Анорексия

  • 85 438
  • 814
# 225
Още по-зле стават нещата при теб.При положение,че и за краставицата доуточняваш,че не е нещо голямо.
И 5 кила краставици да изядеш все тая.
Виж целия пост
# 226
Не съм писала досега в темата, но я следя и се надявах нещата по-скоро да бъдат нормализирани. Габриела, в началото на темата пишеш, че ходиш на училище, а покрай кризите си и престоя в болницата си била болничен. В момента как минава денят ти? Какво правиш и с кого си през деня? Родителите ти ходят ли на работа, само вечер ли се виждаш с тях? Има ли възрастен човек - баба, леля - който да може да е неотлъчно до теб и да разговаря с теб очи в очи, както, за съжаление, пишещите в темата не биха могли.
Сама осъзнаваш, че в едно резенче краставица количеството на хранителни вещества клони към нулата, нали? Сега ми кажи, когато си отряза това парченце, какво си помисли за останалата краставица? Какво направи с нея? Вземайки я от хладилника, там какво друго видя и какво си помисли за него?
Виж целия пост
# 227
Не съм писала досега в темата, но я следя и се надявах нещата по-скоро да бъдат нормализирани. Габриела, в началото на темата пишеш, че ходиш на училище, а покрай кризите си и престоя в болницата си била болничен. В момента как минава денят ти? Какво правиш и с кого си през деня? Родителите ти ходят ли на работа, само вечер ли се виждаш с тях? Има ли възрастен човек - баба, леля - който да може да е неотлъчно до теб и да разговаря с теб очи в очи, както, за съжаление, пишещите в темата не биха могли.
Сама осъзнаваш, че в едно резенче краставица количеството на хранителни вещества клони към нулата, нали? Сега ми кажи, когато си отряза това парченце, какво си помисли за останалата краставица? Какво направи с нея? Вземайки я от хладилника, там какво друго видя и какво си помисли за него?
Да, родителите ми работят.В момента ходя на училище,но ако ме заболи нещо директно си тръгвам/ класната и директорката са уведомени/ За краставичката какво си помислих -как ще изям такова голямо парче?и даже го ядох 5 мин.В хладилника имаше всякакви неща- плодове,кисело мляко,зеленчуци,много здравословни продукти,неща каквито има в един нормален хладилник - нищо не си мисля ,
Виж целия пост
# 228
Ти нещо да не ни послъгваш?  Wink Как се ходи на училище с толкова "храна"? Как имаш сили да станеш от леглото ? Да се приведеш в приличен вид и да се замъкнеш в училището? А как се изкарва часа по физическо? Това не е възможно без хранене и на толкоз кг. Дай си мерките,може ли? Височина и кг? На 18 ли беше? Ми как учиш, то мозъка също е изгладнял? И на него му трябват мазнини и хранителни вещества за да функционира нормално. Така се надявам да ни парзаляш  Praynig
Виж целия пост
# 229
Ти нещо да не ни послъгваш?  Wink Как се ходи на училище с толкова "храна"? Как имаш сили да станеш от леглото ? Да се приведеш в приличен вид и да се замъкнеш в училището? А как се изкарва часа по физическо? Това не е възможно без хранене и на толкоз кг. Дай си мерките,може ли? Височина и кг? На 18 ли беше? Ми как учиш, то мозъка също е изгладнял? И на него му трябват мазнини и хранителни вещества за да функционира нормално. Така се надявам да ни парзаляш  Praynig
маи неразбрах те 4е не ви лъжа олее не знам ако искате вярваи те сама аз нз от къде имам сила 41 кг 1.68см не карам фвс стоя на пеиката .. какво да правя да си загубя годината ли - НИКОГА
Виж целия пост
# 230
Голяма смешка каза! Тя живота ще си загуби, седнала за годината в училище да се притеснява.  Laughing
Индекса на телесната маса ти е много под нормалното. В момента е 14,5 -критично поднормено тегло. Трябва да стигнеш 18,5,което е началото на нормалното. И пак ще си слаба. Намери си калкулатор в нета и си сметни колко кг трябва да стигнеш. Аз се отписвам от темата. То все едно говориш с радио тук. За какво я направи тази тема? Имаш анорексия и от това се умира! Надявам се да ти дойде акъла момиче. Успех от мен!
Виж целия пост
# 231
Габи, предполагам, че никак не ти до училище и учене с болките, които изпитваш. Сигурно е и много трудно да се съсредоточиш върху това, което преподават. А в моментите, когато решаваш да си тръгнеш, вероятно силите ти вече са на предела. Как обаче да ги възстановиш? Прибираш се у дома... Но нали трябва някак да възвърнеш енергията си? Иначе как ще изкараш до другия ден? Поправи ме, ако греша, но предполагам, че това, което правиш, е да легнеш, превивайки се и чакайки пикът на болката да отшуми. И сигурно обикновено се получава. Но боли по много и отминава все по-трудно.
Ти знаеш, че трябва да ядеш. Да, иначе не би отишла дори за това парченце краставичка. Но то ти е приятел, а не враг, както изтощеното ти съзнание го вижда. Приятели са ти и всички други неща в хладилника. Похвално е, че ги оценяваш като здравословни, значи ти разбираш, че те имат отношение към здравето ти. Към това, което толкова много ти липсва, а отсъствието му - толкова много ти вреди. А парчето краставичка е голямо. Защото има много, много за наваксване, има много изгубено. И, ще бъда пряма, имаш много изгубено тегло, което неминуемо е направило тялото ти смалено, дребно. Толкова слабо, че една краставичка ще го пребори.
А ние искаме ти да я пребориш, нали? Да пребориш повяхналата кожа, окапващата коса и рушащите се зъби. Да пребориш съжалението в погледа на съучениците и учителката си, когато се налага да си тръгнеш с непреодолими болки от училище. Да пребориш тревогите на майка си, показвайки й, че успяваш отново да бъдеш себе си, а не бледа сянка. Да пребориш анорексията, Габи. Това искаме, ти го искаш, аз вярвам в това и ти вярвай в способността си да го направиш.

Ако те е страх от количествата, просто намери друга форма, под която да приемаш храната. Парченце краставичка може да е голямо, но четвърт краставица, настъргана, с четири лъжици кисело мляко и шепа смлени орехи става чудесен таратор и е много по-добро начало. Филийката хляб също е голяма, нали? Когато я сложиш в дланта си? А когато бъде направена на кубченца крутони е толкова малка! Добави крутоните към супа или пюре и си кажи, че не бива да се предаваш пред тези малки кубченца. Ако нямаш алергия към пчелни продукти, хапвай две лъжици мед сутрин преди училище. Поемай плодовете, смлени на смути - можеш да го носиш в хубава чаша с капак и така да бъде с теб през деня, докато не го изпиеш. Помоли майка си да сготви хубава супа, хапнете от нея на вечеря, а на другия ден отсипи от зеленчуците и бульона, пасирай ги, затопли и изпий. Поемай храната настъргана, смляна, натрошена, пасирана. Но я поемай, не бягай от нея. И всеки ден хапвай повече и повече.

Това, което другите са ти писали в темата, е много хубаво също. Прочети отново съветите им. Бори се!
Виж целия пост
# 232
Ох на моменти имам чувството,че двама различни човека пишат.
Да, родителите ми работят.В момента ходя на училище,но ако ме заболи нещо директно си тръгвам/ класната и директорката са уведомени/ За краставичката какво си помислих -как ще изям такова голямо парче?и даже го ядох 5 мин.В хладилника имаше всякакви неща- плодове,кисело мляко,зеленчуци,много здравословни продукти,неща каквито има в един нормален хладилник - нищо не си мисля ,
[/quote]

маи неразбрах те 4е не ви лъжа олее не знам ако искате вярваи те сама аз нз от къде имам сила 41 кг 1.68см не карам фвс стоя на пеиката .. какво да правя да си загубя годината ли - НИКОГА
[/quote]
Виж целия пост
# 233
Габи, предполагам, че никак не ти до училище и учене с болките, които изпитваш. Сигурно е и много трудно да се съсредоточиш върху това, което преподават. А в моментите, когато решаваш да си тръгнеш, вероятно силите ти вече са на предела. Как обаче да ги възстановиш? Прибираш се у дома... Но нали трябва някак да възвърнеш енергията си? Иначе как ще изкараш до другия ден? Поправи ме, ако греша, но предполагам, че това, което правиш, е да легнеш, превивайки се и чакайки пикът на болката да отшуми. И сигурно обикновено се получава. Но боли по много и отминава все по-трудно.
Ти знаеш, че трябва да ядеш. Да, иначе не би отишла дори за това парченце краставичка. Но то ти е приятел, а не враг, както изтощеното ти съзнание го вижда. Приятели са ти и всички други неща в хладилника. Похвално е, че ги оценяваш като здравословни, значи ти разбираш, че те имат отношение към здравето ти. Към това, което толкова много ти липсва, а отсъствието му - толкова много ти вреди. А парчето краставичка е голямо. Защото има много, много за наваксване, има много изгубено. И, ще бъда пряма, имаш много изгубено тегло, което неминуемо е направило тялото ти смалено, дребно. Толкова слабо, че една краставичка ще го пребори.
А ние искаме ти да я пребориш, нали? Да пребориш повяхналата кожа, окапващата коса и рушащите се зъби. Да пребориш съжалението в погледа на съучениците и учителката си, когато се налага да си тръгнеш с непреодолими болки от училище. Да пребориш тревогите на майка си, показвайки й, че успяваш отново да бъдеш себе си, а не бледа сянка. Да пребориш анорексията, Габи. Това искаме, ти го искаш, аз вярвам в това и ти вярвай в способността си да го направиш.

