Искам да кажа ... (93)

Винаги съм искала три деца, бившият беше съгласен на две, след което евентуално да мислим за трето. И до две не ги докарахме. Бяхме измислили и женско, и мъжко име още преди да разберем пола, хич не мога да си представя да не съм измислила име до края.

Винаги съм си представяла, че ще имам момче. Само дето си го представях чернооко и чернокосо, а то се получи русоляво (не е ясно как, явно някакви гени са прескочили през поколенията). 

Никога не съм имала притеснения ще го обичам ли, няма ли, ще се справя ли, няма ли. Това при положение, че преди да родя изобщо нямах идея от деца, струваха ми се някакъв странен вид същества, с които дори не знаех как да общувам. Но като родих всички си дойде на мястото. От самото начало знаех какво да правя, чак се учудвах на увереността си, сякаш гледах отстрани друг човек. Като го гушнах за първи път ми се стори перфектен. А като засука и видяхме, че има трапчинка на едната буза, ми се стори още по-хубав.

Моите уважения към всички, родили три деца в рамките на 4-5 г. Моят син се роди 4100 г. (аз съм човек 160 см, 45 кила), имам чувството, че ако бях родила още две деца с разлика от по година-две, тялото ми щеше да се разглоби.

Темата с имената на мен също винаги ми е била интересна (даже пишех в Имена преди време). Името на моя син е странно, неочаквано беше за всички познати от бг страна (имаше предположения, че е кръстен на герой от Робинята Изаура  ), но пък всички казват, че много му отива името.

 

Ох, замислихте ме с тия циганки... Не им е лесно по толкова раждания... от женска гледна точка говоря

Тонке,, току що получих смс от Дъглас отстъпка от 15 % при покупка на два или повече продукта. Важи от 28.10 до 30.10.2016  

Ми да не раждат.

Аз трябваше да раждам планово секцио (-12 диоптъра) в началото на Март. Но на 19.02 като отидох на преглед при планираната израждаща лекарка - тя ми каза, че отивала на ски до 1.03. Питах я - ами ако започна да раждам? И тя мълчи , а после каза - ми ела утре.
И нарамих торбичките и на сутринта на 20.02 влязох да раждам.
Роди се 2100, падна до 1800 кг.
Абсолютна мишка беше. Червено-лилав и с огромна глава.  После се оказа, че имал усукана пъпна връв около врата и наддавал на глава, а не на тяло. И затова всичко изглеждало ок на видеозона.
Ядеше като ламя обаче. И след 3 месец си беше в норма.
Кирил. На дядо си.

Имената на децата ни бяха харесвани и приети от всички. И в моето семейство, и в семейството на мъжа ми се е спазвала традицията децата да се кръщават на бабите и дядовците, без обаче да се изпада във фанатизъм.
Свекърва ми не си харесваше името и предложи да кръстя детето, ако е момиче, на майка ми. Аз комбинирах имената на двете баби.
Когато забременях със сина ни, бях решила да носи името на свекър ми - независимо дали е момиче, или момче. Не мога да си изкривя душата, човекът каза, че няма против, ако реша да го кръстя на баща ми.
За първото дете нямах никакви претенции какво да е, само да се роди живо и здраво. За второто - някак още преди да забременея имах чувството, че ще е момче. Когато отидох на ехограф (говоря за времена, когато тази апаратура тепърва навлизаше широко), категорично ми казаха "момче". Връчиха ми снимката, прибирам се у дома и казвам на мъжа ми: "Момче ще е, имам снимка!". Той се ухили, подавам аз листчето - върти го така, върти го иначе... "Хм, ами как разбраха, то тук петна някакви". Аз избухнах в смях - нали казах "снимка", човекът не знам какво е очаквал, сигурно стандартна фотография. На следващия преглед беше с мен, носим ехографията, лекарят я поглежда и казва "Абсолютно, момче е! Как пък успяха така ясно да снимат." Физиономията на мъжа ми беше безценна при тези думи.

П.П. Децата ми си харесват имената.  За бременностите и ражданията няма да разказвам. Не че няма какво, но...

Благодаря! Ама два продукта?! Тия хора искат да ме разорят. 
В събота ще ходя, че и без това детето ще е на РД в мола. Само трябва да изприпкам незабелязано от мъжа ми до Дъглас, че ще получи удар, ако ме види с нов парфюм и то в момент, в който постоянно повтаряме, че няма да ни стигнат парите за да си купим всичко, което бяхме планирали за след ремонта.

Винаги съм си мечтала за син. Обаче ми се падна прекрасна дъщеря.
Забременях непланувано, но с таткото решихме, че това ни е късметът и не сбъркахме. А бабите и дядовците много се зарадваха като разбраха. И досега я глезят като принцеса. Междувременно сестра ми роди син това лято и така сякаш изпълни и моето желание за син. Наистина усещам племенника като мой син.
За името на дъщеря ми минахме през много варианти. Първо решихме да е Аника - на бабата на ММ. После се разколебахме (а и едната братовчедка носи името на бабата) и се спряхме на Калина. Обаче малко по-късно ММ хареса Боряна и не искаше да отстъпи. Склоних на Боряна, обаче все търсех варианти да му хареса някое друго име и да се спрем на него. Държах да има имен ден на Цветница и затова все такива имена оглеждах. Накрая, освен Калина, харесах Иглика и Елица. Но ММ си държеше на Боряна и в крайна сметка решихме да е това, а и аз вече свикнах и дори харесах името. В деня на термина ме приеха в болницата, понеже се установи, че са ми намалели много водите, а нямаше никакви признаци за наближаващо раждане и трябваше да се предизвика такова. Вечерта ММ дойде на свиждане и каза, че иска да кръстим бебето Елица. Много се зарадвах и го попитах как така е решил, а той каза, че така и баща му ще се зарадва много, понеже ще носи неговата буква. Когато родих и я видяхме толкова крехка и нежна, вече и двамата бяхме категорични, че Елица е името и така си остана.
Самото раждане, макар и предизвикано с окситоцин, беше много леко. В 7:15 сутринта ми пуснаха системата и в 12:25 на обяд родих. Даже не разбрах как стана. Болеше ме само по време на контракциите, после, като направих пълно разкритие и трябваше да напъвам, направо нищо не усещах. И като видях как акушерката поема дъщеря ми, имах чувството, че тя я роди, а не аз. Нямах разкъсвания и шевове.

Размечтах се за бебче. временно явление е,породено от прекрасната тема за смисъла и любовта на живота на всеки родител.

И аз благодаря, тръгнала съм да си купувам парфюм и аз и мислех да ходя утре до Сефора, ама Дъглас ще е  Дано да го има, пък за втори продукт все ще измисля нещо 

Мацки, вземайте и на мъжете, така няма да се чувствате "виновни" 

Понеже сме на тема бебета, новината не е за тук, но все пак - дъщерята на Илиана Раева е родила момиченце и го е кръстила Илиана  Това видях във фейса току-що

Заредих го с два парфюма (Дюпон и Айгнер), стига му толкова.
Или ще си купя спирала, или на "другата ми щерка" сенки или нещо от тоя род.

Заради такива като баба Ганка от поста на Светълчо се появяват и безсмислици като Ганиела, нопример.
Моя позната се тръшна и не кръсти сина си Димо, дословно на свекъра. Той пък 6 месеца не погледна детето, после му мина и сега се радва на внук си. Уж са си простили, но тя твърди, че обидата никога няма да забрави.
Етърва ми не познава едните си баба и дядо, щото се обидили навремето, че не е кръстена на тях и отписали  сина  и снаха си. Простооооо не ми го побира акъла това....

А за раждането няма смисъл да разказвам, защото вие раждахте с мен, даже до последно цъках в темата 
То и името знаете и на кого е кръстен...баси, нищо не ми остана за разправяне 

Аз пък не мога да се начудя как ще се казваш Ганка или Станка , или Станой и ще се тръшнеш детето да се казва на теб. Ми да ти е хубаво името, да го подновят! Ама Ганка!?!
П.С. имената са примерни