Кое е престижно и за какво ни е?

е, това е то нежни души, интелектуални, влюбчиви .. поезия пишат ли ? или само сължи ронят и сополи бършат ?

С "марсксистки ключове" боравят те-хабер си нямаш колко са напред!
Цитирах-да не си помислиш, че аз съм измислила марксисткия ключ...

weissbier, не очаквах, че разговорите ни (проведени в други теми, по друго време) така дълбоко отекват в съзнанието ти; виждам, че ме цитираш - ако беше в друг тип текст, щеше да ми повишиш импакт фактора, но и тук цитирането ме ласкае; дано си разбрала и какво имах предвид като отбелязах, че мисленето ти на моменти е марксистко.

Инак - признателна съм ти за включването тук! Чудесно илюстрираш тенденцията, която описах; спести ми времето да търся нарочни примери. Благодаря ти най-сърдечно! 

Да разбирам, че броим Пол МакКартни за интелигенция.
А през 1963 дали са го броили за такава?

Хм, май за да те броят за класик или поне за интелигенция, трябва да си поне умрял. По възможност, и вампирясал.

Моля, моля...
Ти си христоматиен, учебникарски пример за съвременен български ЕнтелегЕнт и затова те цитирам толкова често.
По-"типичен екземпляр" от теб специално да търсех нямаше как да намеря в този форум.

Ами то така излиза.
Докато си жив се занимаваш едиснтвено с оптимизация на профита. ЗА да нсмогнеш на прогресията. Т.е.  човек е функция на живота си, а не обратно . Колкото повече успяваш да постигнеш нещо си принуден толкова повече да се представялваш подходящо .

Т.е. да си умрял е престижно?
Е, и тук не се класирам, пусто. 
Но пък и не се бутам точно за такъв престиж. Благодаря! 

http://www.ploshtadslaveikov.com/kak-zhan-zhak-ruso-predvidi-poyavata-na-tramp/

И вампирясал.

в какви мисловни измерения сте попаднали?
я се върнете на земята

Отдавна сме на земята и се търкаляме от смях, докато ЕнтЕлЕгЕнтните и красивите и толерантните плачат за дъртата вещица Хилъри как не могла да стане президент!
Вече ще стане престижно да си на земята...

Темата много се разрасна в обсег Кое е престижно и кое - не и понеже нямах възможността да следя всичко от-до ще си позволя да се върна малко назад, когато се обсъждаха книгите. Ще се хвана за едно изречение на Бояна, че към момента думата "интелектуалец" се е превърнала в нарицателно за нещо 'не престижно' (в духа на темата) и че много хора биха я употребили с цел да осмеят някого. Направило ми е впечатление (надявам се да е изключение), че ако споделиш, че четеш книги - интересуваш се от определен тип литература, статии; харесват ти посещенията в музеи - пак ще се появи някой, който ще изтъкне - "Абе, да! Прави се на всезнайко, иска да изтъкне, че е умен, че е 'нещо повече'. 'Интелектуалец!' ".

Та на въпроса - Престижно ли е да притежаваш колекция от книги и да четеш?, бих поставила този въпрос на едно ниво с въпроси от типа - Трябва ли да се гордеем или да се 'срамуваме' от произхода си?
Аз също съм на мнение, че човек не може да се гордее или срамува с/от неща, които не зависят от него. Те са част от него. Независимо какви сме и къде сме родени, българинът се откроява от западноевропееца с темперамент, по-непримирим дух, борбеност... може би защото сме свикнали да ни е 'трудно'. И ако средностатистическият западноевропеец възприема средностатистическия българин като "тенджера с кипяща вода" , то аз ги възприемам като "филия сух хляб" и за нищо на света не бих искала да подражавам и да се 'доближавам' до тази тяхна реалност. Просто не бих могла.

Същото е и с книгите, с красивия външен вид, с природната интелигентност, с усета за стил, дори и с кулинарните умения. Когато имаш афинитет към нещо, когато нещата ти се "получават" и ги правиш с лекота, когато чувстваш, че са част от теб, не мисля, че най-точните думи биха били "гордост" и "престиж".
Примерно никога не ми е било трудно да спазвам диети и да изглеждам добре, и винаги съм се мислила за човек със силна воля. Ами трябва ли да се "гордея" с това? Приемем тези неща като нещо нормално.
Бих се гордяла единствено с нещо, за което съм положила усилия.

Много хубава статия, благодаря!
Корените на това явление наистина са просвещенски; даже по-точно - късно просвещенски, отразяват залеза на този период и прехода към Романтизма. Русо е преходната фигура. По това време се засилва тенденцията към антиелитизъм в общоевропейски план, на прицел е френската култура, френският вкус, космополитизмът на аристокрацията. И като противовес на тях започва да се изтъква ценността на домораслата култура, народните обичаи, фолклора, селските традиции. Тук философията на Хердер има голямо значение. Следствието от всичко това - раждат се националните движения, идеологията на национализма. Отглас има у нас през Възраждането.

Много точно.....