Искам да кажа ... (93)

мочт човек не иска още  Ние доскоро не знаехме къде живеем, има още неща за оправяне. Не че е болка за умиране, като гледаме за жилище все иска да е около училища и детски градинки, иска като цяло, но не веднага. То и аз, да съм честна, ако сега каже, дай да правим бебе, ще се дръпна. Искам, може би догодина. Живот и здраве.

Така е права си, човек трябва да е готов за тази крачка. Но ако двама души се обичат, и неподготвени ще се справят. Колко готова мислиш съм била аз на 19? Обаче се оженихме, защото на него му било време за женене - той на 27 (за ония години - стар ерген) и ако аз не искам да се женя за него, тогава да се разделим, а ако искам по принцип, какъв е смисълът да отлагаме и само "да ходим". Та така ме убеди, защото не ми се разделяше с него, връзката беше в апогея си. Оженихме се и още на другия ден той пита: а сега...ще имаме ли деца или ще чакаме да завършиш? Аз помислих малко и казах "ами що пък да нямаме деца?", защото нямах търпение да разбера ще мога ли да имам деца или не. Това много ме тормозеше, защото братовчедка ми имаше такива проблеми и покрай нея съм си мислила "ами ако не мога да имам деца, какво ще правя тогава?!" и ме обземаше ужас, защото аз обожавам деца от дете още - винаги съм събирала деца около себе си, особено по-малки. Та решипме, че ще имаме, няма да отлагаме и бебето стана за две седмици. И аз бях сигурна после, че при нас така се получат бебетата - щом поискаш, след две седмици го имаш. (Някъде по-преди споменах колко глупава съм била на 20 години.) И когато дойде времето за второто дете - имахме жилище, откъснахме се от живеенето при родители и т.н., аз реших да "планирам" бебето ни да се роди през май-юни, да е лятно бебе, че първото беше зимно и беше много трудно едно време да сушиш цяла зима по пет ката пелени. Обаче - йок. Не стана за две седмици и отиде планът на кино. Роди се през октомври - от туй по-зимно бебе, здраве му кажи.
С една дума - не всичко подлежи на планиране, обмисляне, решаване и уцелване на подходящия момент.