Кое е престижно и за какво ни е?

Еми говорим за социално разслоение, което има отражение в адреса. Тук това го няма, всички са заедно. Ясно, че има изключения на затворили се в селище или комплекс малки групи хора, но те ходят в същите заведения, болници, по същите улици и децата им учат в същите училища, в които могат и учат всички останали. Или почти.
Аз това само го констатирам, не казвам дали е хубаво или лошо. Вероятно е и двете, но така стоят нещата.

Така е.  


Пък обръщам се към когото мога. Не мога да се похваля с широк кръг разнообразни познанства и понеже интересът ми е чисто човешки, а не научен, няма как да разбера. Да беше научно, щях да ги проучвам и на Орлов мост щом трябва, ама в жанра "седя и си мисля" мога да попитам само тук.

И тук е така, но след време. В същото време е напълно нормално да те попитат на първа-втора среща при запознанство какво работиш, колко е скъпа къщата ти, колко пари си дал за ремонт, каква кола караш и къде пазаруваш?!

Много общо намирам в народо-психологията на българите и канадците от нашата провинция.
Когато те сложат в правилното квадратче се успокояват и те канят на нормални гости-та  

Сега прочетох назад и стигнах до нещичко, което да добавя в списъка. Да си сноб е престижно. Колкото до Борисов - аз го харесвам. Какви качества намирам в него, които харесвам (с уговорката, че не го познавам лично)?
- харизма
- земност
- любов към Родината
- смелост
- реализъм
- непритворност
- напоследък стана доста балансиран и доста премерен в държанието си
- интуитивност
Качества, които не харесвам:
- суета
- неначетеност
- първичност, която напоследък обра
- обича да "командери" (властолюбие)
Добавяйте...

Окичването с богаташки атрибути е сигнал за принадлежност, нищо повече. Аз съм от тях, това казваш. Не може да мислиш, че богатите са престъпници, да твърдиш, че ти не си и да имитираш богаташкото облекло и поведение в мащабите, в които ти е възможно. И нямам предвид почивка в чужбина, а менте Луи Витон и нацупени джуки, например. Само, че в барчето в Павликени, а не в Мегами или каквото там е модерно сред въпросните в София.

И всичко останало извън тези крайности, но определено е прието да се демонстрира много по-високо благосъстояние от реалното и принадлежност към нещо, към което уж гласно се демонстрира отвращение.
Това не обобщава всички, разбира се, но ми се струва, че извън тенденцията остават малко хора.

Barefoot Kontesa, на мен в България и то точно българи са ми задавали въпроси от сорта: колко данъци плащаш?  Колко квадрата е къщата/апартамента?  А двора колко квадрата е? 
Не отсвирвам директно такива хора, но просто спрямо тях ми светва една огромна червена лампа и се затварям спрямо тях.
По-леките въпроси са от сорта - къде живееш, какво работиш? Аз така и не се научих да питам и да се интересувам. Все още са ми странни такива въпроси. Ако човек иска да сподели, ще сподели. Така мисля, но до колко съм права - не зная.

Магдалена, нали това казвам и аз, че именно на българи ги оприличавам като народо-психология.

 Не помня за 13 години живот в Западна Европа някой даже намек да е направил с такъв разговор, но тук е различно и е масово. По завоалирани и дискретни са от американците, но все така открити и добронамерено любопитни.

Леле. Аз не харесвам ББ. Намирам го за простоват, не особено умен, меркантилен, откровен лъжец, твърде жаден за власт (властолюбив), готов да прегази всичко в името на това той да е на власт..... като се замисля още ще напиша, за това се сещам веднага.

А тук казват, че най-трудно се изкарва първият милион.

С нормална работа, амбиция ....за един трудов цикъл се изкарват между 3-5 милиона (поне това са цифрите спрягани от колегите ми за пенсиониране)

Ама ти сериозно ли? Мигар за първи път виждаш публично декларираното да се разминава със съкровено желаното?

Вие, младите, макар умни и учили, сте си  наивни.

За "младите" ще трябва да се отплатя, засега само с благодаря   А наивна не съм, както и млада, просто търпеливо разпитвам, докато стигнем до съкровено желаното, което води до престижното за всички. (Пак казвам, всички са обществото. Самата аз съм извън това, та не отричам правото и на всеки друг да бъде маргинал или аутсайдер, т.е. да не се чувства част от обобщението)

Няма нещо, което да важи "за всички". Дори не на съвсем всички им се живее. Винаги, правейки такъв анализ, ще говориш за някакви части, за дялове, за проценти.

Всички означава обществото, обясних вече, в по-малка или по-голяма степен се отнася до всички. Така както се отнася към всички морала, всички знаят, че не бива да убиват, да крадат и прочее. Онези, до които не се отнася този морал са маргинали, за тях са затворите и наказанията. Повечето хората се чувстват зле, изпитват вина ако направят нещо лошо, а разбирането за добро и зло е единно не само за хората в една държава, но и в цялата култура. Често от столетия, даже хилядолетия, както е с християнските общества.
Та престижа, обществено ценното не е толкова трайно, но е общо за всички. С малки изключения. Дали ще са 1 или 5%, но това са хора извън всички останали поне по този показател, не са вписани.

Ако знаем какво е добро, ще имаме някаква обща представа в какво се изразява то и ще го ценим, имаме за престижно и ще се стремим към него. У нас какво е добро? Не е нужно да е само едно, но това питам.

Може да е добро да имаш пари, това не отхвърля да има нещо по-добро или друго също добро, та не е нужно да се ограничаваме. Хората харесват Бойко Борисов, но и дядо Добри. Ако се питаме какво е общото може да излезе, че и в двата случая харесват приказки и митове, но пак зад тях ще стои нещо сериозно, което просто не намира реален израз. Сила ли ще е, способност да се справяш, да побеждаваш, мачизъм, патриархално, патриотично... Имаме си нашите ценности, понеже са ценности те са нещо наистина добро, независимо какви извратени форми е приело реално. Това ми е тайната мисъл, затова ръчкам. Може и да не е така, или пък изобщо да не се изръчка тук и сега. Но нали си говорим, докато и на вас ви е интересно ще го бистрим, после преминаваме към следващата лютеница 

Търсенията ти категорично надхвърлят аналитичните ми възможности. Желая ти успех нататък, а аз ще чета и ще остроумнича от време на време.

Споделяните от обществото общи неща, какви ли да са те.... А, сетих се - престижно е да си здрав, жив до към 95, и през почти цялото това време  - полово активен.

Да, това е интересно. Обяснявам си го с това, че хората искат другите да ги мислят за нещо, а всъщност нямат възможност да са въпросното нещо. Дали е стъкло, което се демонстрира като диамант, дали е някаква фалшива дреха или менте на чанта, обувки, часовник, за да повлияеш на това, което виждат другите.. Обаче ти нали си знаеш, че е за двайсет лева от сергията примерно. Малко ми е като това да даваш най-хубавото на гостите, а в ежедневието самият ти да си на минимум. Или като хората, които взимат кредити за скъп празник, защото не искат/не могат да кажат на ХУ, че нещо им е скъпо.

Пък, ако си богат и всички знаят, си напълно свободен- можеш да каниш когото си искаш, да носиш евитини дрехи, да черпиш с нормално вино, да подаряваш реалистично.. Най-много да кажат, че си стиснат (в кръга на шегата, естествено, да не се хване някой за думата сега)

Че аз не говоря за БГ. Мисля, ясно пише за коя страна става дума. И работата не е толкова, че децата не говорят - примерно къде ходят на почивка, какъв телефон, таблет или геймконзола имат у дома. Просто по това какви дрехи носят, какви телефони или джаджи имат, пътуват ли в чужбина,  какви извънкласни занимания посещават, не можеш да си направиш кой знае какви изводи за материалното състояние или професията на родителите им.