Здравейте казвам се Лили и съм на 26 години, още от дете знам, че съм осиновена, родителите ми ми казаха когато бях още много мъничка 5 или 6 годишна, за мен това никога не е било проблем, безкрайно много обичам родителите си и съм им много благодарна за всичко. Съвсем наскоро се свързах с биологичното си семейство нещата за сега се развиват доста добре, срещали сме се няколко пъти, но имам нужда от съвет как да споделя на родителите си, че контактувам с тях. Предполагам майка ми няма да го приеме добре, всеки път ми беше казвала, че най-много от това се страхувала - дори като съм била малка да не би да взема да намеря биологичното си семейство и да си отида - защото от това което знаела, биологичната ми майка ме е искала, но са я накарали да ме остави. Притеснявам се да и кажа и най-вече от реакцията и, не искам да страда. Биологичната ми майка никога няма да замени мама в сърцето ми, защото тя винаги е била най-добрата майка на света, никога не ме е делила от сестра ми и брат ми, които са нейни биологични деца. Не знам как да и кажа, защото тя не разбира тази моя потребност да контактувам с тях. Татко също няма да го приеме леко, но може би не чак толкова колкото мама. Не знам какво да правя, а не искам да ги лъжа защото ми се ще някой ден да ги срещна и да събера всички пърценца от пъзела, който представлява живота ми.
Виж целия пост
Моля за съвет!
- Публикувана: 5 ноем. 2016, 23:12 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2016, 00:01 ч.
# 2
1 дек. 2016, 00:01 ч.
Здравей, Лили 
аз също като теб съм осиновена, но не съм имала твоят късмет от малка да знам истината. Разбрах едва наскоро (на 26г). Мога да кажа,че чест им прави на твоите родители,че са ти казали за осиновяването във възможно най-ранна възраст. На мен тази новина наскоро ми дойде много лошо, още не мога да го преживея и имам усещането,че всичко,което съм изграждала до сега е било на базата на лъжа. Затова още веднъж мога да кажа,че твоите родители явно са искренни и коеот е още по-важно обичат те страшно много. Може би по някакъв деликатен начин се опитай да им го кажеш. Те са били честни с теб, бъди честна и ти, за да не ги нараниш. Защото в един момент по-късно някакси ще разберат и тогава, ще се получи по-кофти. Аз разбирам нуждата ти да контактуваш с биологичното си семейство, и аз искам да успея да го направя...но да видим какво ще се случи.
Желая ти успех
Виж целия пост
аз също като теб съм осиновена, но не съм имала твоят късмет от малка да знам истината. Разбрах едва наскоро (на 26г). Мога да кажа,че чест им прави на твоите родители,че са ти казали за осиновяването във възможно най-ранна възраст. На мен тази новина наскоро ми дойде много лошо, още не мога да го преживея и имам усещането,че всичко,което съм изграждала до сега е било на базата на лъжа. Затова още веднъж мога да кажа,че твоите родители явно са искренни и коеот е още по-важно обичат те страшно много. Може би по някакъв деликатен начин се опитай да им го кажеш. Те са били честни с теб, бъди честна и ти, за да не ги нараниш. Защото в един момент по-късно някакси ще разберат и тогава, ще се получи по-кофти. Аз разбирам нуждата ти да контактуваш с биологичното си семейство, и аз искам да успея да го направя...но да видим какво ще се случи.Желая ти успех
Препоръчани теми