, няма да се обяснявам, каквото трябва, съм ти го казала и ти го казвам, не се разстройвай от подобни коментари. Съсредоточи си силичките и енергията върху това да се оправиш.
Прегръщам те!  Hug Hug Hug


Виж целия пост
# 204

shakri ако прочетеш темата от началото ще забележиш,че всички сме започнали със съвети,обяснения,молби и т.н. без особен ефект.Ясно е че момента на Габи е тежък и има нужда от помощ.Не сме психолози и може би допускаме грешки,но пишем това което чувстваме и ще сме дори критични ако трябва,за да измъкнем Габи от това положение.
Не си мисли,че като Габи не е мое дете не ми трепва при мисълта,че ще се затрие по такъв нелеп начин.
Виж целия пост
# 205

shakri ако прочетеш темата от началото ще забележиш,че всички сме започнали със съвети,обяснения,молби и т.н. без особен ефект.Ясно е че момента на Габи е тежък и има нужда от помощ.Не сме психолози и може би допускаме грешки,но пишем това което чувстваме и ще сме дори критични ако трябва,за да измъкнем Габи от това положение.
Не си мисли,че като Габи не е мое дете не ми трепва при мисълта,че ще се затрие по такъв нелеп начин.


Глухарче, темата е следя много внимателно от самото начало.  Знам, че повечето  са добронамерени. Но наистина има доста остри коментари, които я разстройват и правят обратен ефект.
Не насочвам мнението си конкретно към някой, това е по-скоро молба.
Знам, че ти трепва и не само на теб.
Знам и също, че в такива моменти, колкото и да се говори на човек, той може да реагира не според очакваното, но със сигурност малко по малко му влиза в главата. Когато думите са по-остри, дори и с добро намерение, мозъкът просто ги отхвърля и задълбава още повече.
Все пак всички хора сме различни, някой се стресват и могат да си наложат волята, на други им трябва повече време.
Това е, нямам нищо против никой, състоянието е деликатно и трябва да сме по-внимателни.
 
Виж целия пост
# 206
Шакри, състоянието, което е описала, не е деликатно, а критично. едва ли форумът може да помогне, трябва специалист, който знае как да подходи. ние, за съжаление, не сме такива. всички се опитват да я насочат към това да потърси специализирана помощ. точно от кършене на ръце, съчувствие и деликатност много майки с месеци гледат как децата им се топят, вместо да осъзнаят, че детето е болно и не трябва да се чака то само да поиска да се оправи. влез в някой про-ана сайт и ще видиш до какви състояния се докарват момичетата и каква желязна воля проявяват в това да отстояват правото си на глад и щръкнали кости.
Виж целия пост
# 207
Шакри, състоянието, което е описала, не е деликатно, а критично. едва ли форумът може да помогне, трябва специалист, който знае как да подходи. ние, за съжаление, не сме такива. всички се опитват да я насочат към това да потърси специализирана помощ. точно от кършене на ръце, съчувствие и деликатност много майки с месеци гледат как децата им се топят, вместо да осъзнаят, че детето е болно и не трябва да се чака то само да поиска да се оправи. влез в някой про-ана сайт и ще видиш до какви състояния се докарват момичетата и каква желязна воля проявяват в това да отстояват правото си на глад и щръкнали кости.
Sylviana, под деликатно имам предвид, че трябва да се внимава много как и какво се говори, т.е. подходът е много важен.
Иначе съм съгласна, че не трябва да се кършат ръце и да се чака, а да се действа.
От темата разбрах, че ти също си имала проблеми. Знаеш какво е.
Аз също съм минала през подобно нещо и като малка и като голяма. Знам какво е да си слаба и да се виждаш дебела в огледалото, да ти се молят да изядеш едно варено яйце, а ти да го виждаш като най-големия си враг, да ядеш и да повръщаш. Или да хапваш и да плюеш всичко и да се чудиш дали не си поел  със слюнката си много калории и да изпадаш в състояния. Да не можеш да понасяш храна в стомаха си и да ходиш и да я повръщаш.
Но да не забравяме, че както казах, хората са различни, някои се справят по-бързо, други не, за съжаление.
Ясно е, че трябва да се прави нещо по въпроса.
Колкото до форума и хората, които я подкрепят, е по-добре с тях, отколкото без тях. До известна степен й помагат.
Не оспорвам нищо. Просто има коментари тук, които не смятам, че са подходящи и я товарят допълнително.
Това е, което исках да кажа. Вече е въпрос на преценка и самосъзнание дали това ще продължава или не.
Хубава вечер пожелавам!

Виж целия пост
# 208
Не трябва само да нападаме момичето! Ние можем да й казваме да яде и че глдът ще я убие..., а тя да не може да яде! Племеничката ми казва с голяма агресия - Разбери, че като изям нещо, то сякаш гние ми в стомаха, не се храносмила, къде да ям и как? Тя и не се изхожда по голяма нужда седмици наред....извинете! А яж като е така....Та положението е деликатно! Пишеме й да яде, но какво става и защо не може да прояде, не можем да знаем...сложно е!
Виж целия пост
# 209
Ние можем да й казваме да яде и че глдът ще я убие..., а тя да не може да яде!
Не знам до колко си наясно с тази болест, явно не много или поне аз оставам с такова впечатление... Тя може да яде, обаче не иска. Има проблеми вече и на ниво храносмилане и какво ли още не, но основният проблем е в главата ѝ. Страх я е да не е напълнее. И то толкова много, че би умряла вместо да качи 5 или 10кг.
Тя трябва да проумее, че ако не яде ще умре. Защото наистина това я чака. Няма лекар, който да ѝ изпише вълшебно хапче, с което да е здрава без да яде.

Пишеме й да яде, но какво става и защо не може да прояде, не можем да знаем...сложно е!
А че е сложно няма спор, но не в посоката, в която ти мислиш... Ако преодолее проблема в главата и психиката си, тялото постепенно ще им се подчини. Иначе я чака летален изход. И тя трябва да го знае.

И понеже не виждам напредък и полза от написаното до тук спирам. Ако авторката прояви воля за живот и положи усилия да остане жива /а това значи да яде и то не само по половин пюре дневно, разредено с вода/ ще пиша пак. Иначе нямам сили и желание да ставам свидетел на самоубийство... с глад.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия