Искам да кажа ... (93)

Моите са Цветелина и Мариана

П.С Зузанка, с теб сме наборки

Когато разбрах, че съм бременна веднага измислих две имена - Катерина и Калоян. Казах ги на мъжа ми и веднага бяха одобрени. Вариантът да се роди бебето, а още да не сме измъдрили името, ми се струва невероятен при нас, тоест при мен в частност. 

Сега ме накарахте да се сетя за комичните моменти при трите раждания... Някои не са за разказване хич, ама някои стават.

Много обичам да ви чета,момичета   ! Каква хубава раздумка става  !
Светалчо, знаеш че си ми любимката на словото  , толкова си сладкодумна.
Същият този младеж,тия дни се държи безобразно. Някакъв пубертетски бунт ли е, що ли  .Кисел,опърничав,негативен...Не съм подготвена за това. Ще попрочета за някакваи хомеопатични таблетки за успокояване на хормоните, освен.Идеи?
Сбъдваща, 

Гена,

Съни, златна да си, ама по-конкретно можеш ли? Някакъв номер? Сега ще поровя да видя и да ги почваме, че ще разтурим колибата от панаири-сутрин,вечер   Аз му съчувствам, самата аз съм непоносима през ПМС-а,представям си какво е да ти е криво и апатично по цял ден,всеки ден...проявявам търпение и разбиране,ама постоянното напрежение оказва влияние на взаимоотношенията ни  .Ще ми се да му помогна,ако имам как.
Коте,със сигурност ще му давам. Опитах с подобно поведение да му отвръщам,ама първо,че сърце не трае и някак не ми се получава  Знае ме,че съм мека Ганка и бързо ми минава.

Гена, верно ли мислиш да му даваш нещо? Започни да се държиш като него. В един момент, той ще се държи като голям. Изпробвано е и работи 

Прави се тест, ако не иска, има обяснение кое за какво е.

Много ти благодаря, ще пробваме  !

Не знам дали осъзнавате колко хубаво пишете всички...
Чета, чета и се гордея с вас, да ви кажа и все по-близки започвам да ви чувствам.
Толкова мили и искрени изповеди, толкова чувства, вплетени в разказите, чета и се усмихвам, и се насълзявам и пак се усмихвам. Сигурно, защото и темата е такава - близка, изживяна, изстрадана, лична, но и обединяваща.
Сбъдваща мечти, никът ти е толкова точен - освен своята, сбъднала си моята мечта за семейство   И имената на децата са по мой вкус - Борис е любимото ми мъжко име. Във Варна го произнасят Борис и така още повече ми харесваше. В Университета по някое време се учеше етимология на българските лични имена и оттам знам, че Борис е едно малкото български имена, останали ни от прабългарите. Преподавателят ни издаде Речник на личните имена и ние, студентите, имахме за домашно през лятото да му съберем данни - всеки от нас трябваше да проследи регистрите в родното си място и да записва на едни квадратни листчета (като тези от кубчетата сега, но тогава нямаше такива, той ни ги даваше) само личното име - на едно листче - едно име. На мен ми се паднаха родените 1900-1905 г. във Варна, а на ММ - умрелите 1930-1935 в София. Дни наред прекарваш в общината над тези прашасали стари регистри, обаче толкова интересно ми беше това - виждаш колко странно понякога хората са кръщавали децата си, просто не можеш да повярваш на очите си, не можеш да проумееш, че някой може да кръсти детето си Клозета или Хиподрум. Виждаш и красиви имена, които никога не си чувал, които чувстваш, че хората дълго и внимателно са избирали с любов за детето си. Чувството е като да надникнеш в чуждата стая и да видиш семейството там как прекарва вечерта си.
Оттогава още повече се замислях за имената и до днешен тази тема ме занимава. Когато някои мои близки кажат, че очакват бебе, винаги им казвам " и да му измислите хубаво име!"
Винаги съм била на мнение, че името е много важно за човека и донякъде определящо за живота му, за характера му, за темперамента му.
Спомням си, в краткия ми учителски стаж веднага след университета, имах ученичка в един от осмите класове на име Лиана. Ами нямате си представа колко приличаше на лиана - винаги беше полегнала на чина в невъобразимо отпуснати пози, косата й разстлана по чина около нея на едри извивки, като я изпиташ, докато се измъкне от чина се извива на осморка и като говори, провлачва думите като лиани.
 Много ми е мъчно за майки, които са принудени от семействата си да дадат на детето си име, което не им харесва. Това за е мен е престъпно направо. Раждах с жена, която беше принудена да кръсти детето си Ганка, на свекървата. Не можеше нищо производно - тя беше предложила Галя или Габриела, но твърдо не можело. Много се надяваше да роди момче, но излезе момиче и през целия престой в болницата тя плака на съседното легло и само повтаряше "как ще му викам Ганке или Ганче, кажи ми!"
Слава богу, тези неща май останаха в миналото.

Ах, Сбъдваща, прочетох историите на трите раждания  Сега е забавно да си ги спомняш, но тогава май не е било. Явно мъжът ти не е нашенец. Българските мъже сякаш са по-нежни и крехки същества, не познавам някой, присъствал на три раждания.

Ох, че то и момче да е Ганчо, да не е по-добре от Ганка...
Аз също не харесвам тези измислени, дребнави и остарели обичаи. А някой от името на детето си развалят отношенията за десетилетия напред.

Темата я усещам, сякаш сме в заведение и си пием кафето сутрин на раздумка

Аз не усетих как родих. След планов преглед сутринта, лекарката ми каза да се прибера и подготвя и най-късно в 8 вечерта да съм в болницата, а ако получа и една контракция, веднага. Това се случва три седмици преди термина.

Замъкнахме се до болницата, на майка ми казах, че отиваме на купон да не се притесни ако звънне и не и вдигнем . Сложиха ме на легло, за да следят тоновете на бебето. Акушерката ми говореше много бавно и като на идиот и аз я попитах, защо. Тя каза, че имам контракции на под минута и мислила, че много ме боли, а аз нищо не усещах. В този момент, както си се шегувахме, дойде лекарката ми и като погледна, се хвана за главата. Бебето почти излязло. Едвам ме качиха на магарето и раждането приключи. Наложи се да ми бият упойка, заради два шева, защото ми беше разкъсал вена. Събуждането от упойката беше доста сюрреалистично . Бях успяла някак да си развия абокадът и доста кръв беше текла в косата ми. На сутринта приличах на героиня от зомби филм, но се изкъпах и гримирах  , за което много ми се караха, защото можело да припадна след кръвозагубата.

Като родих, ми го подадоха за съвсем кратко, преди да ме упоят. На другият ден никой не ми каза, че трябва да отида да си го взема за хранене и милото беше стояло гладно. В болницата стоях три дни и ми е доста смътно. Когато се прибрахме някак осъзнах, че това малко същество зависи от мен и ще бъдем свързани за винаги.

Беше най-прекрасното бебе и дете, а сега е нормален пубер. Нацупен, непослушен, отговарящ, но това да са ми проблемите с него .

Светалчо, пак има такъв натиск. Може да не е като преди, но се среща.
В реанимацият лежах с Минка, ромка с 4-то дете. Мъжа и искал, че нямало на баща му кръстено дете. Колко клетви си взема мъжа и. Една да го е хванала му е достатъчна. Та с Минка ни изписват заедно и на мен , с първо раждане, ми казват : " Всичко хубаво! И ви очакваме отново". А , Минка я изпратиха с краткото и ясно послание :" Минке, сбогом!!!"

Ами не, ако беше момче, щеше да е на свекъра, чието име явно е било по-приемливо.

Майка ми като раждала мен имало една циганка с 5то. Крещяла " Не ща деца, не ща кучета!"