Ако те е страх от количествата, просто намери друга форма, под която да приемаш храната. Парченце краставичка може да е голямо, но четвърт краставица, настъргана, с четири лъжици кисело мляко и шепа смлени орехи става чудесен таратор и е много по-добро начало. Филийката хляб също е голяма, нали? Когато я сложиш в дланта си? А когато бъде направена на кубченца крутони е толкова малка! Добави крутоните към супа или пюре и си кажи, че не бива да се предаваш пред тези малки кубченца. Ако нямаш алергия към пчелни продукти, хапвай две лъжици мед сутрин преди училище. Поемай плодовете, смлени на смути - можеш да го носиш в хубава чаша с капак и така да бъде с теб през деня, докато не го изпиеш. Помоли майка си да сготви хубава супа, хапнете от нея на вечеря, а на другия ден отсипи от зеленчуците и бульона, пасирай ги, затопли и изпий. Поемай храната настъргана, смляна, натрошена, пасирана. Но я поемай, не бягай от нея. И всеки ден хапвай повече и повече.

Това, което другите са ти писали в темата, е много хубаво също. Прочети отново съветите им. Бори се!
страшно ти благодаря,то4но от коли4ествата ме е страх,ако имаш още идеи помагаи искам да се оправя режа вси4ко на мини пар4нца за да се престраша да хапна и мама така ми прави
Виж целия пост
# 234
A нещо друго освен храната, по-точно страха от нея, вълнува ли те към днешна дата? Момчета, училище, нещо друго, хоби? Храната и обсебването от нея /по-точно обсебването от страха от напълняване/ трябва да се преодолеят по някакъв начин... Трябва фокусът да бъде преместен върху нещо друго...
Моля да ми отговориш: ти осъзнаваш ли, че с парченце краставица дневно скоро ще умреш? Разбираш ли, че за да не умреш трябва да качиш няколко килограма? Страхът от храната по-силен ли е от страха от смъртта?
Виж целия пост
# 235
Много ми се губи родителското тяло в цялата тази история? Не може детето ти да умира, а ти да ходиш на работа, а то на училище. Или не осъзнават сериозността на положението, или има нещо, което ние няма как да разберем от това, което пише момичето.
Скрит текст:
Дано не е някаква шега, или пързалка темата.

Габриела нали трябваше да е в болницата в Токуда, а сега е на училище?
Виж целия пост
# 236
Отказала е да влезе,изписали са и само антидепресанти.Не ми се влиза вече в тази тема,ядосвам се.
Виж целия пост
# 237
Отказала е да влезе,изписали са и само антидепресанти.Не ми се влиза вече в тази тема,ядосвам се.

Това съм го изпуснала докато съм чела темата.

А тя като е под 18 г, това решение не се ли взема от родителите и особено, ако е животозастращаващо състояние?
Виж целия пост
# 238
Отказала е да влезе,изписали са и само антидепресанти.Не ми се влиза вече в тази тема,ядосвам се.

Това съм го изпуснала докато съм чела темата.

А тя като е под 18 г, това решение не се ли взема от родителите и особено, ако е животозастращаващо състояние?

Да,за това се ядосвам.
Виж целия пост
# 239
Здравей Габи, има едно място на което се събират анонимно жени с различни хранителни разстройства. Напълно безплатно е и нищо там не е задължително. Споделя се само опит и надежда. Има и сбирка по скайп онлайн - може да се включиш. Пак повтарям там всичко е анонимно и, ако не пожелаеш да говориш, просто послушай  Peace
Сбирка на АГШ в София „Отвъд най-смелите мечти“ има всеки вторник от 19 до 20 ч на адрес бул. Стефан Стамболов 34, ет. 2, офис 201. Телефон за контакти 0896 332 697. Скайп (на който също се провеждат сбирките): gsbeyondthewildest. Мейл: gsbeyondthewildest@gmail.com.

Ако някой има проблем с анорексия, булимия, преяждане или обсесии за храна, мога да помогна. Аз страдах от същата ужасна болест и намерих изход в 12-стъпкова програма, наречена Анонимни Грейшийтърс.

Анонимни Грейшийтърс предлага надежда за хора, които ядат компулсивно. Имаме членове, които се възстановяват от пристрастяване към храната, компулсивно преяждане, булимия и анорексия. Анонимни Грейшийтърс (АГШ) е 12-стъпкова програма. Няма такси или вноски за членство.

Анонимни Грейшийтърс предлага програма, която включва спонсор (човек, който работи по програмата), спецфичен хранителен план, който помага да се отнеме непреодолимото желание за ядене, ясно определени параметри на абстиненция от храна, инструменти за отчетност и подкрепа от страна на общност от хора от различни страни по света.

В сбирките на Анонимни Грейшийтърс споделяме опит, сила и надежда във връзка с възстановяването. Няма такси или вноски за членство в Анонимни Грейшийтърс. За допълнителна информация - сайтът е: www.greysheet.org.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия